ДНЕС: КАЛА, АЛЕКО И КИНО
На 13 януари се ражда българското кино и една от най-големите му фигури. Съвременен прочит с режисьора-документалист Светослав Драганов.
Днес – 13 януари – е професионалният празник на работещите в българското кино.
Денят на българското кино води началото си от датата 13 януари 1915 г., на която в столичното кино “Модерен театър” се е състояла публичната премиера на първия български игрален филм “Българан е галант”. Сценарист и режисьор на немия черно-бял филм е Васил Гендов. Самият той е и изпълнител на главната роля – Българан – партнира му актрисата от Народния театър Мара Липина.
Сюжетът на филма се върти около любовните неволи на бонвивана Българан. Докато той се разхожда по софийските улици, среща красива млада дама и започва да я ухажва. Опитва се да я впечатли, като й купува цветя. Тя решава да даде добър урок на натрапника и му предлага да я придружи из пазара. Прави покупки и уж че си е забравила парите, моли Българан да й даде назаем. Дамата повежда ухажора си в ресторант и за негова сметка поръчва напитки и закуски. След гощавката натоварва кавалера с пакетите и го повежда към дома си. По пътя среща своя съпруг и му предлага да хванат файтон като освободят “носача”. Двамата потеглят пред смаяния Българан, а за благодарност той получава само една монетка.
Самият филм не е съхранен на лента до наши дни. Смята се, че филмът е загубен през 40-те години на ХХ век и са останали едва 1-2 кадъра от него.
Днес преди 88 години в Бургас се ражда и великият български актьор Георги Калоянчев, който преди по-малко от месец си отиде от този свят. В националната памет обаче завинаги остават неговите легендарни превъплъщения в театъра, а и в киното – филмите “Специалист по всичко” (1962), “Привързаният балон” (1969), “Бон шанс, инспекторе!” и много други. Разбира се най-култовата му роля остава тази на Ганьо Балкански от лентатата на Иван Ничев “Бай Ганьо заминава за Европа” (1990).
Любопитното е, че Георги Калоянчев и създателят на Бай Ганьо – Алеко Константинов – са родени на една и съща дата. В тази връзка, пак днес, когато се навършват 150 години от рождението на Щастливеца, в столичното филмотечно кино “Одеон” се прожектира филмът “BG (Невероятни разкази за един съвременен българин!)”, съвместна продукция на Георги Дюлгеров и Светослав Овчаров с участието на актьорите Александър Дойнов, Меглена Караламбова, Маргита Гошева, Валери Йорданов, Руслан Мъйнов, Мариан Бачев, Диана Любенова и Богдан Глишев.
В празничния за киногилдията ден от радио “Реакция” потърсихме режисьора на документални филми Светослав Драганов, за да сподели с нас любимите си български заглавия през годините.
Светльо Драганов е автор на редица документални филми, сред които “Животът е прекрасен, нали?” (2001), “Самодейци” (2005), “Децата на дружбата” (2009) и други – отличени с награди от различни фестивали у нас и в чужбина. Бил е режисьор и на телевизионни предавания – “Нощен магазин”, “Сблъсък” и студентското “Ку-Ку Презареждане”, а в момента снима роми с оригинални “Малки истории” по БНТ.
Последният му филм “Град на мечти” (2012) спечели публиката в родните киносалони с нестандартния поглед върху градчето Димитровград – витрина на соц-а преди 89г. и лоно на чалгата след промените.
Ето фаворитите на Светльо…
ЛЮБИМ БЪЛГАРСКИ ФИЛМ: “МОМЧЕТО СИ ОТИВА” (1972), реж. Людмил Кирков
“Прекрасен емоционален филм на мой любим режисьор. Темата е съзряването. Уловена е характерната атмосфера на провинцията. Филип Трифонов прави голяма роля, която остава за цял живот. Също Невена Коканова, Кирил Господинов… Не трябва да забравяме и музиката към филма.”
ФИЛМ, КОЙТО НЕ Е ОЦЕНЕН: “МЪЖЕ БЕЗ РАБОТА” (1973), реж. Иван Терзиев
“Също остава във времето, актуален е и сега. По-скоро е подценяван режисьорът Иван Терзиев, макар и да има намалко награди. Във филма има нещо от чешката нова вълна, нещо “чешко”, което страшно ми харесва. Много добре са изградени образите дори на второстепенните действащи лица и всеки от тях предизвиква различни чувства. И отново атмосферата на провинцията, на малкото градче…”
ЛЮБИМ ДОКУМЕНТАЛЕН ФИЛМ: “ВЕЧНИЯТ МУЗИКАНТ” (1979), реж. Оскар Кристанов
“Разказва за личността на Стефан Керков, който между двете войни изнася джаз преставления, “журки” и мюзикхоли с томболи и награди, а след 44г. ръководи училищен духов оркестър и преподава на деца.”
ЛЮБИМА РОЛЯ НА ГЕОРГИ КАЛОЯНЧЕВ: “СПЕЦИАЛИСТ ПО ВСИЧКО” (1962), реж. Петър Василев
“Типичен шлагерен филм. Калоянчев е в ролята на щангиста Спиро, съквартирант на Апостол Карамитев. Лека му пръст, хората го познават и обичат повече заради ролите в театъра и новогодишните програми по телевизията, а не толкова като киноактьор. Разсмиваше хората и затова ще го помнят. Ето Георги Черкелов не ги е разсмивал и сигурно затова не се говори толкова много за него, макар също да си отиде наскоро. А и той беше голям актьор…”
НОВО БЪЛГАРСКО КИНО: “АВЕ” (2011), реж. Константин Божанов, и “ИЗТОЧНИ ПИЕСИ” (2009), реж. Камен Калев
“Толкова са добри, че все едно са документални. Като зрител, героите са ми близки, все едно познавам тези хора.”
В момента Светослав Драганов снима новия си филм “Животът е все още прекрасен, нали?, или какво се случва с героите – фризьор, монах и бохем – 10 години след “Животът е прекрасен, нали?”. Тази вечер възнамерява да уважи коктейла на киногилдията. А авторът на настоящата статия пожела и го помоли, в края на разговора, при възможност и при наличие на кани с вино на въпросното мероприятие, също да присъства.