Ей така, да си знаете
Онзи ден си пътувам аз в 94, което здраве и живот скоро ще бъде тотално заличено като курс, и ми звъни телефонът. Търси ме едно приятелче от София, един от приятните контакти, с които се запознах през настоящата академична година – първа за мен и съответно първа като обитател на столицата. Разговорът не беше много състоятелен, но се оказа муза за написването на този коментар. „Как си бе?“ – чувам гласа на Пешо(да речем) от мобилния си апарат. „Ами, бива. Ти какво правиш?“ – връщам учтиво отговор, чакайки формалната част от разговора да приключи с надеждата същината да е нещо интересно. „Добре съм и…“ Гаден шум от отварянето на врати и тропащи пътници заглушава гласа му. „К‘во? Не чувам. Тука е много шумно.“ – отговаря,. „Добре съм, викам. Ти къде си?“ И този момент ме върна към реалността за секунда. „Мамка му! Изтървах Европейски съюз…“ „Къде отиваш?“ – пита. „Ами, отивам си на село.“(вътрешна шега между двамата)
Нищо необичайно в разговора, ще речете. Факт е. За мен, обаче, беше странен, понеже направих политическа аналогия. Може би е от мен, та аз дори, когато пазарувам от хранителен магазин, пак си правя аналогии. Но това „изтървах Европейски съюз и си отивам на село“ ми е още в главата. И за да не звуча празнословно, ще ви изсипя накуп всичко, заради което си мисля, че свързах тази част от телефонния разговор с българската политическа реалност. Запасете се с пуканки и кола, не, зарежете колата, тя е вредна за мисловната дейност. По-добре си отворете бира…или компот, ако избягвате газираните напитки. Нещата, които се случват около нас няма да видите и в най-сериозните кино ленти.
Преди вече почти две денонощия Парламентът гласува доверие на кабинета на Пламен Орешарски. Между другото искам да хвърля в пространството едно мое оплакване. Предугадих събитията, които доведоха до това и ги споделих с хората, за което получих съответната дози подигравки, но в момента ми е толкова болно, че сърце не ми дава да ида и да им кажа на всички „Казах ли ви аз на вас, а?“ Не че можете да направите нещо по въпроса, но ви го казвам ей така, да си знаете. Та, пукна се един балон преди два дни – този на Волен Сидеров, за да отиде целият въздух под налягане в новия министерски съвет(знам, че министерски съвет се пише с главно „м“, но в контекста на събитията ще употребявам толкова малко, колкото контролният панел на сайта ми позволява). И преди най-слепите да са ме питали защо хейтвам, ще побързам сам да обясня. Точка първа – Орешарски премиер. Човекът, развалящ седенки и едно от най-мразените лица по време на управлението на Тройната коалиция. Точка втора – Вигенин външен министър. Може би, защото крайно презирам тая мижитурка, а може и да е, защото за два дни успя да се скара с трима евродепутати, не зная. Всъщност мога да предполагам, че е заради крайно противоречивите и угоднически изказвания на тази фигура през не чак толкова кратката за възрастта ѝ политическа кариера, които можете да прочетете и сами, пишейки Кристиан Вигенин в някоя търсачка. Опа, изпуснах един линк. Точка трета – Марияна Георгиева спортен министър. Марияна коя? Логичен въпрос, който всеки един спортен любител би си задал. Въпросната Георгиева е професор по синтаксис. Нищо лошо. Още един от експертите, за които ни тръбяха Местан и Станишев. Да, ама не са уцелили министерството. Марияна Георгиева, доколкото съм запознат и доколкото биографията ѝ ми помага да се запозная, няма нито една, повтарям – нито една, пресечна точка със спорта. Точка четвърта – други спорни членове на министерския