Browsing December, 2013
Нощ на барманите а.к.а. Гига празнува 2 години зад бара на “4 стаи”@27.12
Небеизвестно е твърдението, че щом филмът е съветски, задължително ще мине влак. Е, в градските митове и легенди винаги пък става въпрос за някоя задимена кръчма, култов клуб, любим бар или барман. Залагаме си единият пръщящ микрофон, че неизменна част от неповторимите истории през последните години за повечето наши слушатели/читатели са Гига и “4 стаи”. Почти сме сигурни, че съвсем скоро в софийския жаргон трайно ще се наместят лафчета от рода на “Пфф, тоя шот все едно Гига го е правила!”, “Да се нагигиш!” , “Ейй, махмурлукът ми е от четиристайните” или както ви харесва. Факт е, че наскоро много изискано в една епична нощ прекъстиха женските гърди на “гиги”, което по своему си е величествено признание. Който не е знаел, вече знае. Със следващото интервю ви каним най-безпардонно да се присъедините към написването на софийските алкохолни хроники и да уважите Гига, която в Нощта на барманите на 27.12/петък/ ще отпразнува своите 2 години работа в бар “4 стаи”.
Защо кандидатства за работа в “4 стаи”, как ги надуши?
Гига: То си стана супер случайно. Ходех там почти всеки ден и имах някакви епични изцепки (колко странно) и на 28-ми декември ме извикаха за една смяна на лайф на “Остава”…много Джак се изпи тогава, ужасно много. После на 31-ви бачках на Нова година на “4-ти км” пак за тези така специални шефове. И така си и остана :) Супер много ги уважавам тия хора, че ме изтрайват две години и че ми гласуваха такова доверие, и продължават да го правят. В тяхно лице срещнах не само шефове, а истински приятели, които се радват с мен и които са с мен, когато имам нужда. Тук е мястото да им кажа най-огромното на света “БЛАГОДАРЯ! Велики сте!”.
Най-важните преимущества на Стаите? А за недостатъци ще си говорим ли?
Гига: Най-якото е, че се запознах и станах френд с много сууупер свежи хора, включително и с вашия екип. Била съм на мега силните партита, все пак всичко е експириънс и Стаите ми го дават с всяка смяна. И наистина съм имала честта да общувам с хора, които са ме вдъхновявали. Да видиш, че си допринесъл с нещо, макар и малко, за нечия усмивка е наистина безценно. Аз искам хората около мен да са щастливи, а Стаите ми позволяват донякъде да го правя. Това си е моят истински дом. Знаеш ли откога съм им казала да ми сложат един душ и изобщо няма да се прибирам. Като всяка работа и тук си има недостатъци, и мисля за мен най-тежкият недостатък са клиентите-простаци, които нямат елементарна барова култура, които са вечно кисели и са излезнали с ясната идея, че трябва да се заяждат, досадни са и тегави. Преди супер много се палех и се карах, защото имам някакво такова чувство за справедливост, пък и хората, които мислят, че съм им длъжна с нещо само защото им сипвам пиенето, изобщо не играят при мен. Сега на такива типове просто нищо не им казвам – само се усмихвам и не се занимавам повече с тях.
Сентенцията “Пияна барманка, весел бар” важи ли?
Гига: Абе, да ти кажа, донякъде. Хубаво е да си пийнал няколко питиета, няколко текилки или абсентчета, ама някакси не е яко в 12 вечерта да си се смазал и да не знаеш какво се случва зад бара. Това се отразява на работата ти и най-вече рефлектира върху колегите ти. Всеки знае колко може да пие и до каква степен е адекватен. Аз добре, че все още нося на алкохол, защото иначе не знам…
Най-неудобна изповед от клиент?
Гига: Лелеее, хиляди са, сериозно. Като започнем от това, че двойка лесбийки (нямам нищо против тях) ме канеше в някаква къща и минем през мега наглия младеж, който ме чака до сутринта твърдо убеден, че ще си ходим заедно, и свършим с някакъв супер куул метъл, който ми сподели, че иска много да ми види “млечните жлези”… това си беше малко крийпи. Получавам бележки също, няколко предложения за брак и то наистина сериозни, абе, каквото се сетиш. Все пак аз съм сингъл барманка – мокрият сън на почти всеки средностатистически посетител на барове :D Барманът е психолог преди всичко и освен че трябва да ти сипе питиетa или да разгадае какво ти се пие, трябва и да те изслуша. Хората обичат да се изповядват на барманите – някакси им олеква, а ти си трупаш милиони истории, даваш съвет и го преживяваш с тях.
