д-р Авийзър Такър: Добивът на шистов газ е наука, а не легенда
Цената на природния газ в Америка е вече осем пъти по-ниска от тази в България. Този подем в газовия сектор се роди от “брака” на две технологии: хоризонталното сондиране, което позволява чрез многобройни разклонения в радиус от няколко километра да бъдат сондирани обширни територии от една входна точка, и хидравличното разбиване, при което природният газ се добива от шистите посредством инжектирането под високо налягане на смес от вода, пясък и химикали.
В момента в Съединените щати съществуват стотици хиляди кладенци на природен газ, създадени чрез методите на хоризонтално сондиране и хидравлично разбиване. Тези сондажи доведоха до изключителен икономически растеж, тъй като всеки от тях създава средно по 420 нови работни места.
В Европа все още няма такива сондажи за добив на газ в търговски количества. Полша вече е раздала лицензи за проучване на всички залежи от шистов газ в страната. Украйна също започна да отваря своята територия за проучвания за шистов газ.
Във Великобритания най-вероятно скоро проучването ще бъде възобновено. Франция наложи забрана върху хидравличното разбиване, а България прие безсрочен мораториум за проучване и добив на шистов газ.
Използването на хидравличното разбиване в България ще доведе до намаляване на количествата на вносен руски газ, както и ще намали цената му. В същото време природният газ е по-евтината и екологично чиста алтернатива на ядрената енергетика и тази на въглища. Нищо чудно, че сега тези индустрии, както и износителите на газ по света, се противопоставят на новата технология.
В същото време не сме изненадани и от подкрепата за хидравличното разбиване от страна на газовия сектор.
На кого да вярваме?
Може да се разчита на онези експерти, които споделят едно и също мнение и са независими финансово от всяка от страните. Две неотдавнашни изследвания, едното от Енергийния институт към Тексаския университет в Остин, за който работя и аз, и другото – от Кралското дружество в Лондон (което е отчасти базирано на нашия труд), проучиха въздействието на хидравличното разбиване върху околната среда.
Може ли хидравличното разбиване да доведе до негативни последици за околната среда? Абсолютен мит е, че фракинг течността може да се издигне нагоре и да се просмуче през твърда скала с дебелина между два и пет километра, преди да достигне водоносните слоеве. По чисто механичен принцип течностите се движат надолу по посока на земното притегляне.
Следователно водоносните хоризонти могат да бъдат замърсени единствено отгоре, например в случай на разлив на хидравлична течност на повърхността на площадката. Около една трета от течността, която се инжектира при хидравличното разбиване, се извлича обратно.
При обратното извличане на “производствената вода” тя може да се смеси с вода със соли от съществуващи водни басейни, които са се образували под земята преди милиони години, като също така може да съдържа и примеси от радиоактивни елементи.
В по-ранния етап от развитието на технологията на хидравлично разбиване тази вода се съхраняваше в басейни на повърхността, при което бе съвсем възможна и появата на течове, например при преливане на басейните при дъжд. Препоръките и на Университета в Тексас, и на Кралското дружество са тази вода да се съхранява в закрити контейнери, за да се елиминира рискът от разлив. Също така тя трябва да се преработва, за да се отстранят потенциално опасните елементи.
В ранните години на добив на шистов газ в САЩ, преди да се усъвършенства регулаторната рамка, беше допусната грешка от страна както на регулаторите, така и от самите фирми да не изискват от самото начало разкриване на състава от химикали в хидравличната течност. Това следва да е законово изискване. Също така е необходимо да се анализира химическият състав на кладенците с вода преди и след хидравлично разбиване, за да се установи дали технологията е довела до някаква промяна.
Проучванията, направени в САЩ, не са открили доказателства за замърсяване,причинено от хидравлично разбиване.
Всички българи без съмнение са запознати с факта, че земята се състои от тектонични плочи. Тяхното движение е причина за появата на трусове и земетресения, повечето от които са твърде слаби, за да бъдат усетени. Течностите, инжектирани в една кухина, в това число и при хидравличното разбиване, може да подействат като смазка и да доведат до движението на малките плочи, което пък от своя страна може да породи слаби трусове.
д-р Авийзър Такър // Снимка: Bulgaria ON Air
Само четири слаби труса в САЩ е възможно да са били причинени от използването на хидравлично разбиване от стотиците хиляди направени сондажи, като нито един от тях не е причинил материални или физически щети. Според Кралското дружество тези трусове не са по-силни от трусовете, свързани с традиционния въгледобив.
Те обаче се срещат също толкова често в добива на конвенционален газ, колкото и при добива на шистов газ. Регулациите в конвенционалния газ биха били напълно приложими и тук.
В богатите на газ райони е възможно наличието на т.нар. джобове с газ, при които е възможно газът да достигне до водоносните хоризонти и да предизвика т.нар. сцени “фламбе”, срещащи се в документалните филми. Това обаче се е случвало в някои райони, преди въобще да се въведе технологията на хидравлично разбиване, и ще продължава да се случва.
При хидравличното разбиване се използва голямо количество вода, особено в сравнение с водата, която използваме за ежедневни битови нужди. Но ако сравняваме количеството вода, използвана при хидравличното разбиване, с тази, използвана за селскостопански нужди, или като процент от общото водно потребление, тази вода като количество е твърде незначителна.
Мой приятел обобщи представата си за живота като серия от ежедневни избори. Понастоящем това особено важи за енергетиката. Местният добив на газ може частично да замени вноса му. Липсват обаче достатъчно алтернативни източници от възобновяема енергия.
Постепенно учените ще трябва да открият нови източници като водородната смес. Газът не е нищо повече от една преходна технология, която запазва технологичното ниво на нашата цивилизация, докато учените търсят по-добри решения.
АВИЙЗЪР ТАКЪР
Авийзър Такър е помощник-директор на Енергийния институт при Тексаския университет в Остин. От над 20 г. се занимава с политически науки и философия. Преподавал е в авторитетни университети и колежи в Прага, Канбера и Ню Йорк. От няколко години особено се интересува от геополитически, локално-политически и социални аспекти на добива на шистов газ и свързаните с него технологии. Смятан е за независим експерт по въпроса.
Източник: “24 часа”