Browsing July, 2013
Духът на Бургас все още е тук!
Spirit of Burgas е фестът, за който си имам традиция – морска почивка около фестивала, пътуване на стоп в един от последните моменти, забавление с едни от най-интересните имена от световната музикална сцена и гостуване в дома на един определен бургаски приятел. И тази година традицията се запази, въпреки многото затруднения около феста, по-малкото дни, по-малкото сцени и т.н.
Всъщност истината е, че въпреки всичко Спиритът отново имаше онзи дух, който се носи и от името му. Аз лично го усетих още в началото на първия ден, докато Little Roy разнасяше реге ритмите си над централния плаж с реге кавъри на Nirvana, които разтанцуваха дори най-заспалите.
Духът носеше и Zaz, която не трябва да свири на друго място освен на плажа. Тя е супер сладка мацка, която успява да накара българите да припяват на френски песни, които мешат соул, джаз и нещо френско. И в това време говори (чете по-скоро) български фрази по също толкова симпатичен начин.
Но истината е, че за мен кулминацията на първия ден бяха Editors, група която гледах в Белгия преди година и, въпреки че харесах, видях, че не беше в добра форма. Тук реалността беше коренно противоположна. Лошият период е в миналото и Editors са по-силни от всякога. По време на концерта, който ни разходи из творчеството им, без да набляга само на новия албум The Weight of Your Love, Том постоянно беше в движение и сякаш изживяваше музиката. Запомнящо се специален концерт, който се надявам да е спечелил нови фенове на бандата и инди музиката като цяло.
До края на вечерта видяхме и чухме и Sentimental Swingers, които бяха по-скоро скучни, въпреки танцуващите хора, The Top Stoppers, които ме изненадаха с приятни парчета и няколко части от DJ сета на Chase & Status, като дъбстеп извращенията не ми харесаха, но за сметка на това към края имаше drum & bass веселие и танци. Хаус нещата решихме да си спестим, в името на добро наспиване.
Ден две започнахме с обиколка на фестивалната зона, по време на която чухме за по съвсем малко Che Sudaka и This Burning Day, снимахме се с полицайки от отдела за борба със скуката, спечелихме по един йегер, пихме по други напитки и акостирахме пред главната сцена. Там имаше около 150-200 души, които чакаха Enter Shikari – една от двете кулминации на вечерта. За щастие си спестихме резила и в последните минути се посъбра повече публика за британските пост-хардкор лунатици.
А лунатици, защото само една банда, пълна с лунатици, може да направи подобно шоу. Още в интрото System… …Meltdown се видя, че някаква част от публиката знае защо е там, а и някъде там се видя, че Rou Reynolds ще има адски близък контакт с нея. Честно казано очаквах нещо специално от Enter Shikari, но не и сцената да им е толкова тясна. През цялото време по някой от групата, осново Роу Рейнълдс, беше в публиката, като към края на концерта Роу пя от един от баровете в задната част на публиката, а съвсем за финал се метна в морето.
След това емоционално изнасилване, което на мен поне ми напълни душата, трябваше да успокоим топката и да се насладим на Selah Sue. Изненадващо, тя беше адски лежерна, сетът и беше основно акустичен и белгийският славей очевидно не беше във форма. Въпреки това публиката сякаш остана доволна от изпълнените хитове. Поредният жанров обрат дойде от Jack Daniel’s Rock Arena, където Odd Crew приключваха поердното си силно изпълнение.
После отново полетяхме по жанровете, защото главната сцена се изпълни от Wu Tang Clan. Доста семпло, но все пак силно изпълнение, без светлинни или каквито и да е други сценични ефекти, но изпълнено с old school hip hop на най-високо ниво. За съжаление сетът им започна с ужасяващ звук, който издразни дори част от клана, но след това нещата се оправиха и публиката буквално избухна. Въпреки че това въобще не е моята музика, Wu Tang определено бяха хедлайнерът на вечерта и не се съмнявам, че феновете им са останали предоволни.
