А вие видяхте ли ги?
Снимка на Свелин Иванов
„Горе ръцете! Това е обир за един милиард!!! Повтарям. Горе ръцете…“ С тези думи започна днес моят протест снощи. Забавих се, защото търсих копирен център за оригиналните некролози по случай 40-те дни от протеста, които бяха тотално разбити по оригиналност от панихидата на други протестиращи, в която беше включено и професионално духовно лице. Първо се очудих, че протестът е толкова рано пред Парламента, но после включих, че днес е бил денят да ни вземат данъка „Непукизъм“. Този път в размер на един милиард.
Целият протест протичаше типично спокойно, докато блокираните от всеки вход с „живи барикади“ господа политици не решиха, че им е време да си ходят по домовете. Откъслечни опити на самостоятелни депутати да напуснат демонстративно огражденията вече бяха претърпели пълно фиаско. Часът е около 22 и полицаите разтварят огражденията, изградени от тях зад Парламента, до Александър Невски. През тълпата преминава онова типично потръпване, по-скоро изтръпване, траещо секунда, не повече. Онова изтъпване, което те спохожда, всеки път, когато знаеш, че си изправен пред нещо голямо и опасно. Шепа жандармеристи изскачат отвътре и почват да бутат демонстрантите с щитовете си. Още една шепа и още една, и още една… Облечените в черно „служители на реда“ разхвърлят като консервни кутийки протестиращите в опит да разчистят пътя за първия автобус с
Снимка на Светлин Иванов
депутати. Половин час меле, а мина сякаш за няколко секунди. Жандармеристи ритат седналите протестиращи, които са вдигнали ръцете си в знак на нежелание за агресивни действия. „Двама полицаи ме хванаха за раменете и ме изтръгнаха от живата верига. Завлачиха ме зад единия от камионите на жандармерията, които пазеха автобуса. С два шамара ме свалиха на земята и започнаха да ме ритат. Към тях дойдоха още двама-трима. И те ме ритаха.“ – ми каза лично един колега.
Автобусът не можа да излезе и хората утихнаха. Час. Два. Намерих се в крайна сметка с колежката, на която хвърлиш чантичката си, когато разбрах за мелето. Не бях убит там, но разбрах, че ще бъда убит от нея заради притеснението. Вече е полунощ, а аз си правя равносметка, че целият тоя цирк с автобуса е бил за пред късната емисия на телевизионните новини. Мисля си и за впечатляващата гледка на протестиращи, които събират разни предмети на импровизирано гише „Изгубени вещи“.
Снимка на OFF News
Чувам звук на падащ контейнер. Дум! Шум от тракащи по паветата плочки. Протестиращите трупат колчета, саксии, плочки и контейнери. Барикади. Хората трупат всичко що видят , за да спрат политиците, желаещи да напуснат сградата. За една минута улицата е блокирана напълно. А музиката продължава. Тъпани и вувузели, и…пиано. Пианистът свири позната класика, чието име не можах да си спомня, а аз се сетих за „Септември“ на Гео Милев. „Нощта ражда из мъртва утроба вековната злоба на роба…“ Всички го знаем.
Грабвам чантата, слизам от паметника и тръгвам да заобикалям Парламента. Покрай мен минава 70-годишна жена, която носи плочка за барикадата. Вече съм почти пред Ал. Невски. Един познат ми казват, че раздават безплатна Кола. Тъкмо. Пресъхнала ми е устата. Кола обаче не намерих. За сметка на това си заредих телефона при едни хорица с агрегат, които раздаваха безплатен ток и пускаха WiFi за хората. Там някакви хора ни донесоха и Кола в крайна сметка.
Лафим с приятели и изведнъж стотици хора скочиха, за да заобиколят храма и да отидат от другия край на Парламента. Забравих да си пийна Кола и „изтървах“ единия приятел. Пусто опустяло. И тъкмо преди парка до Парламента покрай нас почват да тичат „каските“. Разминавам се с тях. Сбутаха се с някакво момиче. Прекосявам и парка с бърза крачка. И гледам, че съм изгубил и момичето, с което се движих. Оставам сам. Почвам да го търся, а отстрани на Парламента черните каски натискат тълпата. Бой. Невероятен бой!
Вече съм пред Парламента, а там жандармеристите са разчистили голям периметър. Непрекъснато го
Снимка на NOрешарски
разширяват. Огромен периметър е отцепен, за да могат тия със синята кръв да минат. А аз си мислех, че Фидосова вече я няма. По някое време разбирам, че вече са ги извели и си тръгвам.
У нас сядам и Йовчев ми казва през телевизионния приемник, че полицаите са си свършили перфектно работата. Сериозно ли, Цеци? 17-годишната мацка с разбитата уста и бутнатия зъб от шамара на полицая ли е перфектното овладяване на обстановката? Или битият ми колега? А може би наританият симпатяга от Ustream? Или момчето, което Иво Захариев издърпва от краката на полицаите(шапка ти свалям, Иво)? Така ли се справя с „немирни“ протестиращи? Протестиращи ли? Къде? Вие видяхте ли ги, Кутев?!?
Валентин Янков