TEDxSofia | Радио Реакция

Идеи.

Някой беше казал, че ако имаш една ябълка и аз имам една, като си ги разменим ще си имаме по една. Две идеи.

А там бяха цяла зала хора, пълни с идеи. Както организаторите разясняваха, при TED-събитията важни са паузите. Е, освен че можеше да се покатериш на стената или да си наденеш на главата мислочетец, можеше и да поздравиш някого за доброто представяне. Или да го прегърнеш за хубавата идея – мелодраматизъм не липсваше.

Все готини хора се бяха събрали. Студенти, студентки, млади непредприемачи, фирмаджии, ентусиасти, попове, връзкари, CEO-ри, професори, кибици… Шарен народ, ама все усмихнат. Всичко, което пише за духа на TED, всеки свеж цвят, наистина е – така е и в София.

TEDxSofia, или „x -independently organized TED event“ (независимно организирано TED-събитие) даде думата на следните хора-идеи. Някои бяха вече успели и се хвалеха (или оплакваха); други бяха успели, но говореха за някаква нова страст (един инвеститор говореше за снауборд…); трети пък просто говореха, че трябва да си споделяме идеите, да сме свободни и смели, и ни се усмихваха. [долу - в хронологичен ред, така е и галерията]

Михаил Стефанов – човекът с клекалото. Хроничен ентусиаст, сега ни обясняваше колко важно нещо в живота са тоалетните. Действал през НПО-сектора, питал ученици какъв е основният проблем на образованието, те му казали – „тоалетната“. Ще Ви спестя аргументите, но колко, мислите, детето научава в най-важния час по геометрия с най-квалифицирания учител, ако вече четвърти час се стиска? Така де, инициирал промени в Закона през НС, накарал директори да клякат, и повече да стискаме, а ще бъдем усмихнати и успешни.
Деси Бошнакова – организатор, после скача върху балони. Ходила в Доха на сбор на TED-организатори, вдъхновила се, решила да направи тоя TEDx. Там, в пустинята, хора излизали пред огъня и казвали, че са щастливи. После всички се радвали и си рециклирали водните шишета. Ей, имало и готини хора!
Проф. Венко Бешков – Черно море е по-силно от АЕЦ. Там има тонове сероводород – той трови водата и няма живот по дълбокото. Идеята е, и с екип са я разработили подробно, да го вземем и да правим енергия от него – евтино, екологично чисто, без ТЕЦ-ове и АЕЦ-и. Освен това, разработили са начини да трансморфолаксижираме сметищата в светлина, ток и домакинско гориво. ЕС го прави, и ние трябва и можем. Ще се отървем от злото, ще правим енергия от нищото, и ще сме добре.
Ивайло Пенчев – практик. Има най-голямата в света фирма за катерачни стени – пробвах ги, много яко наистина. Разправя как ходили на свърхизложение в Париж, какви чугунени глави срещали и прочие. На база на това, той смята, че човек не трябва да пречи, а да помага на другите. Как да комбинираш нещата, да си продуктивен, да вършиш работа – прогрес да става.
Незнаен гений (MG Siegler) – прожектиран на екрана. Разказва за Captcha – тия думички, които трябва да въведеш след паролата. Та, те се вземали от книги, сканирани, и хората ги написвали в текст – така измислили да компютъризират стотици хиляди книги, човешкото знание. После измислили сайта duolingo.com – учиш се на чужд език като превеждаш разни части от интернет, и излиза, че комбинираните преводи на хората са качествени колкото такъв на платен преводач. Уникален бизнес модел, вече работи сайтът, пък и ефективно се учел език.
Ивайло Христов – добрият човек. Беше си с тандемното колело (не това, което съм снимал – то беше за нас), че след събитието тръгват за пореден път с жена си – за 12 000 км по Европа. Ще търсят пари и подкрепа да изградят кирпичен център за физическо и духовно здраве – говори за енергии, за естествен начин на живот, за добро. Супер енергична усмивка!
StringS – класическа музика + метъл. Силно беше – бяхме чували някаква музика в паузите тихо да звучи, но чак като излязоха четирите на сцената разбрахме какво е било. Няма да обяснявам какво, що – чуйте ги. Раздаваха и подписваха албуми, свежо влезе.
Неделчо Богданов – възкресителят на българската анимация. “Bulgarian Animation” – дори така се казват. Някакъв хашлак пробутвал „Българ“ на всички телевизии, мъчил се, но онези не вярвали в такива неща. Затова пък в нета имало голям успех, сега се е разраснал франчайзът. Сега правят анимации за американския пазар, готвят на родните фенове изненади. Има надежда!
Дилян Димитров – можете, да, можете. Изглежда млад, а има опит в разни сложни за писане инвестиционни фондове и неща – работата му е да открива идеи и да покрепя хората. Обори всеки възможен аргумент да не си осъществиш идеята. Давайте – така става.
Отец Иван – отец Иван. Човек, ако прави добро, ще успява. Нищо не може да го спре, ако са му добри намеренията. Отец Иван успява, купува, строи, приема. Добрите хора се оказват повече, отколкото мислим.
Жак Латинов – добродетелният баничар. Правил трудни алтуистични избори, решавал, вършил – успява. С кеф си месеше тестото на сцената и сподели личния си и обществен живот. Иска да направи света по-добър, най-накрая и в общината приел да влезе. В България е трудно, мило – трябва рано да ставаме, добре да вземем съставките и да мислим докато правим баницата. По-късно ядохме банички, заразени с практическо добро.
Любомир Стефанов – доказва човешките възможности. Фрийдайвингът (само задържаш си дишането) за него е някакъв спорт-философия – гмуркачи отричали границите на човешките въжможности, поставени от медицината. Идеята е, че и в живота трябва да осъзнаеш, че неприятните усещания изобщо не толкова драматични, и да се стремиш към някакво малко хубаво нещо – и така ще плуваш по-силно и ще постигнеш много.
Адел Акут – за да сме щастливи, трябва да ни е хубаво. Как човек (Иван) може да бъде щастлив, след като се огледа как изглежда мястото, където живее? За да го променим не трябва да строим скъпи красоти – има примери от разни градове как с Идея може да се променим много.
Д-р Дрор Грийн – имаме гени за добро. Лоши сме, добри сме – за да успяваме, трябва да си помагаме. „Емпатичност“ – едно от сложните неща, за които говори душевният лечител. Това е да усещаш другия. Измислил начин за „емоционален трейнинг“ – така да правим, че да се чувстваме сигурни. И всичко да е по-добре.
Мартин Иванов – бяхме в едно от онези изумителни клипчета от нета, които ни оставят одухотворени, и после ги пращаме на всички. Излезе и почна да дирижира залата – тези тропат, онези пляскат, а там дишат. Симфония, на екрана – разни природни риби, патки летят… Опитах да снимам, но апаратът не може да хване вибрациите. Че всичко е ритъм и трябва да открием своя собствен.
Елена Пенева – „имам един приятел, който“. Разказва разни невероятни истории и как хората превръщат невероятностите в успехи. Хващат се да правят невъзможни неща, и – хоп! – успяват. Да, ама това „хоп!“ трябва да се пробва отново и отново, да се милва, да се вярва в него и така.

Накрая всички спукахме 3000 балона.

Фото, репортаж: Вадер Акбархан
Аудио: Ани Андонова
Шеф: Ангел Иванов