Божидар Данев: Бизнесът е принуден да влезе в сивата икономика
Божидар Данев – изпълнителен председател на БСК
Държавата повече пречи или помага на бизнеса?
Веднага ще ви кажа с какво държавата пречи на бизнеса, а с какво помага би трябвало да разберем, когато икономиката тръгне нагоре. Държавата пречи с непрекъснатите промени в законодателството. Само през миналата година имаме над 1000 изменения. Държавата пречи с това , че не внедрява електронното правителство, както и с многото регулативни режими, и високите такси .
Бюджетът тази година се изпълнява и преизпълнява само в областта на таксите и глобите. Пречи ни се и с нежеланието за либерализация на енергийния пазар. Не гарантира сигурността за собствеността. Ясният показател е липсата на инвестиции. Единственият сектор, който се развива активно, е охранителният бизнес. Това означава, че бизнесът няма доверие в тези, които осигуряват сигурността в страната и е недоверчив и към съдебната система. Когато няма стабилност в собствеността, няма и стабилност на бизнеса.
Как ще коментирате новия закон за земята, според който частният собственик не я регистрира до 31 юли в поземлената комисия, съответната община ще я дава под аренда?
Това нарушава Конституцията, защото частната собственост е неприкосновена. Защо само частната земя? Министърът на земеделието е „легнал“ върху 3 млн. декара, които не са в оборот. Защо не кажат какво става със земята на Министерство на отбраната, на МВР, общинската. Не зная какви са тези лобистки закони и кой ги измисля. Смятам, че подобен акт спокойно може да падне в Конституционния съд.
Продължава ли да се увеличава сивата икономика
По данни на Европейския съюз сивата икономика у нас е 30 на сто. Но сивата икономика е стожерът, който дава голяма част от социалното спокойствие в страната. Сивата икономика е заразителна,тя е болестно състояние. В момента проблемът с ДДС, например, залива бизнеса и го принуждава да влезе в сивата икономика. Просто защото не може да издържи на конкуренцията на некоректния бизнес, който не внася акцизи, ДДС, социални осигуровки. Липсват и адекватни мерки на изпълнителната власт за справянето с ДДС проблемите на фирмите у нас.
А нараства ли междуфирмената задлъжнялост ?
Това ще можем да кажем през декември. Темповете, обаче, намаляват, защото се свива икономиката, а с това намалява и фирмената задлъжнялост. Но ето че дълговете вече избиват и в публичния сектор -общини, болници и т.н. По последни данни, междуфирмената задлъжнялост е около 160 млрд. лева. Българските болници имат над 350 млн. лв. дългове, а 88 млн. от тях са просрочени. Ако въпросът с дълга на болниците не бъде решен, предричаме фалит на фирми, които са техни кредитори. Другият вариант е фирмите да блокират сметките на здравните заведения и да умират хора.
Имате ли данни колко фирми са фалирали от началото на годината?
За съжаление, никъде не публикуват такава статистика и в Търговския регистър не може да се намери информация. И ние се интересуваме колко са обявените фирми в несъстоятелност, както и колко са в процедура. Нашите изводи се базират на някои наблюдения, които правим. Само за три месеца са закрити 56 000 работни места, които са свързани с производствения и обслужващия сектор, а не с публичния. Ако приемем, че средната заетост в едно предприятие у нас е от около 20 души, тогава около 2800 предприятия са фалирали.
Смятате ли, че наистина възобновяемите източници са основният виновник за поскъпването на тока от 1 юли?
При увеличението на цените на тока ние първи алармирахме, че от 600 млн. лв., които ще се получат от това увеличение, само 190 млн. лв. отиват за възобновяемите енергийни източници. А къде са останалите 410 млн.лв., знаете ли? В една неефективна енергийна система. Има един индикатор, който казва какво е нивото на нашата енергийна система-това е крайното потребление към брутното вътрешно потребление. Това съотношение за цяла Европа е 65%, а у нас е от 46%, т.е, ние сме значително по-неефективни в преработката на енергията.
От години у нас се говори за необходимостта за газификация на домакинствата. В същото време само 3% от страната е газифицирана, докато в Чехия покритието е 90%, а в Холандия-94 на сто. В България трябват 27 разрешителни, за да си докарате газова инсталация до дома. У нас дават лицензи за газифициране, но реално няма интензивна газификация. В същото време друг не може да газифицира, защото лицензите вече са дадени. А отнет лиценз няма.
Как ще се отрази на бизнеса шоковото увеличаване цените на тока с 16%?
Голяма част от фирмите ще намалят своите обеми на производство, което ще доведе до загубата и на работни места. Големите фирми, които са енергоинтензивни и които консумират голяма част от енергията, се конкурират с фирми в другите страни, където цената на тока е по-ниска. Те ще закрият работни места, ще свият производството, за да могат да оцелеят, ще се насочат към производства, които им носят някаква норма на печалба.
Предвиждаме фалити в големи компании, които ще повлекат и множество малки и средни предприятия. Икономиката е доста деликатна система и всяко „пипане“ на системата избива на други места, където не го очакваме.
Кое е първото нещо, което да се направи, за да се оздрави икономиката?
Според мен, първо трябва да се пусне в действие електронно правителство. Това ще блокира корупцията. Трябва и да се въведе ред в системата за събиране на данъци, както и да се реформира системата на социалните помощи. Така постепенно ще започне да се оздравява цялостната система на финансовите потоци.
Необходимо е да се възстанови доверието на чуждестранните инвеститори, като за целта се въведе парламентарен борд, т.е, да няма промени на закони 1 година, освен ако европейското законодателство не го налага. Редно е и да се ограничи лобизмът. Задължително да има и промени в системите на здравеопазването, образование и пенсионната система.
Източник: в-к “Република”