Най-успешен съвет за консумация+добро изкарване?
Гига: Да знаеш кога да спреш. Идеята на пиенето е не да си пастет до безобразие всеки път, идеята е да ти е забавно, да танцуваш, да си пиян, но да не ти е лошо. Няма да казвам да не се смесват алкохолите, щото самата аз го правя – целта е мярката. Понякога му изтърваш края, но няма как. И също пиенето на много вода помага. Ако знаеш, че изпиеш ли 5 големи питиета приличаш на парцал – не е нужно да ги изпиваш, ако пък на бутилка и 1275418 шота си ок – пий си още.
Любими партита?Диджеи?
Гига: Знам ли? Толкова партита сме имали за две години в бара. Със сигурност трите части на Sirius & Methodical & Friends, Ben Westbeech, Ring The Alarm на един мой имен ден, за който цял живот ще съм благодарна на Ивака a.k.a. Funktool, промото на Abysmatic, което според мен до момента беше най-силния ивент в бара. DJ-ите са толкова много, апффффф…най-големият поклон пред Rawland и StarteraS, Ihou, Funktool, DoLittle, целите Fruit Sessions и Camp Sessions крю-та. Ами вие от радиото какви епични партита сте правили, майкоооу. Няма как да не спомена и Fozzie, който ми е като истински батко, е така…а да не забравя и Sofinest – те са ми легнали на сърцето хахаха. А миналата година по това време имахме много силно парти – Unkle Billy & Drippy пускаха, BO беше лайф вокал, JustAssDrummer на барабаните и BUSTO бийтбокс. Първото пускане на SAVA също беше много епично – персоналът бяхме наполовина, а Савата избухна мега много и Стаите се пръскаха, а пиянската сутрин беше велика. Всичките Домашни Партита, Мустак Партита, Рага Мъфини, партитата на Накафево…Аз супер много съм “за” съпортването на българските DJ и затова почти само такива споменах. Сега ни предстоят още по-яки ивенти и супер интересни колаборации между DJ-и, които досега не са пускали заедно.
Разкажи ни за епичен фейл или кирилизирано – култова изцепка зад бара или от другата страна?
Гига: Аз изцепки имам постоянно, защото съм си смотана и спъната. Една вечер паднах зад бара много грозно, даже не посмяха да ми се смеят. Аз просто се изправих, пизтупах се и изпаднах в някакъв истеричен смях, при което започнаха да ме гледат още по-странно. Правила съм Блъди Мери със сок банан и се усещам наполовината, досипвам домат и айде, ама това беше само веднъж. От другата страна на бара изцепките ми нямат край – от безумните идеи, които ми идват в 4-5 сутринта, до танците все едно съм прясна тийнейджърка на 15. А също съм замервала с лед или бутилка уж приятел, но се оказва тотално непознат. Един пич искаше да почерпи някаква мацка, но аз сбърках момичето и му беше тегавко цяла вечер после, защото жената се оказа жадна за внимание преследвачка. Редовно си пребивам колегите с вратата, даже като имахме някаква проверка на едната женица от проверяващите за малко да й причиня комоцио с тая врата. Имам и още доста, но не ги помня…
Разкажи ни малко повече за партито по случай 2 -те години? Измислила ли си специален шот? Може ли да се казва “Гига”?
Гига: Решихме да няма специален DJ – искам всички да не са ангажирани, а просто да се забавляват и да пият. Музиката аз ще я селектирам, пък да видим какво ще излезе. Най-вероятно ще има гост-барман, който аз изключително много уважавам и обичам (Иван от “Петък”), шотове на поразия, може и солети в чаша. Реч няма да държа, защото хич не ме бива по тия работи. “Гига” шотът е измислен отдавна, просто никой освен мен не го е пил още. Мега гаден е, ама напива яко. Искам наистина всички да се изкефят и искрено да се усмихват и танцуват. Подаръци приемам всякакви – от музикални до материални, и бултериера, естествено!
Най-уважаван колега барман, който те е омагьосвал, както само ти можеш?
Гига: През годините съм работила с доста колеги, основно с момчета и някакси ми се е налагало да пия наравно с тях. Най-добрият ми френд Пацо ми е причинявал страшни зверщини, но не ги помни, щото и той е бил смазан, Иван от “Петък” играе огромна роля в моите напивания и естествено моя мил колега от Стаите – Ицо – имаме си лафче с него ” Ае, черпи нещо!” и съответно се сипва или текила, или абсент, или някое извращение.
