Изтървахме ли влака?
Да си правист в днешно време е лесна работа. И не се иска много акъл. Едни връщат Пеевски в Парламента, други си стоят вкъщи и почиват, защото университетът им е окупиран. То и историк да си не е толкова трудно. Студентите по история също почиват, а от историята да се поучава някой друг. Само на учащите славянски филологии им е малко по-трудно. Те и вкъщи трябва да си наваксват с руския. Все пак руснаците се готвят да ни вкарат един „Южен поток“ през задния вход – Варна.
И на фона на цялата тая идилия някакви си студенти протестират. За какво? За морал в политиката? Не е достатъчно конкретно, цъкат с езици старите хорица, подучени от медиите на мама Ирена. Самите медии пък казват, че окупаторите протестират за пари. Финансирани са от Сорос, Кръга „Капитал“ и Грижовните мечета. За да върнат Бойко на власт, казва М. Рапа. За да могат да останат да живеят в България, казват самите студенти? Да, ама не. Стати им показа вратата.
снимка: Фокус
Чудно е как не се намери един студент от УНСС, който да се възмути и да му излее една кофа боза на главата. Напротив, студентите покриваха кадрите с възмутителните слова на ректора една седмица, докато някой не ги предостави на Господарите. Агент Стойновски обаче многократно е показвал, че критиката не го вълнува, смело е продължавал и вероятно ще продължава да ръси своите потресаващи с наглостта си бисери. И всичко това, защото той много добре знае, че протестиращите са учени от малки да бъдат примирени и страхливи. Страхливи са и трябва смело да си го признаят.
Страхливи са им мерките срещу Стойновски. Страхлива им е окупацията. Страхливи са им и не протестиращите колеги. Не окупиращите мрънкат, че окупацията била прекалено драстичен метод, а окупиращите се жалват, че са нужни крути мерки. Какъв псевдопатос. Първите няма как да прозрат, че окупацията е всичко друго, но не и крайна. Все пак на повечето от тях единственият протест в живота е смяната на марката цигари поради частния им финансов недоимък. За сметка на това вторите трябваше да са го разбрали. Въпросът не е: какво ще промениш, когато окупираш. Въпросът е: какво окупираш, когато пускаш администрацията „да си върши работата“, Академическия съвет да заседава, изпитите да се провеждат? Ако ще е окупация, нека да е пълна и безусловна. Трудно ще се реализира подобна идея при толкова жалко конформистка маса студенти и при толкова наивни „лидери“ на окупацията. Държа да се отбележи, че има изключения и от двете групи. Лошото е, че са само изключения.
Протестът, между другото, стартира ударно. Идеята бързо се разпространи. Множество университети окупираха своите аудитории. Журналисти и преподаватели симпатизираха на студентите. Хубавото дотук. Окупиращите не успяха да привлекат своите колеги към каузата. Не успяха да проведат нормален и конструктивен диалог с организация, която винаги е бдяла над студентските интереси, каквато е „Призив“(за това вина имат и вторите), не се показаха готови да поискат жизнено важната промяна в образователната ни система, а за капак не успяха и да проведат едно нормално общо събрание, с което изгубиха и доста иначе навити и будни хора.
Още проблеми настъпиха при опитите за провокация. От нахлуването на тълпата озверели „искащи диалог студенти“ окупаторите почти напълно зарязаха идейната част от бунта си за сметка на техническата. Непрекъсната охрана от десетки хора. Не се допускаше студенти да влизат или излизат от сградата след определен час. Бюрокрация за храната, бюрокрация за касата, бюрокрация за присъствие. Медийна полуцензура и жесток подбор на няколко души за „лица на протеста“. Въпросните лица(или щаб, официално) често си недоспиваха и неадекватните им изпълнения зачестиха. А методите и реториката им постепенно заприличиха досущ на методите и реториката, с които си служат лицата, срещу които студентите протестират. В общи линии мини обществото от протестиращи се превърна в огледален образ на обществото, в което живеем и искаме да променим. Това ни въща на лозунга „Искаме промяна, не подмяна“… Колко иронично.
Светлина в края на тунела беше идеята за работни групи, които да обсъдят различни проблемни сфери в обществения живот на страната и да изготвят пробни решения. За жалост в групите се включиха значително малка част от студентите в Ректората, а дискусиите не доведоха до сериозни и конкретни резултати. Хората от щаба, вместо да провокират всички окупиращи да се опитат да допринесат за един конструктивен диалог, обсъждаха много по-разпалено различни пърформанси, с които протестът да задържи медийния интерес. Протестът се превърна в балон. Красив, но пълен с въздух под налягане.
И в крайна сметка се стигна до заключението, че окупацията трябва да приключи. Вярно, тя не беше доизградена правилно, нито имаше ефекта, който се очакваше да има. Жалко е обаче да хвърлиш на вятъра, или по-скоро на улицата, тази толкова добра възможност за промяна. Малко повече и по-добре вложени усилия биха донесли очакваните резултати. За сметка на това от утре студентите отново се връщат по столичните булеварди…
Май пак изтървахме влака към промяната.
Валентин Янков