Затягане на веригата
Останалото от Световния търговски център, 14 септ. 2001г. в Ню Йорк // Снимка: Пол Морс
С какво се занимава един собственик на голяма компания за храни с оборот от 30 млн. лв.? Среща други собственици, управлява екипа и обсъжда с него стратегии, обикаля света и търси нови пазари. Но когато видите същия този човек да чака пред кабинета на някой млад байер в поредната търговска верига и да се готви за нервни преговори, означава, че нещо не е наред.
И то наистина не е. Напрежението между една част от търговските вериги и част от техните доставчици – производители, вносители или дистрибутори на бързооборотни стоки, за пореден път се обостри. От началото на годината, когато започнаха поредните преговори между двете страни, досега, когато още има неподписани договори, десетки и стотици бизнес глави не са намерили спокоен сън, вълнуват се от процентите и отстъпките, около които трябва да се споразумеят, и се притесняват за договорите, които е възможно да изгубят. Напрежението е такова, че дори собствениците на компаниите се включват в преговорите.
Но проблемът не е само в преговорния сезон. Той се случва на фона на една доста нездравословна среда за търговията на дребно. Все още се усеща ефектът на кризата, която намали покупателната способност. Междуфирмената задлъжнялост между производителите, вносителите и дистрибуторите лиши фирми от ликвидност. От страната на другите – веригите, положението също не изглежда розово. Конкуренцията в модерната търговия е близо до жестока, а натискът от централите за подобряване на резултатите – непрестанен. Макар да правят големи обороти, малка част от веригите са на печалба през миналата година.
“С всяка изминала година търговските вериги стават все по-непреклонни и увеличават исканията си за отстъпки от доставчиците. Но това не може да се каже за всички вериги. Има някои, с които преговорите преминават нормално. Има други, които направо са заплаха за българските производители”, коментира пред “Капитал” собственикът на компанията за колбаси “Тандем” Кирил Вътев.
Доставчиците всяка година се чувстват все по-притиснати, заради това, че расте делът на така наречената модерна търговия. Официално тя в момента 35-40%, но при някои продукти компаниите продават над половината от продукцията си през новите магазини. Късането на договор с някоя верига означава компаниите автоматично да изгубят голям процент от пазарния си дял.
Ситуацията не е нова, а просто се задълбочава. От дълго време в опит да я оправи се включи и държавата, която се готви да променя закони, за да изчисти отношенията между веригите и доставчиците. През миналата година Министерството на икономиката изготви вариант за промяна в Закона за защита на конкуренцията, който представи на бизнеса. След това беше поръчан анализ на въздействието от евентуален такъв закон (текстът му може да намерите вляво). В момента се приема обратната връзка от бизнеса. “Очаква се проектозаконът да бъде готов за междуведомствено съгласуване до един месец”, съобщиха от министерството пред вестника.
Нещата вървят към случване, но за съжаление въпросителните около това дали трябва да има закон и дали той ще реши проблема, стават все по-завъртени. Аргументите и на двете страни – защитниците и противниците на закона, имат своята тежест.
Очи или вежди
Макар министерството да е поело ясно в посоката да има закон за отношенията между веригите и доставчиците, дискусиите сред бизнеса и експертите не могат да дадат еднозначен отговор дали той ще помогне или по-скоро ще навреди на средата.
“Понастоящем в България, в отношенията по веригата производител на суровини – преработвател – дистрибутор – търговец и по-специално в сектора на търговията на дребно с бързооборотни стоки се наблюдават търговски практики, при които едни икономически оператори – големи търговци на дребно благодарение на своите позиции на пазара се стремят едностранно да налагат изгодни за тях условия на други икономически оператори – производители/доставчици имащи значително по-слаби позиции на същия пазар, което сочи на поведение, определяно като “упражняване на пазарна мощ”, “самостоятелно и колективно доминиране”, “злоупотреба с икономическа зависимост”, “злоупотреба със значителна пазарна сила”,”продажби на цени под себестойност от предприятия без господстващо положение”, “изключителна сила при водене на преговори”, “едностранно поведение на предприятията” и други. Това е един от изводите в документ, който по поръчка на Министерството на икономиката анализира бъдещето на евентуалния закон.
