Отворени писма до ПП “АТАКА” и до г-н Волен Сидеров
Писмата са изпратени на e-mail адреса за контакти на страницата на ПП “АТАКА”.
До ПП „АТАКА“:
През последните дни телевизорът, който все по-рядко си позволявам да включвам последно в последно време, непрекъснато ме облъчва с един образ – този на лидера на ПП „АТАКА“ Волен Сидеров. Имам чувството, че на тази политическа фигура се обръща по-сериозно медийно внимание отколкото на експремиера на България, Бойко Борисов, който се оказа, че през мандата си е хвърлил приблизително 30 милиона за рязане на лентички(според български сайт). Имайки предвид последното, всеки лесно би могъл да си направи заключение колко ефирно време получава горепосоченият г-н Сидеров.
Това само по себе си не би било лошо, ако присъствието на г-н Сидеров в телевизионния ефир имаше обогатяващ характер, различен от драстичното подобрение на частното настроение на „Негово Величество“(Зрителя), характерно за развлекателните телевизионни програми. Напротив, публичните изяви на г-н Сидеров, били те или не били отразени от медиите, по-скоро напомнят за развилняло се дете със специални потребности.
Поредицата от неадекватни на статута на г-н Сидеров изпълнения започна вероятно с опита му за провокация на малкото останали пред Парламента протестиращи през втората вечер на протеста. Поправете ме ако греша и е имало друго преди това. Поведението му през конкретната вечер е максимално потресаващо. Аз лично не повярвах на очите си при първия преглед на клипа, качен в интернет сайта на голяма българска телевизия. Лидерът на ПП „АТАКА“ дойде със свитата си от съмнителни привърженици, блъскащи и опитващи се да провокират протестиращите. В последствие самият г-н Сидеров показа лошите си възпитание и навици и на полицаите, които охраняваха Народното събрание. Най-неприемливата част от „визитата“, с която г-н Сидеров „уважи“ протеста, обаче, бяха скандиранията му на нецензурни лозунги в последствие. Явно гласът на г-н Сидеров не опиянява единствено него, защото привържениците на ПП „АТАКА“, които го придружаваха, също подеха виковете му. Последва и цирковото изпълнение с масата, което стана обект на множество подигравки в социалните мрежи и извън тях, недостойно най-малкото за сградата, която е в съседство на централата на ПП „АТАКА“. Сграда, която аз лично съжалих. Не за друго, а защото понесе всички мизерии, които привържениците на ПП „АТАКА“, дошли „да защитават централата на партията“, създадоха през тези няколко дни. Няма да коментирам дали на тези хора им е било платено, за да бъдат там, защото(доколкото съм запознат) това не е противозаконно, а е противоморално. Подробност, от която г-н Сидеров е доказал, че не се интересува. Доказателство самият той ни даде още веднъж на свиканото от президента Росен Плевнелиев заседание на КСНС. По време на самото заседание оставям поведението на г-н Сидеров без коментар. За поведението му след него мога да кажа, че е най-малкото недойстойно да блъскаш и да заплашваш охранителен орган, който просто си върши работата. В крайна сметка закономерното се случи и поне в конкретния случай на г-н Сидеров му бе отнето привичното медийно внимание.
Вземайки предвид всички тези изпълнения на лидера на ПП „АТАКА“, за мен е непонятно как той бе избран за председател на Комисията по парламентарна етика. Това за мен е едно от най-компрометиращите страната ни решения на 42-рото Народно събрание. Но това е съвсем друга тема.
С оглед на тези факти мисля, че най-удачното, което вие(членовете на ПП „АТАКА“) можете да направите е не да поискате оставката на г-н Сидеров като председател на партията, а да гласувате отстраняването му от нея. Не съм запознат с процедурата, по която това може да се осъществи, но смятам, че ще е от взаимна полза. На мен(и на всички други, на които им стигат развлекателните програми по телевизията и сайтовете) като потребител на медиите, в които г-н Сидеров получава публична трибуна, и на вас като членове на партия, чийто престиж г-н Сидеров уронва.
С уважение: Валентин Янков
До г-н Волен Сидеров:
Обръщението ми към вас, г-н Сидеров, е в знак на възмущение от обидните квалификации и откровенно неверните твърдения, които отправяте и към мен като протестиращ.
Държа да отбележа, че аз лично не се чувствам „терорист“, защото не съм участвал в терористичен акт през живота си. Не съм поддръжник на чуждите монополисти, напротив. Дори в ежедневието приоритетно закупувам български стоки и ползвам услугите на различни български фирми. Но освен това не съм и привърженик на българските монополи. Не, не… Не бързайте да се развикате, че и вие не сте. Дори и дума не обелихте, когато в Народното събрание забранихте над две дузини сайтове за залагания в полза на един български монополист, чието име смятам, че няма нужда да бъде споменавано. Освен това единствените хора, които ми плащат за каквото и да било са майка ми и баща ми(пустата му младежка безработица). За радост аз имам тяхната подкрепа. Съболезнования, ако(както подозирам) вие я нямате. Все пак автобиографията ви започва със „Срамувам се от майка си и баща си…“ Убеден съм, че сте им дали достатъчно причини те също да се срамуват от вас. Най-малкото заради това, че се отметнахте от думите си(цитирам следващото по спомен и не претендирам за пълна точност) „Няма да се коалирам с партия, която не смята да изпълнява „Планът Сидеров““ и в крайна сметка подкрепихте правителство на БСП и ДПС, които през годините убедително са показвали, че нямат ни най-малко желание да се борят с монополите(били те чужди или български).
Надявам се, че в крайна сметка ще преосмислите поведението си и ще започнете да се държите достатъчно адекватно на политическия си статут. В противен случай няма да загубя аз, вероятно няма да загуби и спортът. Ще загубите само вие. Защото на следващите избори вие в Парламента няма как да влезете, ако продължите в този дух. Въпреки че, съдейки по ваши думи, българските граждани в България са едва 7,3%(да, визирам гласувалите за ПП „АТАКА“ на последните избори. Сърдете се за това заключение единствено на вашите медийни изяви), то те драстично намаляват ежедневно.
С крайно неуважение: Валентин Янков