Колко са 8%?
Мисля, че се досетихте с какво ще ви занимая още от самото заглавие… Да, точно така, пак тия такси. Предполагам, че щом четете тази статия, значи не сте изпаднали в информационна яма, но все пак ще си позволя да обобщя случващото се. В началото на сесията(30 януари) АС на СУ без предварителна дискусия и без публично обсъждане взема решение за повишение на таксите на студентите с 8% от новата академична година. Привидно подъл ход. Решението е взето точно тогава, когато съпротивата от студентска страна би била възможно най-малка. В този коментар няма да се впускам във фактология, защото не съм добър финансов анализатор(нямам образованието, моя грешка). Тук разкрия няколко лични разсъждения, сериозно повлияни от личната ми позиция и засегнатия ми интерес.
Като за начало ще споделя няколко числа, взети назаем от финансовия отчет на СУ за 2012г. Едното число е от графата „Общи приходи“ и гласи 88 360 673лв., а другото е от графата „Общи разходи“ – 92 780 326лв. Сериозен минус(от 4 419 653лв.) за университета. Принципно решението за повишаване на таксите би следвало да е напълно резонно при това положение. Тук обаче идва условието, в което все повече вземам да се убеждавам, въпреки че съм първокурсник. В СУ повече нормални принципи на логиката не важат. Хората от по-горните курсове и завършилите сигурно са се усмихнали болезнено след последното.
Ето първите три неща, които забелязах през първите дни от обучението ми в СУ(изключае неподдържаните архитектурни шедьоври, в които студентите учат): тежката или по-скоро трагична бюрокрация(няма да прогнозирам от кой век), за справки – записах се за 6-7 часа, докато мой приятел от ТУ се записа за 15 минути. Разликата „не е толкова сериозна“, но определено не прави добро впечатление. Второто беше тоталният хаос, който цареше и още цари в абсолютно всички процедури свързани с общежитията на университета. Това няма да коментирам подробно, защото още ми е болна тема и понякога сънувам кошмари, в които нещата, които ми се случиха, докато се записвах за общежитие, заемат доста важна роля. Справка можете да си направите, разучавайки последната настанителна кампания. Само това следва да е достатъчно, въпреки че ще спомена също, че е ужасно трудно да се отпишеш от общетията, а и дори да се отпишеш, пак си фигурираш там по необясними за мен прични. Мога да допълня и че за последната година за ремонт на общежитията са върнати около 1,5лв., поради некадърност(не е бил сключен договор с фирма за ремонтна дейност), макар че всеки един, който е стъпвал в общежитията, е виждал, че определено има дупки(и буквално, и преносно), които биха могли да се запълнят с тези пари, но това вече е друга тема, която си обещавам, че някой ден ще разкрия и пред вас. Само искам да вметна, че най-приятелски ви забранявам, ако имате тази възможност, да усещате „тръпката“ от общежитията от свой личен опит. И третото нещо, което забелязах, бяха самите учащи се. Колкото студенти, толкова и различни по характер проблеми, за които биха ви трябвали години, за да изслушате, асимилирате и анализирате. Още тогава ми стана, че академичното знание, за което се бях записал в университета, няма да ми бъде поднесено на тепсия, а напротив, начинът, по който щях да го получа, щеше да бъде много тежък, неприятен и изпълнен с ежедневна борба с ненужни проблеми.
Но да се върнем на темата. А именно: защо някои студенти „ореваха орталъка“ за „някакви си 20-50 лева“. Факт е, че целият проблем тръгва отгоре. Държавната политика явно няма за приоритет образованието. За справки: СУ получава 36 565 711лв. държавна субсудия на година, а една партия получава 50млн. лв. Звучи абсурдно, нали? Ясно е, че при подобно отношение на „държавата“ към образованието пари няма как да има. По-големият абсурд за мен е, че два пъти си плащаме за супата, която ни дават. Първо на „ресторантьора“ под формата на данъци, а после и на „готвача“ под формата на такси. Още една странност на нашенското образование. И оттук нататък проблемът става повече принципен. Спира да има значение с колко процента или лева(както ви е по-удобно) ми вдигат цената на услугата, за която вече съм си платил и не е уместно да плащам втори път. Отделен факт е, че позицията на затъпниците на вдигането на таксите беше, да се изразя меко, слабо аргументирана. Повишаването на работната заплата, ремонтът на аули и атмосферното налягане(образно казано) не са неща, които трябва да повишават цената на образованието, имайки предвид ниския стандарт: визирам с пълна сила липсата на материална база в повечето факултети. Друг щрих върху противоречивото решение е, че, както представителите на СС на СУ добре отбелязаха, университетът не използва никак добре финансовия си потенциал. Лесно можета да се убедите в това, ако се поинтересувате от казуса „8-ми блок“, баснословните суми, за които се закупуват флашки и т.н. Идва и резонният въпрос: щом някой не си върши работата, следва ли да иска от хора, които нямат отношение към несвършената му работа, да му покриват издръжката? На мен това ми прилича на просия, не знам за вас. А бях останал с впечатление, че любимото място за събиране на просяците е в подлеза на СУ, не в Ректората му.
За мен е напълно явно, че „държавата“ е хвърлила чувал с картофи на гърба на университета, а той от своя страна се опитва да прехвърли непосилната тежест върху своите възпитаници. Отричането на този факт(предвид липсата на адекватна аргументация) и приемането на увеличението за мен е проява на пълна безпринципност. А защитаването на решението на АС на СУ от някои студенти – чиста проба опит за блясване с мазохистична различност. И в този ред на мисли разбирам и подкрепям решението на студентите да се вдигнат на протест против това увеличение. Радвам се, че те имат желанието да отстояват принципната си позиция. Надявам се, че каузата ще има успех, въпреки че вярата ми в ръководните органи на СУ е доста поразклатена в последно време. Особено след като ми доказаха, че за тях „принципи“ са една непозната или по-скоро мръсна дума.
Валентин Янков