Сред привържениците на идеята да има специален закон са най-вече доставчиците. Исканията тръгват от емоционалното и далеч от пазарните принципни предложение “70% от стоките в магазините да са български”, до конкретни смислени детайли, които да бъдат записани в нормативен акт. “Пазарът не е зрял, а неравнопоставеността между големите вериги и повечето доставчици е опасна. Отношенията на този етап не може да се организират по друг начин, освен чрез закон”, коментира търговският директор на една от големите компании за дистрибуция на пазара. Според него има един основен проблем, който би могъл да се реши само със закон. В момента по време на годишните преговори двете страни на масата се споразумяват за цените, отстъпките и допълните бонуси, които доставчикът предоставя на веригата. Само че честа практика е под формата на извънредни и непланирани бонуси веригите да изискват още отстъпки. Било то такса за празнуване на рожден ден или бонус за участието в задължителната лятна кампания. “Една фирма си прави бизнес плана на базата на това, което е договорила в началото. Трябва да се забрани практиката за налагане на извънредни и непредвидени плащания през годината”, коментира търговският директор, пожелал да остане неназован.
“Защо едните искат да има закон (доставчиците), а другите се борят със зъби и нокти да няма такъв (веригите). Въпросът е риторичен”, коментира Кирил Вътев от “Тандем”.
Според друг доставчик със закон трябва да се гарантира дългосрочност на отношенията с веригите. Практиката в момента е да се сключват всяка година договори, а при всяко едно подновяване се очаква автоматично доставчикът да прави по-големи от предходната година отстъпки. Ако срокът се удължи на две или три години, вносителите и производителите няма да са изправяни пред постоянния ценови натиск, коментират от бизнеса.
Като не става с добро…
Някои от исканията звучат състоятелно, други веднага могат да бъдат оборени с контрааргументи. Като например горното настояване да се правят по-дългосрочни договори. От една от веригите на пазара коментираха пред “Капитал”, че едногодишните споразумения са както от интерес на веригите, така и на самите доставчици. “Ситуацията в момента се мени непрекъснато. Един добър производител днес може да влоши сериозно качеството и състоянието си утре. Подписването на дълги договори ще върже ръцете на веригите”, каза юристът на един от търговците.
Извън детайлите има няколко генерални аргумента, които се произнасят против написването на специален закон за търговията на дребно. Първият е, че това е в нарушение на пазарния принцип и свободната конкуренция. Когато един закон посочва каква част от асортимента в магазина ще е с определен произход, какви такси могат или не могат да се събират и в какви срокове двете страни трябва да се разплащат, този подход по дух и метод напомня на отношение отпреди 30-40 години. Всяка една намеса на държавата и свръхрегулация може да доведе до изкривяване.
“От юридическа гледна точка има проблем с подхода на министерството на икономиката в написването на конкретния закон”, коментира адвокатът на друга от веригите. В момента промените вървят в посока да се пипа Законът за защита на конкуренцията, като се напишат специални правила за търговията на дребно. Само че този общ закон е не само за веригите за храни, ами за всички други търговци – на техника, на горива и т.н. “Юридически този вариант не е издържан”, коментират юристи.
Врата в полето
Представители от пазара предупреждават, че един специален закон за веригите и доставчиците само ще влоши отношенията между тях, а няма да реши проблемите. В много случаи винаги може да се намери врата, през която веригите да минат, за да продължат по установения си метод на работа. Ако им се забрани да вземат такса за отваряне на нов магазин, те могат да я нарекат с друго име и пак да я изискат от доставчика.
