Къде бяха протестиращите преди?
Другари анализатори от старата школа, да се държи сметка на днешните протестиращи, защо не са излизали, когато по-рано Борисов е бил назначен за генерален секретар на МВР не е справедливо. Не е справедливо да държим сметка защо хората не излезнаха и при последващите назначения и на други компрометирани днес фигури. Несправедливо е на фона на хората, които повдигат този въпрос, изобщо. Защото същите те са онези, на които никой не държа сметка, че чакаха дните след 10-ти ноември, за да излязат на улицата.Защото, помислете, справедливо ли е да съдим Пламен Горанов и другите четерима като него, че не се самозапалиха по-рано? Аз смятам, че никак не е справедливо, освен ако не ги последваме!
Днес хората на улицата се опитват да предотвратят вторият комунистически преврат в историята на България. Защото никой не можа да формулира с точност, защо беше избран именно Делян Пеевски за ръководната позиция в ДАНС. Нестандартното в случая беше, че в Бизнес сдружението с политически характер (БСП) желанието за отмъщение надделя над чувството за самосъхранение на политическата сцена. Какво друго обяснение има концентрацията на корпоративна и държавна власт в ръцете на един? И то в точно на този?
Кабинетът Борисов беше свален от маскирани, които бутаха кофи, чупеха витрини и полицейски патрулки. Не, че срещу кабинета Орешарски не излизат мускулести момчета. Просто явно Партията с традиции в свалянето на правителства и държавните преврати показа, че новосформираните нейни дъщерни формации имат какво да учат в това отношение.
Изпращането на провокатори при социални вълнения е стара и изпитана техника. Тя е наълно присъща за играта, предвид политическите играчи на терена. За да се неутрализират провокаторите не са нужни арести. Трябва просто обикновените протестиращи да са повече от тях.
Избраният като единствен кандидат за поста председател на ПЕС дълго време повтаряше, след като загуби изборите преди 4 години, че ГЕРБ е равностойно на полицейщина. Нямаше кой да припомни събитията от януари 2009 г. Маскираните агресивни младежи от футболни агитки застанали между полицията и тълпата, която „не знаеше какво иска” още тогава според медиите. Канал 3 отново гонеше полицията, която прибираше момичета с разкървавени носове наред с маскирани момчета с футболни шалове. Тогава шеф на МВР беше настоящия председател на НС Михаил Миков. Ако Станишев се разкайва, че не е предвидил реакцията на обществото при назначението на Пеевски, то той със сигурност се самобичува при мисълта, че допусна ГЕРБ да наследи полицейския апарат, който неговата партия в продължение на половин век беше градила. Затова бе и толкова загрижен за „полицейщината в държавата”.
Колкото до предишните управляващи, дори само част от компроматите хвърлени по тях да се окажат истина, те няма да имат място във властта. Най-малкото, защото конфликт носещ след себе си такава вреда за околните и висока степен на облъчване на публичността, дискредитира всички участници в него. С вътрешните си взаимнозависимости българските партии се вкопчиха в такава борба, която унищожава всичко след себе си. Най-разрушителна тя се оказа за морала – почвата, върху която покълва гражданското общество.
Хората не бяха излизали на толкова масови протести преди, защото никога не им беше поднасяна цялата истина за българския преход. Преди месец, когато между сдобилите се с капитали и власт кръгове избухна дълго подклажданият с малки компромати Голям компроматен конфликт, пред очите ни беше хвърлено всичко. Всички борещи се за властта сложиха картите си на масата с надеждата, че тези отсреща ще изкарат по-слаба ръка (компромати) от тях.
В българската политика поради липсата на всякакви правила, липсва и предсказуемостта присъща на логически игри като шаха и други политически системи от Запада, например. Затова й всичко тук е риск печели, риск губи.
Този сблъсък между умиращи престъпни гиганти със статут на общественици роди черна дупка, която поглъща всичко след себе си. Остава да се надяваме, че както и преди у нас няма да важат физичните закони, този път, за да може лъчът светлина в тунела да не бъде погълнат от нея.
Какво трябва да се направи?
Най-напред всеки трябва да вземе решението вътре в себе си, какви мерки иска за промяна. Радикални или прагматични. Пример за прагматична промяна е частичната такава на изборния кодекс и не повече от 50% мажоритарен вот. Радикална означава пълна промяна на изборния кодекс, над 50% мажоритарен вот и 120 депутати, които ще могат два пъти по-лесно да бъдат следени за присъствия от всеки интересуващ се гражданин. Два пъти по-лесно ще е да се проследи дали техните действия са за доброто на хората, които те представляват. Това обаче е и промяната, която властващите два пъти повече от всички други промени не желаят. Каквито и да са мерките, ако искаме ново дясно, ново ляво и каквото и да е ново, едно е сигурно. Повече хора трябва да гласуват. Винаги ще има непредставени, но самият, ритуал състоящ се в отиване до урните ни дава моралното право после да сме недоволни на улицата.
Светлин Иванов