„Остави ги, това си е техен ден.”*
Като последния останал жив комсомол и ние от радио “Реакция” няма как да не изкоментираме прекрасния съветски празник 8ми март. Ако вече сте подарили на баба си overpriced зюмбюл, браво! Ако не сте, не бъдете свиня и зарадвайте жената, защото в нейната младост този празник е бил със серозен ценз, а във фабрики, текезесета и санаториуми е ставал страшен харлем шейк. В духа на осмо мартенските традиции на жената се подарявал сапун (освен цвете). Авангарден символизъм се крие в този подарък. Но няма да ви подценявам и ще ви оставя сами да прецените с “О” или “У” е правилно да се напише “о/умивам си важните части”.
Ето няколко жени, чието споменаване ще накара баба ви да ви признае за начетено дете, а също да се бръкне надълбоко и да даде на унуката 10лв, “та да дойде пак”., с което вие ще си избиете инвестицията в зюмбюл и целофан и ще ви остане за някоя двулитровка.
1. Валентина Терешкова – първата жена и първия цивилен (според съветската терминология) в космоса. Псевдонимът и за полета на “Восток 6″ бил “Чайка”, но и до ден днешен никой не може да каже дали не са я наричали галено на друга бяла птица. Покрай работата във фабрика за гуми, Терешкова намерила време да скочи 90 пъти с парашут. Военните малко и се сърдят, че след кацането си на земята раздала космическата храна на местни селяни. Но това по никакъв начин не и попречило да стане професор и ръководител на “Росзарубежцентр” (да, така се казва и е агенция при Министерството на външните работи за връзки с чужбина.), също и герой на съветския съюз.
2. Ана Маймункова – жената предложила датата 8ми март на Втората международна конференция на жените комунистки в Москва през 1921г. (Според някои източници предложението дошло от Клара Цеткин, но ние предпочитаме то да е българско) Несъмнено Ана Маймункова щеше да има най-забавния e-mail.
3. Нея самата – разпитайте баба си как е празнувала 8ми март, правила ли си е ролки тогава, купила ли си е рокля от ведомствения магазин? Кой е бил най-популярният сапун? Питайте я, за да знаете истината, защото тя е разнопосочна.
В разказа си “Зад фасадата на 8ми Март” (1978г.), Георги Марков разказва за една такава разнопосочна истина:
„Казват, че жената била свободна, но никой не обелва нито дума за цената на тая свобода! — казваше моята колежка Вера и продължаваше: — Аз съм свободна да ставам всяка сутрин в пет часа, да приготвя закуската, да нахраня детето, да взема трамвая в шест и половина, да го отнеса в детския дом, за да мога в осем без 15 да се явя на работа. Да блъскам като добиче до четири и половина, да изляза, да се наредя веднага на една или две опашки, да купя каквото мога, да отида да прибера детето до шест и половина, да се върнем у дома до седем и нещо, след което трябва да сготвя, да изпера, да почистя, да закърпя и да свърша куп работи. Стойчо (мъжът й) може да ми помага само в събота и неделя. И така е всеки ден. И ако това е свобода, пожелавам я на тоя, който я е измислил!“
Животът на Вера беше подобен на живота на повечето омъжени жени, които не можеха да разчитат на помощта на възрастни родители. Прибавете към този съсипващ дневен ред отсъствието на редовен майчин контрол и грижи за по-големите деца, които според популярния израз на българските вестници биват възпитавани от „улицата“, прибавете отчуждаването на съпругата от съпруга по простата причина, че не остава нито време, нито енергия човек да даде на другия дължимото внимание, прибавете механичното пренасяне на служебни ядове, горчивини и проблеми в семейната атмосфера, плюс потискащото чувство за задължително и неизбежно трудово еднообразие на всеки делник — и вие ще разберете колко много героизъм се иска от съвременната българка, за да остане вярна на семейството си.”
И все пак, празник е, обърнете внимание на близките си жени и най-вече им благодарете!
* заглавието е цитат от разказа на Георги Марков “Зад фасадата на 8ми Март”