Протестът на невидимите
Вчера беше 24-ти ден на протест в страната. #ДАНСWithMe, вече всички го знаят. 24 дни протест за 24 години преход. В крайна сметка за този почти един месец юнският протест беше сравняван с февруарския, беше определен като протеста на средната класа, на красивите, на ироничните и т.н. Но най-важното – беше пренебрегван и информацията за него умишлено прикривана. Именно това е #ДАНСWithMe – протестът на невидимите.
В тази публикация няма да укорявам политическите ни смешки, нито ще плюя по медийните такива. Тук ще ви представя една история с четирима герои. Единият е Петър Иванов от Перник, понастоящем студент в София. Вторият е баба Гина Вълевска от село Пъдарско – пенсионерка, чието най-голямо богатство са двете овчици, от които се прехранва. Третият е Венци Стоименов от Варна – разведен строителен работник, на чиято глава виси издръжката на две деца. Четвъртият е Огнян Самедов – жител на едноетажна колиба тип кабриолет на границата между кварталите Орфей и Република в град Хасково. Та историята започва в един приятен средноюнски ден…
*Внимание! Историята по-долу не е измислена. Възможно е имената на лицата долу да не са точни, но ако някой се познае в един от тия четири образа, нека да знае, че за него става въпрос.
…тече сесията в Софийски университет. Петър забърсва част от второто кило пот, изтекло от челото му в следствие на задълбочената мисловна дейност, безвъзратно разпиляна по учебниците. Часът е околоновинарски. Телевизорът осигурява приятен фон с едно от следобедните шоута, в които произволни типове печелят годишната му заплата, отваряйки кутии и отговаряйки на въпроси. Предаването свършва, 
водещият призовава тримата зрители от днешния брой да го гледат и утре. Почват новините. Съобщават за някакви протести против назначаването на някой си Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Орешарски, който се оказва, че е новият премиер на страната, гордо се тупа по гърдите за взетото „нестандартно решение“. Станишев, премиерът на БСП(иди им разбери взаимоотношенията в тоя Парламент), призовава хората да изтърпят и това назначение под предлог, че Пеевски е преживял „дълбок вътрешен катарзис“. Не че Петър знае какво е катарзис, но така, както му го представя другаря Серго, му става ясно, че не е нещо приятно. Вероятно нещо граничещо с разстройство.
Пред телевизора е и Венци. Гледа новината за протеста и се чуди. Тия хора работа нямат ли си? Преди няколко месеца пак тия върнаха комунистите на власт. Сега защо протестират, като вече комунистите са си на власт? Особени, сбъркани хора.
Нощта бавно се спуска над село Пъдарско. Баба Гина преварява и последната купичка с прясно мляко и ляга уморена на леглото си. Ех, ако дядо Стоил беше жив, утре за закуска освен мляко щеше да има и малко хлебец. Тъй де, да си направи попарка.
Няколко дни по-късно излиза оценката на Петър от първия изпит. Тройка. Измъчена, ама заслужена. Отваря една бира от щастие и пуска късните новини, за да види какво се случва с протестите. Вчера и лично е бил на един от тях. Не че нещо, ама с един колега си нямали работа след изпита. Ей, няма такава тръпка! Повика си Петър, удари една бира. Много хора, много чудо. Та новинарката чете новината за протеста. Пускат кадри. Протестиращите мятат камъни по хората на Волен, а ония им отвръщат с бутилки. И полицията стои на два-три реда между тях. Дават и Волен, скрит под една маса с мегафон. Нещо вика, то кой ли ще го слуша тоя диктатор нереализиран.
Венци е вбесен. Стои и гледа как някакви софийски разбойници нападат единствения патриот в българската политика. Ляга да спи рано тази вечер, защото за утре са му звъннали да ходи в София, да пази Волен. И пари ще му дадат, и ще му намерят място за спане. Супер!
А баба Гина дочита и последната страница от водещия пенсионерски ежеседмичник. Там протести няма. По телевизията приказват нещо за някакви 2-3 хиляди души, които протестират срещу БСП-то, а във вестника – нищо. На кое да вярва баба Гина и тя не знае. По телевизията непрекъснато лоши новини. Цял ден политици показват, а те всички са лоши. Само другарят Серго е добър. Той е млад и интелигентен. И говори хубаво. А по вестника досега нищо лошо няма, даже напротив – много е оптимистично. Тя баба Гина винаги на вестника вярва. Значи е решено, протести няма, а по телевизията си ги измислят, за да си пълнят времето по новините.
Минават още няколко дни. Според новините протестиращите вече са скочили до 4-5 хиляди. Днес, сутринта, е имало някакво събиране на ПЕС, което излиза, че е друга партия на Станишев(объркано звучи). Поне това казват протестиращите. Днес Петър за втори път е на протеста. Минал е третият му изпит вчера. Не че много му се обикаля, ама е малко засрамен от разговора си с един приятел. „Братле, ние навън пишем история, а ти стоиш вкъщи и мастурбираш…“ му беше казал. Ужас! Как ще да изпусне той писането на история. А и друго, беше чул още две работи. Първо, че някой дава пари. Второ, че протестиращите ще връщат Бойко на власт. Ами, той Бойко е по-малкото зло. Това беше чул Петър. А комунистите от „Тройната коалиция“ бутнали магистралите, Бойко ги направил наново. Пак комунистите измислили престъпността, Бойко заловил всичките престъпници. А те сега искат и да го вкарат в затвора, да го убият. Доган му поръчал атентат. И в тия размишления минава протестът на Петър. Пари никой не му дава, градски транспорт няма и се налага да си ходи пеш до Студентски град.