За това свидетелства следният пример. Допреди две-три години повечето вериги слагаха клауза в договора си, че когато доставчик прави промоция в дадена верига, две седмици преди и две седмици след нея той няма право да дава същата отстъпка на конкурент. Тоест един месец стоката му да не бъде намирана в други магазини на по-ниска цена. След като антимононополният орган определи, че това е неправомерна намеса в ценообразуването, веригите махнаха тази клауза от договорите си. “Това не означава, че и сега не се сърдят и не налагат глоби, когато по едно и също време има промоции при техни конкуренти. Само че вече условията се договарят с вдигане на телефона и вместо глоба от веригата искат доставчикът да си плати за допълнителна активност. Глобата например е маскирана като “такса за двойно излагане”, разказа търговски представител на голяма международна компания, който отговаря за отношенията с веригите.
По-лошият ефект на един непремислен закон би бил този, който се случи в Румъния и за който веригите намекват, че ще се случи в България. Там беше приет закон с конкретни проценти и срокове за работата с веригите. Ефектът беше увеличение на цените и на вноса, коментират от компании, които работят и на двата пазара.
В момента, в който им стане неизгодно да работят с български доставчици, веригите ще махнат стоката им от магазините и ще си внесат друга отвън. “Един подобен закон противоречи на търговската логика, ще доведе до увеличаване на цените и ще има ефекта на бумеранг”, коментира пред “Капитал” представител на международна верига.
Пазарът, пазарът
Очевидно, че има проблем в отношенията между някои вериги и някои доставчици и след като като казусът се дискутира, трябва да бъде намерено неговото решение. Да, проява на пазарно надмощие е, когато едната страна е в позицията да наложи непредвидени и извънредни такси, а другата да няма инструмента, с който да се противопостави. В същото време веригите не могат да “се озъбят” на всички свои партньори и има доставчици, които са в състояние да поставят търговеца на колене, ако решат да спрат стоката си. Това са големите международни компании, които са търсени от клиента. Но често за светъл пример се дава от самите вериги българската компания “Фикосота”. Нейните марки са толкова силни, че една верига не може да си позволи да ги делиства с лекота. Проблемът е, че много малко български компании, имайки предвид, че всички са малък и среден бизнес, са достигнали позицията, от която могат да налагат правила.
Само че този проблем не е български, а от години се дискутира на европейско ниво и ЕК търси решението му. Засега държавите, в които има опит за специализиран закон, не са дали резултат. Обратното – законовите промени са се отразили негативно на средата.
“В Ирландия например Министерството на предприемачеството, търговията и труда е инициирало преглед на ефектите от приложението на специално законодателство в областта на конкуренцията в разглеждания сектор. Въз основа на задълбочения анализ е изготвен доклад, в който се посочва, че прилагането на закона има за резултат липса на ценова конкуренция, значително увеличение на пазарната концентрация и високи нива на инфлация при хранителните продукти.” Този извод се съдържа в становище на Комисията за защита на конкуренцията от преди година и половина, базирано на анализите на ЕК.
Възможно решение би било комбинацията от саморегулация (чистия пазарен принцип) и приемането на професионален кодекс с добри практики. Това е посоката и към която самата ЕК гледа.
В България още в началото на дискусията за отношенията между веригите и доставчиците вариантът с кодекс и алтернативно законодателство беше изключен. Дори не се постави на обсъждане. Другият проблем е имитацията на дискусия, тъй като проектът на закона беше написан без знанието на веригите. Чак сега се търсят техните становища. От самото начало се стъпи на изкривеното противопоставяне вериги vs. доставчици; чужди срещу български. Проблемът всъщност е в ямата между малките и големите. Вместо да се мисли за ограничаване на големите, трябва да се помисли за повишаване ефективността и продуктивността на малките. Защото загрижеността за малкия бизнес и родното производство няма нищо общо с връзването на ръцете на големите вериги.
Автор: Зорница Маркова-Дунчева, в-к “Капитал“