4900 камбани бият “Христос Возкресе”
Снимка: Дарик (архив)
Камбаните на 4900 църкви, параклиси и манастири на България ще възвестят възкресението на Христос тази нощ. Най-голямата сред тях тежи 12 т и е вдигната на 54 м в центъра на София. У нас е и най-старата камбана в цяла Европа. Тя е на 800 г. и е звъняла в Мелник. Притежаваме и уникалните за света 18 пеещи камбани, за които се композират и изпълняват мелодии. За този най-голям инструмент е създаден перкусионен ансамбъл “Полиритмия”. Но колцина знаят, че камбаните у нас имат паспорти За всяка от тях се вписват данни за историята и състоянието й, измерва се теглото, големината, акустиката и се прилага аудиофайл на звука и фотографско изображение.
Цялата информация се съхранява във фонд “Знания за камбаните”. Паспортизацията е направена от Института по математика и информатика при БАН, Историческия музeй и митрополията във Велико Търново. Днес звънът на повече от 170 камбани е съхранен в специален електронен паспорт. Камбанарията е задължителна за християнските храмове от хилядолетие. Смята се, че празничните звънци водят началото си от бронзовата ера. Езическите народи пък са пропъждали с клепала злите сили. Използвали са се малки камбани, звънци, хлопки и др. Камбаните били и музикални инструменти, които били средство за послания. Египтяни, етруски, евреи, гърци, римляни познавали камбаната. За нейна прародина обаче се смята Китай. Най-старите там са от XXIII-XI в. пр.Хр. Първото използване на камбана за християнско богослужение се приписва на св. Павлин, епископ Нолански (353-431 г. сл. Хр.) в областта Кампания на Южна Италия. Оттук е и името.
В източния свят се разпространяват през IX в. Камбаната получава място на върха на специална кула в западната част на храма. Но камбаната на “Св. София” е окачена на дървото срещу храма, защото базиликата е от V-VI в., а тогава камбанарията не е архитектурен елемент. По същата причина не се чува камбанен звън от “Св. Петка Самарджийска” в София – една от малкото действащи средновековни църкви от XI в. В ротондата “Св. Георги” – най-старата запазена сграда в столицата от IV в., имат камбана в притвора от 2 г. Клепалото е прародителят на камбаната в християнския свят. За богослужение в древните манастири за богослужение се призовавало с “алилуя” пред вратите на килиите или с тропане с дървено чукче. Така се появила и специална за целта дъска – клепало. С годините то започнала да се прави и от желязо. Има малко, което се носи в ръка, а голямото се закачва на стълбове. Всичко това може да се види и днес в Рилския манастир. Камбана се лее от бронз – сплав от мед и калай в приблизително равни части. В България и Русия много използван бил месингът, който дава на камбаната почти същия звук. Съотношението на металите обаче остава тайна на майсторите леяри. През войните често са претопявани за оръжия и гилзи, а после от гилзите и пленените оръжия на врага отново са изливали камбани. Затова тази в църквата “Св. Димитър” в София е изработена от месинг, тъй като през 1925 г. софийският арсенал дава за отливането й тонове гилзи и оръдейни снаряди. Днес някои храмове прибягват към компютърно биене на камбаната. В патриаршеската катедрала “Св. Недела” има 11 камбани, 8 от които е подарил княз Дондуков-Корсаков през 1879 г. През 2001 г. ги почистват с ултразвук и настройват, а към тях монтират електронно устройство да ги бие. В църквата “Св. Петка – стара”, XIII в. камбаните са също с компютърно управление. Макар и да висят на желязна конструкция във вътрешния двор, от пулта свещеникът може да избере според случая коя от зададените мелодии да пусне. Животът на една камбана е средно 100 години. После най-ценните се запазват като музейни експонати, а останалите се претопяват и млъкват завинаги.