А Венци вече успешно е препикал операта, половината дължина на улица Врабча и най-близкото капанче, от което си взема цигари, защото продавачът нямал да му върне. Къде е тоя протест обаче, няма си и на представа. Не че го интересува де. Те си му дават пари да протестира там за Волен. Хранят го с маргарита или капричоза(може и друга да е била пицата, ама той само тия двете е чувал). Тук-там Волен излиза при тях, да им каже как ще оправи България. Всичко хубаво, но утре ги разпускат. Нищо. Венци вече си е събрал за нов телевизор. Е… Можеше и за издръжката да скъта някой лев, ама здраве да е.
Времето минава и в село Пъдарско. Малко по-бавно и сиво, но все пак дните се изнизват. А баба Гина продължава упорито да не вярва, че има протести. Гошко, внучето на баба Гълъбина съседката, също ѝ каза вчера, че протести има, ама и в другия пенсионерски вестник нямаше нищо. А ако има протести, то ще си пише. Журналисти са това, това им е работата.
След още 3-4 има и някакви контрапротести, някакви хора събират подписка против Волен. Абе, не точно против Волен, ама по-същество нещо такова, просто по-сложно написано. Петър днес протестира в леглото, защото навън вали и му е студено. А и денят е почивен, да няма да го губи. То и утре може да се протестира.
Венци щеше да ходи да взема децата си за уикенда. Ама дъждът разваля всичко. Щото няма кола, пари за бензин също. Но поне може да си гледа мача по новия телевизор. Днес протести няма. Че кой луд ще ти протестира, нали мач има.
Съмнение се прокрадва в мислите на баба Гица. Може би протести ще да е имало. Чу тя по телевизора, че има контрапротест. То значи, че трябва да е срещу друг протест. А и другарят Станишев също говори по телевизора. Каза, че протестиращите се опитвали да върнат Бойко на власт, а тя много не харесва Бойко, защото не ѝ вдигна пенсията. Само магистрали приказва, а то до Пъдарско магистрала няма. Пък и да има, защо ѝ е.
Сряда сутрин и последният изпит на Петър е минал. Случайно минава покрай Парламента, а там са протестиращите. Няма как обаче да остане, все пак е на кафе след няма и половин час. Запътва се към Съдебната палата, а оттам смята да продължи по Алабин. Да, обаче вижда познато лице. Един от хората с подписката. Отбива се при него да го пита какво става, колко подписа са събрани. Отговорът е някакво произволно число над три хиляди. Брей! Странна работа. По новините казват, че протестиращите общо били толкова. Явно тия хора са им направили пълен списък.
Понеделнишката сутрин, вече началото на юли, носи още една изненада на Петър. Вчера че протестът е минал с другите от протеста по Цариградско шосе, че чак до началото на Младост. И сега, когато отива да си вземе един дюнер, се спира на будката за вестници. Хвърля по едно око на най-големите заглавия на пазара. В първото няма протести. Ха! Във второто – също. И в третото, и в четвъртото… Ужас! А той е сигурен, че вчера е бил на протеста. „Бре, мама му стара! Невидими ли сме?“ си мисли потресен Петър.
За Венци протести няма от няколко дни. Покривът му прокапа от валежите и чисто новия телевизор изгоря. Вестници не си купува, защото не обича много да чете, а и работа си има.
Баба Гина бодро крачи към спирката на автобуса за Пловдив. Скътала е 60 стотинки за билет до там и лев и 40 стотинки за влака до София, за да отиде да подкрепи комсомолеца Орешарски. Като гръм я удря изненадващата новина, че билетът до Пловдив вече не е 60 стотинки, а 4 лева. „Всичко стана скъпо, ей! И това заради магистралите на Бойко. Едно време, при Живков, пътищата може още да не бяха станали на магистрали, ама пък беше по-евтино.“ Разочарована баба Гина се прибира вкъщи и сяда да пообщува с единствените си приятели – овчичките.
Краят на юли е. Петък, ден за Парламентарен контрол. И баба Гина, и Венци, и Петър са пред телевизора. Петър си е вече в Перник, а Венци е при майка си, защото у тях телевизор още няма. Политиците водят едни дълги и безинтересни спорове. Протестиращи още не се срещат, протести няма. И тримата са объркани. Не знаят дали протестите са свършили или депутатите още не са си извадили щраусовите глави от купчините с пари. Къде е Огнян Самедов в историята ли? Той си гледа музикални канали с преобладаващи ориенталски ритми в колибата кабрио и чака следващите избори да му платят тока.
Валентин Янков