Брадата или салама?
След не чак дотам тежката сесия се захванах да си намеря работа в голяма София. След първите два дни от разхвърляне на CV-то ми в jobs.bg на кандидатурите ми отговориха от две места – верига ресторанти за бързо хранене и охранителна фирма. Бързо се отказах от втория вариант, защото беше свързан с множеството разходки до родния ми град и сума бомаги за изготвяне.
За сметка на това минах успешно първото интервю за работа във веригата ресторанти. Повикаха ме днес преди обяд за втори тур. Този път не при управителката, а при заместничката ѝ. Момичето „вметна“, че ако искам да започна работа, трябва да си махна брадата. Нещо, което управителката не ми беше споменала. И бях потресен. Как така толкова важна подробност ще пропуснете да ми я кажете още в началото.
И още мисля. Мисля трескаво. Претеглям двата варианта. От една страна адекватната на трудовия ни пазар заплата, от друга – част от визията ми, един от начините да изразя себе си. А ако се обръсна…
Виждам вече очите на баща ми, изпълнени с гордост от скъсването ми с маргиналните нотки във външния ми вид и резкия ми завой към „изрядния модел на външен вид“(или поне този, приет по времето на Бай Тошо). Виждам и учудените погледи на колегите и приятелите ми, опипващи долната ми челюст със зяпнали уста.
А ако не се обръсна, какво? Да се върна за три месеца в лятното безвремие на родния ми град? Благодаря. Работа сигурно ще си намеря, но това с брадата ми дойде като шамар. Принципно вероятно има някакви установени порядки за „приветлив външен вид“. Което само по себе си е прекрасно. Представям си, ако Адриана Лима си беше наумила, че трябва да ходи с окосмени крака. Или ако Ева Лонгория беше решила да си отреже косата. И това ми носи леко примирение.
Е, да бе, ама вие представяте ли си да не даваха на Карло Крако и Ги Мартен, например, да готвят, защото имат брада. Далеч съм от мисълта, че мога да се сравнявам с тях по какъвто и да било кулинарен начин, но би ли ви спряло симпатичното катинарче на Мартен да си хапнете от знаковите му крокети, например?
Чак ми иде да се напия. И всъщност вече съм пиян, още преди да съм налял първата чаша. Не от любовна мъка, а от безсилието си пред дилемата – брадата или салама…
Валентин Янков