Божидар Димитров: У нас е най-старата в Европа
Най-старата запазена камбана в Европа, която е и най-ранната християнска в света, е намерената в Мелник. Меднокованата камбана е дар от деспот Алексий Слав и е в периода от 1211-1217 г. След нея по възраст е немска камбана, направена през 1241 г. и съхранявана в парижкия “Лувър”. Третата пак е намерена при разкопки край Мелник. Тя е от 1270 г. и е посветена на архангел Михаил. Двете мелнишки камбани са изложени в НИМ. Директорът на музея проф. Божидар Димитров обяснява защо притежаваме най-старите клепала в Европа. “Навсякъде камбаните били претопявани по време на война, за оръжие. А после от пленените оръдия на врага отново са леели камбаните. Така е било и при Кримската война, и при нацистката окупация на Европа. Нашите са оцелели, защото по време на османското владичество камбаните от църквата “Св. Никола” в Мелник са свалени и заровени, за да бъдат спасени. Смятали да ги изровят, като си отидат турците, но кой да предположи, че това ще се случи след 500 г. Открити са при разкопки в началото на XXI в. За какво как звъни: Благовест – равномерно биене на една камбана, с което се призовават вярващите за началото на богослужението Тризвън – биене на няколко камбани по три начина преди началото на тържествените служби Презвън – биене на много камбани поред, като се започва от най-голямата. Използва се за празнични богослужения. Биене на всички камбани – при особено тържествени събития и най-големите църковни празници
Една камбана се бие и при особено важни части от литургията, като претворяването на Светите дарове. На празници като Великден и Рождество Христово биенето на камбаните може да продължи и през целия ден. Така нареченото “мертвено” удряне на камбаните се разнася при опело в храма.Това са бавни единични удари на камбана с нисък звук, като всеки следващ удар идва, след като е отзвучал предишният. За докарването на звъна трябва чалъм От 20 години в леярната към Синодалния комплекс Атанас отлива камбани по поръчка. Иначе материалът е прекалено скъп, за да се търсят купувачи. Майсторът не издава съотношението на сплавта, това е негова тайна. Но пояснява, че вече в камбаните не се слага сребро, както се правело навремето. Медта е основният материал, от който се лее за чист звук. Към нея се прибавят още 6 съставки. Камбаните вървят по 40 лв. за килограм. В сряда са извадили последната камбана. Тежи 100 кг и е за църквата “Възнесение Господне” в с. Кътина. “В последните години работата се увеличи. Колкото по-труден става животът, толкова повече хората се обръщат към вярата. Строят се много параклиси, имаме много поръчки и от села”, казва директорът на Синодалния производствен комплекс г-н Стоянов. Как се прави камбана? Първо се изпича сърцето – глинен калъп с крушовидна форма отвътре. След това се подготвя отново от глина и кожухът – външният профил на камбаната. Разликата в размера им представлява истинската камбана.
Двата калъпа се заравят в дупка в пясък и в кухината се излива горещата сплав, разтопена при близо 1000 градуса. Вади се, престоява ден и се дооформя с абразиви и шкурки. При желание на клиента може да бъде посребрена, позлатена или патинирана. Майсторът обаче препоръчва да се остави естественият цвят, тъй като след години тя потъмнява. Езикът по правило е около 6% от общото тегло на камбаната. Около месец и половина са нужни камбаната да има завършен вид. Майсторството се разпознава по звъна. Трябва да отговаря на тона “ла” и колкото по-дълъг затихващ звън има, толкова е по-добро изпълнението. Камбани не се лепят и ремонтират, заварката разваля звука. Трябва да бъде претопена и наново излята. Най-голямото звънящо произведение, което прави Атанас, е 370-килограмовата камбана на Иран. Понеже дизайнът й е различен, му изпращат чертеж. Тя може да се види в комплекса “Камбаните” в София. Заради пеещите камбани направиха оркестър Младост 1, Младост 2, Младост 3, Младост 4 и накрая – “Камбаните”. Така минава животът, майтапят се софиянци с подредените квартали на изток от столицата. Над всички до Витоша се намира някогашната гордост на Людмила Живкова. Монументът е създаден по нейна идея на 25 август 1979 г. Четири вертикални пилона на 37 м височина и ориентирани в четирите посоки на света в горния си край наподобяват земното кълбо, а седемте масивни камбани под него символизират континентите. Камбаните са с общо тегло 12 т, най-голямата e 3650 кг. Отлети са в бронзолеярната на Синодалния комплекс в София през 1982 г. В архитектурния ансамбъл са се сгушили и 18 пеещи камбани. Този музикален инструмент, на който се композират и изпълняват мелодии, няма аналог в света. Подбрани и настроени са от проф. Добри Палиев. “В симфоничния оркестър звън на камбана се получава благодарение на инструмент от тръбни месингови пръчки, звукът на който се настройва според дължината им. За да се получи определен тон от сложната форма на камбана, както е на монумента на Живкова, трябва много фина настройка. Това се прави още в леярната с отнемане на материал от различни части на камбаната. При изтъняване на широката част се настройват едни тонове, при малкия радиус – други”, разказва Антонин Бржечка, ученик на проф. Добри Палиев. Бржечка е бил още студент, когато професорът го кани в перкусионен ансамбъл “Полиритмия” – единствения български състав от ударни инструменти.
През 1979 г. Палиев композира мелодии за “Камбаните”, които съставът изпълнява през годините на детската асамблея “Знаме на мира”. За последно музикантите изпълняват 20-минутен концерт на известни детски мелодии през 2010 г., когато комплексът е открит след основен ремонт на носещите въжета на големите камбани. Въжетата – добре, но била открадната пееща камбана фа. Разгеле, клепало от външния ринг се оказало със същия тон и го закачили на опразненото място. “Всеки музикант може да напише мелодия за пеещите камбани, достатъчно е да знае диапазона им. Те са октава и половина хроматично настроени, обемът им е от фа на малка до до на втора октава”, обяснява Бржечка. За първата асамблея през 1979 г. са били големи репетиции. Трябват около 3-4 музиканти, тъй като камбаните са на две нива. За разлика от класическите тези нямат език и се свири със специално измайсторени палки с месингови глави от външната страна на камбаната. Колкото е по-голяма тя, толкова е по-голям биячът. По-късно съставът издава плоча с мелодиите. Близо 95 са камбаните, подарени от страните, взели участие в детската асамблея през годините. Днес монументът е собственост на Националния учебен комплекс по култура с лицей за изучаване на италиански език и култура.