СРЪБСКА ПЕРСПЕКТИВА ЗА НАШАТА СЦЕНА
“Спомняш ли си кога за последно беше щастлив?
Спомняш ли си кога изобщо си бил щастлив?
Сега не се колебай, отиди и разруши Системата!
Или я промени…”
София – Белград, разклона за Нови Сад. Там ме оставя Васил, който се прибира при семейството си в Северна Италия. Качвам се обратно на магистралата. Ръми. Белград е след около 15 км. Решавам да ги извървя, до концерта има много време. Пускам си плейъра, вдигам си качулката, пристягам си раницата на гърба и тръгвам отстрани между плътната бяла линия и размекнатата почва. Докато ходя неизвестно време, в ушите ми няколко пъти изтичат двата албума – “S.A.R.S.” (2009) и “Perspektiva” (2011).
След три дни е Нова Година. Тогава обаче се пада да съм нощна смяна. Решил съм да си направя веселото и лудото сам и по-рано. В нощта на 31-ви няма да пазрувам алкохол от големи вериги, няма да вдигам наздравици под нечий искрящ абажур, да поръчвам такси до следващото безсмислено място и накрая да се събудя с дрехи и киселини…
Но точно сега отивам на стоп до Белград за концерт на S.A.R.S.
Познавам града много добре от минали посещения. Взимам си хубаво сръбско пиво и наблюдавам лицата на хората по автобусните спирки. После продължавам край огромния храм “Свети Сава” и драматичното позорище (театър). На площад “Славия” ям от най-вкусните плескавици в кръгла питка колкото летяща чиния за игра. Сит и свободен се пускам по главната “Княз Михайло”, свъртам по ситни стълби, които водят чак до брега на реката, но аз се отклонявам за “Караджорджева”, където е хостелът, точно срещу жп гарата.
Това обаче е друг текст…
Както и да е, вечерта в концертната зала на културния център “Божидарац” беше супер. След биса на “Mir i ljubav” не срещнах никаква съпротива и успях да се вмъкна зад сцената, в малка ниша, където бандата отмаряше с по гадже на коляно и близки приятели. Докопах се до гологлавия и засмян акордеонист Бора и на българо-сръбско-английски му разказах как с приятел сме направили фейсбук група “S.A.R.S. в България”, която има цели 42 последователи, и как лятото изкарвахме кинти на морето с китарите и “Debeli lad”. Той се изкефи и си казахме “Доскоро”.
Mесец по-късно…
Тази вечер S.A.R.S. излизат на сцената на “Строежа” в рамките на възобновената неделна програма “Sunday Art Report”. Името на бандата е съкращение от “Sveže Amputirana Ruka Satrijanija” – “Прясно отрязаната ръка на (Джо) Сатриани” – а също и абривиатура на избухналия през 2003г. остър респираторен синдром (Severe Acute Respiratory Syndrome).
Групата съществува от 2006г., като основите й поставят Александър Лукович (китарист и с най-дълъг стаж, от самото начало до днес) и Драган Ковачевич (тогава вокал, сега мениджър на бандата). По-късно се присъдиняват и останалите членове, сред които и настоящият фронтмен Зарко Ковачевич. През годините има сериозно текучество на музиканти и няколко групови абдикации, като тази от средата на 2009г., когато четирима души напускат и създават “VHS” – акроним на “Very Heavy S.A.R.S.”.
За щастие обаче бандата не спира да прави качествена музика и днес е със запазено място в онова, което наричат “Нова сръбска сцена”. В момента съставът включва: Тихомир Хинич (барабани), Петър Миланович (саксофон), Борис Тасев (клавири, акордеон), Александър Лукович (китара), Ненад Джорджевич (бас китара), Зарко Ковачевич (вокали) и красивото присъствие Саня Лалич (беквокали).
Стилът е симпатично неопределен – от алтърнатив и поп рок, през реге и блус, до джаз и хип-хоп. Но най-вече, експериментално смесване на всичко това, понякога с етно мотиви – творческо решение, което очевидно се приема много добре от публиката.
Братя
Групата циркулира на участия из почти всички балкански страни – освен в родната Сърбия, също в Черна Гора, Словения, Македония, дори в проблемните откъм историческа памет Хърватска и Босна. И все пак земята е ничия, както се казва една от песните. Там където войната е издигнала прегради, музиката прокарва мостове на общо преживяване – по-малко на миналото със скелетите от сандъците и повече на настоящето и перспективите. Темата е не само случващото се в бившите югорепублики, но и на Балканите като цяло.
Ние също можем да се разпознаем в текстовете на бандата – в съзнанието, че едновременно нищо не е наред и всичко е прекрасно; в постоянното очакване за прииждаща благодат, уж спусната и никога непристигаща от далечния, хладен, незаинтересован и чужд на нас Европейски съюз; в перспективата за евтини цигари и бира от бакалията – все неща, които осмислят битието.
В началото беше хлябът
Най-големият хит на S.A.R.S. всъщност е още дебютното им парче “Buđav lebac”. В него бедният лирически герой може да си позволи за вечеря само комат мухлясъл хляб и мечтае за масло и хладилника на съседите, в който има мортадела и течен шоколад.