Andy C направи обичайно силен диджей сет, който на мен поне в един момент ми дойде малко по-агресивен от нужното, но това беше компенсирано от страхотния Dub FX. Той започна сета си с обичайните бийтбокс и луупове, както и много импровизации, които сякаш направиха симбиоза с плажа. Една от тях бяха The Funky Miracles, които излязоха на сцената с австралиеца, който по-рано ги е видял на сцената на “На тъмно”. Сетът свърши с drum & bass, който успя да раздвижи всички.
Въпреки че според мен това беше най-хубавият Spirit of Burgas до сега, очевидно стратегията “за всеки по нещо” не е правилната у нас. Липсата на ясна музикална идентичност, която тази година беше адски очевидна, отблъсква много фенове, което доведе и до най-слабо посетеното издание на фестивала. Освен това промените в правилата за влизане и излизане меко казано раздразниха много от посетителите. На мой приятели дори са отрязали гривните в 1:30, защото искаха да починат за половин-един час на тихо, като смятам, че е прекалено охраната да действа чак толкова крайно.
Въпреки проблемите, дребните неприятности и малоумната охрана, наистина се надявам Spirit of Burgas да не си отиде. Причината е, че това продължава да е единственият фестивал, който кани млади и модерни изпълнители у нас – нещо, което е адски нужно. А и все пак духът на Спирита очевидно няма как да бъде убит и все още има хора, които го обичат!
Автор: Илия Темелков
Снимки: Facebook страницата на Spirit of Burgas
YCBS: Мостът между мен и теб
В следващите седмици и месеци имаме възможността да ви представим поредица от радио проекти на нашите партньори от YCBS Berlin. YSBS (Youth connected by sounds) представлява радио платформа за млади хора от различни страни. Организацията обединява радио проекти създадени от млади хора за млади хора от различни краища на света. Сред участниците има такива от САЩ, Южна Корея и Израел.
Първият проект на YCBS, с който ще ви запознаем се нарича “Мостът между мен и теб”.
Историята ни пренася в град Мостар в Босна, където днес веселието и щастието са нещо необикновено за местните жители. Хората в Мостар преживяват социални проблеми и етническо разделение, които са считани от самите тях за причина за слабия икономически подем в Босна. Радио историите ще ви срещнат с Борис, Алиса, Горан и Анте, които ще ви разкажат за ежедневието в Мостар.
За да чуете историите им кликнете тук!
Повече за проекта в Мостар можете да прочетете тук.
А вие видяхте ли ги?
Снимка на Свелин Иванов
„Горе ръцете! Това е обир за един милиард!!! Повтарям. Горе ръцете…“ С тези думи започна днес моят протест снощи. Забавих се, защото търсих копирен център за оригиналните некролози по случай 40-те дни от протеста, които бяха тотално разбити по оригиналност от панихидата на други протестиращи, в която беше включено и професионално духовно лице. Първо се очудих, че протестът е толкова рано пред Парламента, но после включих, че днес е бил денят да ни вземат данъка „Непукизъм“. Този път в размер на един милиард.
Целият протест протичаше типично спокойно, докато блокираните от всеки вход с „живи барикади“ господа политици не решиха, че им е време да си ходят по домовете. Откъслечни опити на самостоятелни депутати да напуснат демонстративно огражденията вече бяха претърпели пълно фиаско. Часът е около 22 и полицаите разтварят огражденията, изградени от тях зад Парламента, до Александър Невски. През тълпата преминава онова типично потръпване, по-скоро изтръпване, траещо секунда, не повече. Онова изтъпване, което те спохожда, всеки път, когато знаеш, че си изправен пред нещо голямо и опасно. Шепа жандармеристи изскачат отвътре и почват да бутат демонстрантите с щитовете си. Още една шепа и още една, и още една… Облечените в черно „служители на реда“ разхвърлят като консервни кутийки протестиращите в опит да разчистят пътя за първия автобус с
Снимка на Светлин Иванов
депутати. Половин час меле, а мина сякаш за няколко секунди. Жандармеристи ритат седналите протестиращи, които са вдигнали ръцете си в знак на нежелание за агресивни действия. „Двама полицаи ме хванаха за раменете и ме изтръгнаха от живата верига. Завлачиха ме зад единия от камионите на жандармерията, които пазеха автобуса. С два шамара ме свалиха на земята и започнаха да ме ритат. Към тях дойдоха още двама-трима. И те ме ритаха.“ – ми каза лично един колега.
