Browsing November, 2013
“Ранобудните студенти” се разграничиха от своите колеги, атакували Парламента
“Ранобудните” студенти се разграничиха от призива на своите съратници Манол Глишев и Кирил Чуканов, призовали колегите си към по-драстични действия на концерта в подкрепа на студентския протест, по-рано днес.
В зала 272 Ивайло Динев и други хора от щаба на “Ранобудните студенти” заявиха на общото събрание, че напълно се разграничават от изказванията и призивите на своите колеги и от техните действия пред Парламента. Студентите коментираха, че предварително не са били гласувани подобни действия. Ивайло Динев допълни, че позицията на Глишев, Чуканов и техните съратници не е съгласувана с другите студенти, окупирали Ректората. Определи действията им като самосиндикални и призова студентите към мирен протест.
Част от “Ранобудните студенти”: Окупирайте парламента!
Снимка: скрийншот от директния стрийм на блогъра Иво Божков; Манол Глишев и “Ранобудните студенти” на сцената на концерта в тяхна подкрепа.
Представители на “Ранобудните студенти” призоваха към окупация на сградата на Народното Събрание. Това те направиха на продължаващия и в момента концерт в тяхна подкрепа, който се състои до катедралния храм “Св. Александър Невски”.
След изпълнението на Васко Кръпката, на сцената излязоха добре познатите студенти-окупатори Манол Глишев, Кирил Чуканов и още няколко техни съратници. Първият изнесе кратко слово пред събралите се няколко хиляди граждани, поантата в което бе призива Парламентът да бъде обграден и хора да не бъдат допускани да влизат и излизат от него.
“Достатъчно речи имаше в последно време, а и през последните 70 години. Време е за действия!” завърши Глишев.
Концертът в подкрепа на студентските стачки е продължение на “Походът на справедливостта”, който протече в София през почти целия 10 ноември. Днес се навършват 24 години от вътрешнопартийния преврат в Българската Комунистическа Партия, свалил от власт диктатора Тодор Живков и поставил символично начало на продължаващия Преход.
Хиляди подкрепиха студентите 24 години след 10 ноември 1989-та година, протестите стават все по-масови
Хиляди хора се включиха в днешния протест на студентите, обявен за национален. Още преди официално обявения час- 11, над 500 души се бяха събрали пред Ректората в очакване на началото на протеста. Постепенно събралите се се увеличиха многократно и станаха над 10 000 по данни на редица сайтове. В продължение на около час протестиращи студенти от цялата страна четоха декларации и заявиха подкрепата си към окупацията на университети и искането за оставка на правителството. Около 12 часа шествието се насочи към сградата на Народното събрание, където протестиращите издигнаха плакати срещу управляващите. От там множеството се насочи към Министерски съвет, където трябваше да бъде подписана и оставката на премиера Пламен Орешарски. Протеста бе предвождан от студенти от много университети, като част от тях търкаляха голяма топка, символизираща боклук. Междувременно пред президентството имаше група от около 20 човека, поддръжници на “България без цензура” на Николай Бареков. Минавайки покрай тях протестиращите шумно ги освиркаха. Минути по-късно пространството между Президентството и Министерски съвет се изпълни от хиляди протестиращи граждани. Пред множеството човек с маска на Орешарски подписа оставката и бе бурно аплодиран. След кратък престой студентите решиха да тръгнат по бул. Дондуков в посока към Народното събрание и по пътя си блокираха движението на трамваи. Много хора от близките блокове излязоха на прозорците и развявайки знамена засвидетелстваха подкрепата си към протестиращите. По-късно на паркинга пред храм-паметник Александър Невски се стигна до напрежение между част от протестиращите и шофьор на автобус на движението на Николай Бареков “България без цензура”. В автобуса имаше и немалко хора, привърженици на известния телевизионен водещ и вече политик. Няколко от протестиращите блъскаха по автобуса, а една от чистачките му беше счупена напълно. Полиция наоколо не бе забелязана.
Автобус на “България без цензура” нажежи протеста на студентите
Около 13 часа протестиращите се завърнаха отново пред сградата на Народното събрание. След едноминутно мълчание в памет на демокрацията протестиращите студенти хвърлиха голямата топка, символизираща боклука, зад огражденията. Минути по-късно Йоло Денев успя да премине полицейския кордон и се качи на стълбите на Народното събрание. Това предизвика бурна радост от страна на протестиращите, които го посрещнаха с овации. Секунди по-късно обаче той бе отведен от полицаи насила, което взриви обстановката- протестиращи почнаха да дърпат огражденията, балони с вода полетяха към сградата на парламента, имаше бутване между полиция и протестиращи.
Напрежение пред Народното събрание след ареста на Йоло Денев
Протестът продължава и в момента, като е блокирано двжижението по “Цариградско шосе”, Орлов мост и кръстовището пред Ректората. За 17 часа е насрочен и концерт в подкрепа на студентите, който ще се проведе пред храм-паметник Александър Невски.
РЕПОРТЕРИ: Василена Костадинова, Мирослава Илиева, Георги Манасиев
Перестройка в спорта с “Ту партс”
Бъдете и днес (10.11.) с великолепната четворка в спортната редакция на “Реакция”. Точно в 18ч. “Ту партс” ще обяви свалянето на другаря Живков от власт. За политиката в спорта и спорта в политиката, както и за:
Поредните резултати в “А” група- възелът се заплита, както и всичко най-интересно от терените на Англия, Испания, Германия, Италия, Франция;
Какво се случва отвъд Океана в най-гледаната спортна лига в света – НБА, както и в българските зали за баскетбол;
Ще има ли СК Левски волейболен клуб;
Финалният “Мастърс” в Лондон – кой ще завърши тенис-сезона като победител,
включете радио-точките към “Реакция”.
