Съвършената република
Изразената позиция в този коментар си е лично на автора му и не бива да се смята, че тя е споделена от всички работещи в студентското радио. Подобно предубеждение би било толкова тъпо, колкото да протестираш, но да не гласуваш.
Майната му на Стати Статев, майната му на Орешара, майната на Болен фон Клинкерхофен и цялата олигархична сган, изсипала се сякаш от творба на Данте. Няма да говоря за тях, всички ги знаем какви са. Ако не ги знаеш – вън, няма смисъл да четеш по-натам, налъм такъв, да не живееш в пещера?
Ще говорим за разликата между революцията и бунта, между събарянето на Бастилията и Якобинската диктатура. И секс. „Слушайте внимателно, няма да повтарям.“
Писна ми от предварителна еякулация, значи. Ама много е досадно, нека медиите и всички всезнайковци лапнат по един хап и се успокоят. Всяко чудо за три дни – да, ама не! За да се свърши едно правителство са нужни много повече дни на морен труд и игра на котка и мишка – кой пръв ще сбърка стъпка във валса и другият ще му шатне главата. От февруари месец насам едно и също слушам – „Българската пролет“, Революция“, „Събудихме се“, ала-бала. Първата работа на на тъпоумните масови медии е да изкарат възможно най-гръмкото си заглавие в репертоара с гръмки заглавия, а първата работа на участниците в дадените събития е да търчат като пуле пред майка си, докато се радват на победа, която още не е извоювана, която не беше, не е и може никога да не бъде извоювана с подобно отношение. От близо година насам българския народ се „събужда“, изпада в епилептичен припадък и после отново се „събужда“. И всичкото това, защото бързата кучка слепи ги ражда, а при нас бройката на слепите и бързите е голяма. Защото когато стигнем точка на кипене, управляващите ни вдигат капака с някаква манипулация или лъжа и оставят страстите ни да се охладят до следващия път, когато закипят. Затова трябва след оставката и разпускането на правителството, да не сваляме гарда си, а да настояваме за промените, които работните групи на студентите изработиха. Това е финалната стъпка в надиграването ни с управляващите, която досега винаги не сме успявали да научим, но сега имахме тази възможност.
А разликата между революция и бунт е една – има ли победа, или няма. Аз досега не съм бил свидетел на нито една революция, пък за теб не знам. Единственото, което виждам, е масата символизъм, от който Пейо Яворов достига седма подред Нирвана, докато ние рушим ентата Бастилия в тая държава само за да настане Якобинска диктатура на следващата глава на ламята. И ‘що така се получава? ‘Щото на никого не му пука. Наясно си, че или гаджетото ти, или 90% от приятелите ти, или и двете не са стъпвали на протест, не ги ебе има ли някой в Ректората на СУ (да не се бърка със Свищовски университет, както нашите медии бъркат) и изобщо по гражданство имат слаб 2. И това те дразни. Мене също. На това дередже сме, защото сме боклуци, страхливци и егоистични евтини интернационални ибрикчии. Не ти харесват думите ми ли? Хайде, напсувай ме, но преди това иди наплюй майка си и баба си, които сигурно ще гласуват за Бареков, иди шибни един шамар на гаджето и тегли една майна на приятелите ти, които не правят НИЩО по въпроса.
А Ние нищо не постигаме, защото сме малко, защото сме нищожно малко. Срамно е от университет с 20 хилки + студенти само има-няма 500 души да се опитват да направят нещо. За останалите висши учебни заведения дори няма да отварям дума*. Срамно е от двумилионна София с околностите и прочие едва 15 хиляди да си мръднат задниците за няколко часа протест, но иначе всички останали на думи досега са свалили правителството, направили са България трета икономическа и военна сила в света и първа по футбол. Промяна с 500 човека не се постига и никога не се е постигала. Викат, че и Ботев с четниците му били малко – да, но кой освободи България? Руската империя. Кой бутна Берлинската стена в Kleta Majka Balgariq? Пак някой друг, ние сме си снижавали безценните главици. Сега кой ще ни свърши мръсната работа, ако не ние? Кога ще ни я свърши, ако не сега? Тъпи сте, апатични сте, противни сте. Ние може нищо да не постигнем с този си бунт (/революция – предстои да се разбере), но някой ден детето ми в чужбина, като ме попита какво съм сторил, ще му река право куме в очи истината и ще съм горд от нея. А ти какво ще кажеш на своите деца, боклук нещастен? Или на неудобни въпроси няма да отговаряш. Ако някой ден се сбогувам с България, то няма да е заради държавата, а заради вас, заради теб!
Страшно съм щастлив, че от две седмици посещавам ден и нощ Ректората, защото там се запознах с най-добрите от най-добрите. Това е истинския бунт на интелигентните и красивите – всеки, който е там, мога да нарека достоен човек, с когото мога да разговарям приятно и интелигентно, мога да видя онзи плам в очите, който така ми липсва в по-голямата част от ежедневното ми обкръжение, съзирам общата ни благородна цел. Разпознах кои сред колегите ми и познатите мога да гледам с уважение и кои вече ще гледам с пренебрежение, щом си отворят устата да се оплакват от държавата или да славят България – лицемерници. СУ, НАТФИЗ и някои места от други висши учебни заведения се превърнаха в съвършени републики**. Където всеки дава колкото може и всеки получава колкото му е необходимо, където мнението си човек може да изкаже свободно, където народа се самоуправлява, където мога да си оставя шибания телефон или лаптоп на някоя пейка и ще си стои там до сутринта. Безкрайните си уважения и почитания поднасям на хората, които се занимават с организацията на дискусии, събрания, продоволствени средства, охрана, работни групи и т.н., и т.н., лишавайки се от сън с дни. Ако не друго, ние доказахме сами на себе си, че можем доброволно да жертваме време, пари, здраве, нерви, идеи за една висша и свята цел, каквато е България.
Разбира се, има си кусури цялата работа, но те са бели кахъри. Нека се гордеем с това, което се случи, и да насочим обвинителен пръст към това, което не се случи, и тези, които не го осъществиха. Нека не се обвиняваме кой изяде бананите в импровизираната лафка в зала 292, нека не спорим може ли да има по-добра организация на нещата, нека не спорим трябва ли да приемем назаем 30 матрака от протестантска църква, съществува ли някаква форма на диктатура и правилно ли беше, че допуснахме медии вътре в сградата. Ако се провалим, няма да е заради нито едно от тези неща, а ще е, защото България цяла сега нази гледа, ала си остана с гледането.
И сега, след като умората и досадата натежават на плещите и, след като живота никого не чака и вече и чука на вратата – Ние, студентите от 272, започваме да прозираме истината през изпълнените с патос слова, че хората ни подкрепят, че победата аха-аха и ще се случи. Започваме да ставаме нервни, нехайни, обезверени, дисциплината се разхлабва, липсват свежи смени. Поклон пред хилядите, които излязоха на шествие с нас на 10.11.2013г., поклон пред хората, които ни даряваха и даряват храна, напитки и санитарни материали – простете, ако провалим Вас и Вашите надежди. Но сме малко, безкрайно малко – Ние и Вие. Аз и колегите продължаваме да окупираме, да протестираме, защото надеждата умира последна, даже след душите на милионите ни съграждани и състуденти.
Оставка!
Калоян Константинов
*Пичовете от НАТФИЗ отнасят специалната Награда на уважението ми, защото наистина се раздават пламенно и горещо и съвсем спокойно мога да кажа, че по дух те сами са поне 500 души!
** Може би съвършената република се състои от максимум 500 души и трае 3-4 седмици. Може би така трябва да се управлява България? Кой знае.