съвет. Един от тях е Искра Михайлова. Библиограф по образование, работила е 8 години(2001-2009) в Министерство на регионалното развитие. От 2009 председател на Комисията по околната среда и водите. Да кажем, че там е натрупала известен опит. Не мисля, обаче, че в БСП и ДПС няма по-добри специалисти с образование и повече опит на този пост. Хасан Адемов – лекар-анестезиолог и настоящ министър на труда и социалната политика. Политическият бояджия Данаил Папазов – министър на транспорта. Тези четири точки(макар че по-запознатите вероятно ще могат да намерят и още) са ми достатъчни, за да прозра, че България отново изпусна Европейския съюз и уверено си пътува към село…
Прозрението явно не е дошло само при мен. Хората отново стягат редиците за протести. Над 20 хиляди души за заявили участието си в протест в София, насрочен за неделя пред Парламента. Протестът ще се проведе и в другите големи градове в страната. Надслов – „Оставка на кабинета Орешарски“. Разбирам недоволството. Дори само тези четири точки са достатъчни, за да бъде обявен настоящия министерски съвет в несъстоятелност. А вярвам, че всеки е намерил поне по още една индивидуална причина да протестира. Масата от медиите отново мълчи, а когато хората излязат на улиците, ще бъдат активисти и премирани от ГЕРБ протестиращи. Здраве да е. Този филм вече сме го гледали. И ако Бойковата чета падна лесно, защото си беше чист политически ход, тези наглеци няма лесно да сдадат властта, защото не им остават четири месеца, а четири години. Добре е и всеки, който ще излезе да протестира, добре да се подготви за евентуални предсрочни избори, за да не се повтори грешката. Без свян да накара и близките си да се подготвят. Ако изберем пак същите муцуни, смисъл е нямало. Очаквайте и насилие. В Турция на подобен протест вчера хората изядоха много бой и издишаха много сълзотворен газ. В Испания преди не много време полицията си послужи с доста по-категорични средства. Не че се опитвам да ви откажа. Напротив. Казвам ви го ей така, да си знаете.
Скандалното не свършва дотук. Не мога, коментирайки новия министерски съвет, да пропусна и някои от по-спорните ходове, които новите ни управници мислят да предприемат. Една от основните задачи пред моя „любимец“ Кристиан Вигенин според самия него е запазването на външната ни политика в същия ход
без резки отклонения с тази разлика, че е уместно България да се включи по-активно в изказването на позиции по европейските въпроси. Четейки между редовете, ми става ясно, че няма да променим отношението си към въпросите в Близкия изток, което отношение за мен е меко казано абсурдно и граничи с национално предателство. Имайки предвид предишни изяви на Вигенин, предполагам, че ще бъде наложен един „умерен тон“ в комуникацията ни с република Македония и ни предстои едно „сядане на масата“ като по-зрял подход. Изказването, което успя да му спечели трима евро врагове в рамките на два дни, обаче, беше съвсем друго. Според външния ни министър, с най-голяма болка го наричам така, е нужно да се реабилитират бившите агенти на ДС, за да не бъде изгубен техният професионален капацитет. Аз лично имам относително умерена позиция по въпроса за агентите на ДС, но като външен министър на страна, която е заклеймила една диктатура и методите, използвани от нея, членуваща в съюз, също заклеймил диктатурата и всичките ѝ особености, е крайно важно да се съобразиш с фактите. Не искам да го съдя преждевременно за това му изказване, но не това не е ли рязък завой от пътя, по който се е движила страната ни досега?