Автобусът не можа да излезе и хората утихнаха. Час. Два. Намерих се в крайна сметка с колежката, на която хвърлиш чантичката си, когато разбрах за мелето. Не бях убит там, но разбрах, че ще бъда убит от нея заради притеснението. Вече е полунощ, а аз си правя равносметка, че целият тоя цирк с автобуса е бил за пред късната емисия на телевизионните новини. Мисля си и за впечатляващата гледка на протестиращи, които събират разни предмети на импровизирано гише „Изгубени вещи“.
Снимка на OFF News
Чувам звук на падащ контейнер. Дум! Шум от тракащи по паветата плочки. Протестиращите трупат колчета, саксии, плочки и контейнери. Барикади. Хората трупат всичко що видят , за да спрат политиците, желаещи да напуснат сградата. За една минута улицата е блокирана напълно. А музиката продължава. Тъпани и вувузели, и…пиано. Пианистът свири позната класика, чието име не можах да си спомня, а аз се сетих за „Септември“ на Гео Милев. „Нощта ражда из мъртва утроба вековната злоба на роба…“ Всички го знаем.
Грабвам чантата, слизам от паметника и тръгвам да заобикалям Парламента. Покрай мен минава 70-годишна жена, която носи плочка за барикадата. Вече съм почти пред Ал. Невски. Един познат ми казват, че раздават безплатна Кола. Тъкмо. Пресъхнала ми е устата. Кола обаче не намерих. За сметка на това си заредих телефона при едни хорица с агрегат, които раздаваха безплатен ток и пускаха WiFi за хората. Там някакви хора ни донесоха и Кола в крайна сметка.
Лафим с приятели и изведнъж стотици хора скочиха, за да заобиколят храма и да отидат от другия край на Парламента. Забравих да си пийна Кола и „изтървах“ единия приятел. Пусто опустяло. И тъкмо преди парка до Парламента покрай нас почват да тичат „каските“. Разминавам се с тях. Сбутаха се с някакво момиче. Прекосявам и парка с бърза крачка. И гледам, че съм изгубил и момичето, с което се движих. Оставам сам. Почвам да го търся, а отстрани на Парламента черните каски натискат тълпата. Бой. Невероятен бой!
Вече съм пред Парламента, а там жандармеристите са разчистили голям периметър. Непрекъснато го
Снимка на NOрешарски
разширяват. Огромен периметър е отцепен, за да могат тия със синята кръв да минат. А аз си мислех, че Фидосова вече я няма. По някое време разбирам, че вече са ги извели и си тръгвам.
У нас сядам и Йовчев ми казва през телевизионния приемник, че полицаите са си свършили перфектно работата. Сериозно ли, Цеци? 17-годишната мацка с разбитата уста и бутнатия зъб от шамара на полицая ли е перфектното овладяване на обстановката? Или битият ми колега? А може би наританият симпатяга от Ustream? Или момчето, което Иво Захариев издърпва от краката на полицаите(шапка ти свалям, Иво)? Така ли се справя с „немирни“ протестиращи? Протестиращи ли? Къде? Вие видяхте ли ги, Кутев?!?
Валентин Янков
Броят на пострадалите по време на обсадата в София расте
Десетки са пострадалите по време на 40-тия и началото на 41-ия ден от протеста по наблюдения на репортери на радио “Реакция”, както и според друга непотвърдена информация. Вторник срещу сряда вечер всичко започна като поредния протест срещу правителството на Пламен Орешарски. Новото този път бяха свещичките, които мнозина протестиращи запалиха като алегория за помен на правителството на 40-тия ден след абсурдното, и определяно като самоубийствено от специалистите, назначение на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Активно движение на жандармерията и полицията привлече вниманието на протестиращите, което провокира немалка част от тях да започнат изграждане на барикади с предоставени от художниците на ул. Париж дървени щайги.