Култов е и анимираният клип към песента, дело на илюстратора Алекса Гаич. В него виждаме, че дори мишките в жилището на бедняка умират от глад, с хлътнали къркорещи стомаси, но все пак с расти и тарамбуки акомпанират на сиромашките вопли.
Точно когато героят посяга с ножа, хлябът оживява и се усмихва. Впоследстие двамата горещо се прегръщат, стоят на кея и съзерцават изгрева, тичат по пясъка, свирят и пеят под нощното небе, гледат телевизия на канапето и общо-взето заживяват щастливо.
Песента се превръща в нещо като манифест на ведрата оскъдица, присъща за нашите географски ширини. На липсите, които вместо да преживяваме болезнено, е по-добре да естетизираме. Направо да обичаме Нещастието и Насъщния – някакъв балкански дзен – заради който наистина сме неповторими.
Без никакво медийно промотиране ““Budav lebac” става абсолютен хит и трупа милиони гледания в интернет. “Навиячите” на белградския гранд Цървена звезда го запяват като част от репертоара си на трибуните, когато клубът изпада във финансов колапс преди няколко години. Помня как с приятели слушахме парчето цяла нощ, отново и отново, в таванска стая на “Ангел Кънчев” и уринирахме в пластмасови туби, защото нямахме сили, желание и минимална трезвеност, за да отидем до общата външна тоалетна в края на коридора.
Вместо олово, слово
Текстовете са разнообразни, странни и противоречиви, на места гениални – като балканската душа. Протестът срещу политиците и социалното неравенство е утвърден мотив. В песента “Синдром на лидерите на малки партии” (“Sindrom lidera male stranke”) лидерът разказва, че е регистрирал партията, за да си купи лъскава кола с личен шофьор, да пие скъпо уиски и да шмърка качествен кокаин.
В “Будя се” (“Budim se”) има следния пасаж:
Будя се и се опитвам да не полудея
заради тази страна, заради тези хора, заради целия свят…
Много от нас са тъжни, защото други са фрашкани с пари,
фалшиво арестувани и фалшиво съдени…
По темата за циничното разделение между бедни и богати – политически скрепено – слушаме и четем в “Дебела сянка” (“Debeli lad”):
Отдавна се питам, моя дебела сянко,
защо хората работят?
Едни правят правителства, за да крадат по-лесно;
други садят цветя, а трети ги късат.
Докато шефовете си правят кефа, останалите бачкат.
Няма справедливост за гладните стомаси,
не си губете времето, нека шефовете да работят!
В последния сингъл на бандата – “Световен мир” (“Mir u svetu”) – посланията съвсем олевяват:
Работническата класа не гласува,
празният стомах не се вълнува!
Световен мир е всичко, което искам!
Световен мир е моето послание!
Сърцето е студено, душата е равна (плоска като дъска),
хайде сега прегърни другаря си!
Разбира се S.A.R.S. пеят и за любов. Ключово в този смисъл е парчето “Воюваме – аз и ти” (Ratujemo ti i ja), в което любовта е непрекъснато противоборство за надмощие (както обичаме и ние!), а влюбените са като Израел и Палестина, като Америка и Бин Ладен, като приливите и отливите… Но дойде ли нощта, войната се прекратява и се сключва примирие.
Накрая да не пропуснем и обяснението в любов към ракията, дадено от немилия-недраг емигрант:
На Запад всички бъчви са празни…
Нямам си никой – нито брат, ни сестра или другар.
Ракията е моя мъка и моя радост.
През пролетта се очаква излизането на третия албум, от който са синглите “Bojana”, “Perspektiva” (най-високо класираната сръбска песен в МTV Сърбия ТОП 100 за 2012г. – 19 място) и “Mir u svetu” (в момента на 2 място в МTV Адриатика ТОП 20). Музиката на S.A.R.S. може да се свали абсолютно безплатно от сайта на бандата: www.sarsbend.com
Или да се чуе и преживее на живо тази вечер в “Строежа”.
S.A.R.
“Sunday Art Report” среща литературата с музиката. Днес “Строежа” ще отвори в 19:00. Час по късно писателят Богдан Русев ще представи новата си книга “Думите”. След това подгряването е поверено на група “Kozza Mostra”, а S.A.R.S. ще се появят на сцената в 22:00. Билетите за събитието са ограничени до 300 и … няма значение, всичките вече са продадени!
ТЕ ГО ПРАВЯТ (“TO RADE”):
Винаги съм искал напук на теб
да стана пънкар, престъпник и девиант,
да бягам от училище, да издрасквам хладилници,
да рисувам графити и да набия контрольорите в автобуса…
Те го правят, те го правят –
правителства и политици –
организират нападения срещу чуждестранни посолства.
Те го правят, те го правят –
гангстери от правителството -
поставят бомби в съда…
Винаги съм искал, много повече от това,
да създам семейство и да вярвам в Бог.
Пиех си бира, пушех трева,
докато едно ченге не ме издърпа за ухото.
Винаги съм искал напук на теб
да стана пънкар, престъпник и девиант,
но си дадох сметка,
че съм малка риба в морето.
Те го правят, те го правят –
правителства и политици –
организират нападения срещу чуждестранни посолства.
Те го правят, те го правят –
гангстери от правителството -
поставят бомби в съда…
АНГЕЛ ИВАНОВ