снимка: ibox.bg
Изтървахме ли влака?
Да си правист в днешно време е лесна работа. И не се иска много акъл. Едни връщат Пеевски в Парламента, други си стоят вкъщи и почиват, защото университетът им е окупиран. То и историк да си не е толкова трудно. Студентите по история също почиват, а от историята да се поучава някой друг. Само на учащите славянски филологии им е малко по-трудно. Те и вкъщи трябва да си наваксват с руския. Все пак руснаците се готвят да ни вкарат един „Южен поток“ през задния вход – Варна.
И на фона на цялата тая идилия някакви си студенти протестират. За какво? За морал в политиката? Не е достатъчно конкретно, цъкат с езици старите хорица, подучени от медиите на мама Ирена. Самите медии пък казват, че окупаторите протестират за пари. Финансирани са от Сорос, Кръга „Капитал“ и Грижовните мечета. За да върнат Бойко на власт, казва М. Рапа. За да могат да останат да живеят в България, казват самите студенти? Да, ама не. Стати им показа вратата.
снимка: Фокус
Чудно е как не се намери един студент от УНСС, който да се възмути и да му излее една кофа боза на главата. Напротив, студентите покриваха кадрите с възмутителните слова на ректора една седмица, докато някой не ги предостави на Господарите. Агент Стойновски обаче многократно е показвал, че критиката не го вълнува, смело е продължавал и вероятно ще продължава да ръси своите потресаващи с наглостта си бисери. И всичко това, защото той много добре знае, че протестиращите са учени от малки да бъдат примирени и страхливи. Страхливи са и трябва смело да си го признаят.
Страхливи са им мерките срещу Стойновски. Страхлива им е окупацията. Страхливи са им и не протестиращите колеги. Не окупиращите мрънкат, че окупацията била прекалено драстичен метод, а окупиращите се жалват, че са нужни крути мерки. Какъв псевдопатос. Първите няма как да прозрат, че окупацията е всичко друго, но не и крайна. Все пак на повечето от тях единственият протест в живота е смяната на марката цигари поради частния им финансов недоимък. За сметка на това вторите трябваше да са го разбрали. Въпросът не е: какво ще промениш, когато окупираш. Въпросът е: какво окупираш, когато пускаш администрацията „да си върши работата“, Академическия съвет да заседава, изпитите да се провеждат? Ако ще е окупация, нека да е пълна и безусловна. Трудно ще се реализира подобна идея при толкова жалко конформистка маса студенти и при толкова наивни „лидери“ на окупацията. Държа да се отбележи, че има изключения и от двете групи. Лошото е, че са само изключения.
Протестът, между другото, стартира ударно. Идеята бързо се разпространи. Множество университети окупираха своите аудитории. Журналисти и преподаватели симпатизираха на студентите. Хубавото дотук. Окупиращите не успяха да привлекат своите колеги към каузата. Не успяха да проведат нормален и конструктивен диалог с организация, която винаги е бдяла над студентските интереси, каквато е „Призив“(за това вина имат и вторите), не се показаха готови да поискат жизнено важната промяна в образователната ни система, а за капак не успяха и да проведат едно нормално общо събрание, с което изгубиха и доста иначе навити и будни хора.
Още проблеми настъпиха при опитите за провокация. От нахлуването на тълпата озверели „искащи диалог студенти“ окупаторите почти напълно зарязаха идейната част от бунта си за сметка на техническата. Непрекъсната охрана от десетки хора. Не се допускаше студенти да влизат или излизат от сградата след определен час. Бюрокрация за храната, бюрокрация за касата, бюрокрация за присъствие. Медийна полуцензура и жесток подбор на няколко души за „лица на протеста“. Въпросните лица(или щаб, официално) често си недоспиваха и неадекватните им изпълнения зачестиха. А методите и реториката им постепенно заприличиха досущ на методите и реториката, с които си служат лицата, срещу които студентите протестират. В общи линии мини обществото от протестиращи се превърна в огледален образ на обществото, в което живеем и искаме да променим. Това ни въща на лозунга „Искаме промяна, не подмяна“… Колко иронично.
Светлина в края на тунела беше идеята за работни групи, които да обсъдят различни проблемни сфери в обществения живот на страната и да изготвят пробни решения. За жалост в групите се включиха значително малка част от студентите в Ректората, а дискусиите не доведоха до сериозни и конкретни резултати. Хората от щаба, вместо да провокират всички окупиращи да се опитат да допринесат за един конструктивен диалог, обсъждаха много по-разпалено различни пърформанси, с които протестът да задържи медийния интерес. Протестът се превърна в балон. Красив, но пълен с въздух под налягане.
И в крайна сметка се стигна до заключението, че окупацията трябва да приключи. Вярно, тя не беше доизградена правилно, нито имаше ефекта, който се очакваше да има. Жалко е обаче да хвърлиш на вятъра, или по-скоро на улицата, тази толкова добра възможност за промяна. Малко повече и по-добре вложени усилия биха донесли очакваните резултати. За сметка на това от утре студентите отново се връщат по столичните булеварди…
Май пак изтървахме влака към промяната.
Валентин Янков