И ако това е не особено значим проблем, то сигналите за готвено въвеждане на задължителен „майчин език“ в училищата са! Оценям крайната загриженост на ДПС за етническия мир в страната, но съм сигурен, че един подобен ход ще доведе единствено до нестабилност. Пример за страна, справяща се много по-добре в много по-сериозна етническа ситуация, мога дам с Франция. Там етноси колкото искаш – 
провансалци, баски, бретонци, бургундци и др. Езикът е един – френският. Само той се говори и по телевизиите, а дори да има материал от (да речем) някой местен празник, където можете да чуете регионален език, то телевизията предлага дублиране с превод на френски. На обществени места, по различни публични изяви на политици или партийни срещи се говори единствено на френски. Същото е и положението в любимата на господин Местан Турция, в която осъдиха депутат от „кюрдската“ партия, заради поздрав на кюрдски, отправен към нейни съпартийци. Затвор от 9 години, ако не ме лъже паметта. А тук по партийни събирания на ДПС български не можеш да чуеш. Абсурдно. Отделно от тези прости примери от две по-развити от нашата страни трябва да се вземат предвид и няколко факта. Турция е страна, с която България има сериозна история. Може да звучи смешно на фона на евро прокламациите за единение, но това е факт, който не трябва да се пренебрегва. Друг е въпросът, че голяма част от българите, изповядващи мюсюлманска религия, а и циганите, обявяват себе си за турци. И нямайте съмнение, че този прийом е още един по пътя към турцизирането на по-голяма част от тях. Нямам против, нека се изучава турски в гимназиите. Както има немски, френски и т.н. гимназии, ако има желаещи, нека има и турска. Предложението за въвеждане на турски език като задължителен в училищата, обаче, е повече от наглост. Особено ако вземем предвид и масовата настройка. Пак ще дам Франция за пример. Там, в Прованс например, хората изучават провансалски, но не в училищата, а в специални извънкласни занатия. Има и специални училища в различните местности, в които също има изучаване на местен език, но това не е задължително за всички и дори става на по-горен етап от обучението. Ако се въведе подобен предмет в училищата, със сигурност скоро ще последстват предложения за изучаване и на турска история, култура и т.н. А и на матурите не знаещите да четат на български ще са в пъти повече. Това е едно от средствата за разединяване на различните етноси в страната, които се ползват масово с риск от сериозни етнически сблъсъци и противоречия.
И ако това е един вече познат прийом, който и преди е бил ползван многократно, то разединението на непушачи и пушачи влиза в употреба едва за втори път. В Парламента предстои да бъде отменена забраната за тютюнопушене, която е в сила до момента. Аз лично съм пушач, който не е против закона, 
дори в него вижда повече плюсове отколкото минуси. Факт е, обаче, че в никакъв случай нямаме нужда да бъдем делени на два лагера(за удобно мишкарстване на новите министри) – един от егоистично настроени пушачи и друг от паникьосани непушачи, изправени едва ли не пред апокалипсис. Вторите нямат, лично за мен, правото да се оплакват от пушачите, които „ги тровят“, ако гълтат кола, пият минерална вода, ядат патладжани, облъчват се с мобилните си 
телефони и правят още и още стотици по-вредни за тялото си неща отколкото дишането на цигарен дим. А първите трябва да осъзнаят, че пред страната ни има много и много по-важни проблеми от „ограничаването на личната им свобода“ под формата на рестрикция за пушене на публични места. Не е като да не е закон, въведен по спорен начин и без по-сериозно публично обсъждане, но моментът определено не е точният за създаване на суматоха по този казус.
Още нещо, което никак не ме изненада, е доказателството, че новият ни спортен министър си няма хабер от спорт, което Марияна Георгиева сама ни представи. По време на приемането ѝ на щафетата от Петър Стойчев тя каза нищо, но го каза красиво. Най-фрапантното е, че г-жа Георгиева ни даде нова информация. По нейни думи Петър Стойчев е гребец. Аз отказвам да коментирам по-нататък.
За два дена толкова много простотия. Това имам чувството, че нито ГЕРБ, нито правителството на Тройната коалиция не успяха да постигнат. То вече не е глупост, не е са и просто схеми за кражба. Тук вече нещата отиват към пълна гавра с нас – жителите на Република България. Гавра невиждана досега. Гавра, която надявам се всички вие също нямате намерение да търпите. Нека паднат тия, нека има предсрочни избори, нека…ама помислете добре, интересувайте се, изгасете телевизорите и вземете се информирайте, че ще станем още повече дори от това за смях пред цял свят. Не искам след четири години да си викам: “Аман! И тия ни метнаха!”
И последно за тези, които ще ме заклеймят като поръчково журналистче, гербаджия или всякакви такива модерни термини за хората, които пишат против БСП и ДПС, ще отблежа само, че и против глупостите на ГЕРБ пишех, когато имаха властта да ги творят от същите тези отговорни пред всички нас позиции. Не че нещо, само казвам. Ей така, да си знаете.
Валентин Янков