Светкавична акция на полицията за извеждане на няколко от министрите и част от персонала (106 души) от Народното събрание разгневи демонстрантите. В рамките на две минути кордон от жандармеристи отключи загражденията и се опита да проправи път на автобус, в който беше съобщено, че се намира социалния министър Хасан Адемов и още няколко депутати. Протестиращите бяха насилствено изблъскани от служителите на реда до момента, в който мнозина клекнаха пред настъпващия кордон. Така се стигна до нанасянето на очевидно тежки наранявания на хората от първите редове на протеста. По снимки може да се заключи, че най-малко 10 човека са получили травма на черепа. Повече от 20 минути тежкото превозно средство си проправяше път пазено от все по-агресивните служители на реда. От своя страна напрежението сред протестиращите също ескалираше, докато прозорците на автобуса падаха един след друг върху главите и на протестиращи, и на жандармеристи. След като стана ясно, че не може да бъде изкаран на широкото платно на бул. Васил Левски, автобусът направи 180-градусов завой и също толкова бавно, колкото на излизане, беше върнат отново пред Парламента. Министърът на вътрешните работи Цветлин Йовчев заяви, че автобусът е върнат, за да бъде избегнат рискът за живота на протестиращите.
Броят на пострадалите и арестуваните расте и в 03:50 бе направен втори опит, за който БТВ с отнента акредитация за НС съобщава, че протестиращите са били успешно изтласкани и министърът и някои депутати са били евакуирани от обсадената сграда. Категорична е информацията за постадал журналист от Канал 3. МВР към момента не дава сведения за броя на пострадалите, нито за броя на арестуваните.
Светлин Иванов
5 причини да отидеш на Spirit of Burgas
До най-големия музикален фестивал в България остават едва 4 дни. Това не пречи да имате съмнения дали ви се ходи на Spirit of Burgas или не. На помощ в този драматичен момент идват няколко причини, поради които Спирита не е за изпускане.
Обстановката
Имам късмета да съм бил на не малко фестивали из Европа и мога да заявя без притеснение, че Spirit of Burgas е един от малкото с толкова приятна обстановка. Основната причина е, че фестивалът се провежда на плажа, което някак предпразполага към тотално отпускане и потапяне в музиката. Другата причина е, че музиката е достатъчно разнообразна, че малко хора да съумеят да скучаят.
Editors
Една от големите ми музикални мечти взе че се сбъдна – голяма инди банда е хедлайнер на български фест. Честта се пада на Editors, които преживяха един от най-лошите си периоди, но се завърнаха по-силни от всякога и с чисто нов албум. Групата във върховна форма и новите парчета ще видим на главната сцена в събота.
Wu-Tang Clan
Американското рап крю Wu-Tang Clan съвсем спокойно може да се нарече една от най-легендарните случки в тази музика. Освен, че ще са хедлайнери на втората вечер на Спирита, Wu-Tang ще са тук в може би най-силния състав, който може да си пожелаем – RZA, GZA, Method Man, Ghostface Killah, Inspectah Deck, U-God, Masta Killa, Allah Mathematics, Cappadonna и Raekwon. За капак на всичко е силно вероятно да чуем парчета от новия алубум A Better Tomorrow, който се очаква до края на годината.
Българската музика
Все някак у нас продължава да се прави и качествена музика, която обаче сякаш няма особено голяма сцена. Едно от любимите ми неща на Спирита са Jack Daniel’s Rock Arena и На Тъмно Freestyle Stage – двете сцени, които дават поле за изява основно на качествени родни артисти. Сред бандите тази година са Them Frequencies, This Burning Day, Bright Sight, Pizza, My Disorder и други доста по-популярни имена.
Парти до сутринта
Миналата година фестивалът отнесе бясна критика, че след 1 ч. единствено DJ-те на отделената Solar Dance Arena пускаха музика, докато Spirit частта затваряше врати. Тази година грешката е поправена и разделение няма. Освен това три от четирите сцени ще предлагат DJ сетове до сутринта, така че да можем да посрещнем морските изгреви с хубава музика.
Автор: Илия Темелков