Сещаш ли за някакъв слоган за прекараното време освен 2 години Гига в 4 стаи, нещо от рода на “100 години Тутурутка”, “Цял живот Накафево”, при теб какво би било – 2 години …
Гига: 2 години безкрайно щастие, най-истинските емоции и най-искрените усмивки!
Едно парче, с което да поздравиш и да приканиш читателите да се присъединят към партито?
Аз щото нали съм си черна по душа…та, парчето ще е “черно”:
HBW 3.11 – Top+10 & future perfect
Привет, коледари. Тази вечер предаване ЩЕ има. Темата ще са още 10 яки албума от 2013, които не намериха място в първия топ 10. Поводът, е че 2013 г. беше толкова силна, че май заслужаваме един коледен подарък под формата на още музика от нея!
Лаконично продължаваме с музиката, която ще очакваме през 2014 г. За първите 3 месеца вече има известно количество слухове и сингли, които говорят, че следващата година може да се окаже подобна на изминалата.
Стартът е в 20 ч. Подаръци не очакваме, но раздаваме музика. В това време Facebook, Twitter и Mixcloudви очакват!
Cut Off в “Под прицел” днес. Наблягаме на утрешния концерт
Днешния “Под прицел” ще събере в студиото на радио Реакция благоевградско-софийската банда Cut Off. Те са едно от имената за утрешния концерт по случай 10 години hcspirit.com и 10 години Redound, като това ще е и основната ни тема. Започваме точно в 20:00 часа!
Коледно-новогодишни петъчни клечици, подаръци и к-поп кавъри на живо
Освен това музикалното ни офогмление ще включва и изпълнение на живо – Яна Илиева, Божана Донева и Валерия Петкова ще изпълнят новата песен наEXO – Miracles in December.
И понеже идват празници Friday Chopsticks ще влезе в ролята на помощник на Дядо Коледа. По време на предаването ще имате възможност да участвате в 3 игри, от които съответно да спечелите подаръци. Допълнтиелна информация за изненадите, които сме ви приготвили, можете да получите ако се вклюите да ни слушате на живо на www.reakcia.net в 20:00 този петък!
На ето тези адреси ще можете и да се свържете с нас:
skype: reakcia.net
twitter: @FridayChopstick
facebook: https://www.facebook.com/FridayChopst…
youtube: http://www.youtube.com/channel/UCAd1F
Можете също да хвърлите и едно ухо на последните архивни записи на предавания, които качихме в канала си вMixcloud:
37. FC /08.11.2013/ – празничен брой + интервю за Shingeki no Kyojin by Friday_Chopsticks on Mixcloud
И все пак Лудогорец е отбор на годината
Ставаш шампион на България за втори пореден път. Играеш успешно в квалификациите за Шампионската лига. Започваш почти от първия кръг, когато сериозните отбори са по плажовете и единственият им досег с футбола е пред телевизорите, с джойпад на PlayStation в ръка. Елиминираш съперник след съперник, категорично. На прага си от влизане в групите на турнира на богатите. Отпадаш от отбор, който впоследствие бие два пъти Челси на Моуриньо и е на една точка (и един съдия със съвест) разстояние от осминафиналите. Влизаш в другите – по-малките – групи и излизаш от тях с високо вдигната глава, първо място, 16 точки, 5 победи, едно равенство и суперлативи в европейските спортни медии.
Но не печелиш приза за отбор на годината в собствената си страна…
Класираш се зад националния отбор по волейбол, оставил зад себе си поредната година, която ще се помни единствено с това, че с нищо няма да се помни. Защото всяка година му е такава – четвърто място на голям турнир. Четвъртите в света е нарицателно за ОНЗИ отбор от 1994, но всъщност ТОЗИ отбор го заслужава повече. По-предприемчивите от вас могат много лесно да спечелят цяло състояние следващата година – просто залагайте, че волейболните ни лъвчета ще завършат на престижното четвърто място на следващия турнир, ако, разбира се, има подобна опция в заложните къщи.
Та дори националният отбор по футбол бе по-достоен носител на наградата от волейболния. Защото се отлепи от земята и взе, че литна. Все още сме „Ние, врабчетата“, но съвсем скоро можем да станем „Ние, лъвчетата“. Посоката е правилна.
Или може би просто призът „Отбор на годината“ не включва футбола? Но дори и да е така, това е жалко, защото в България най-обичаният спорт е именно ритането на топка, с голяма преднина пред другите „топки“ и останалите спортове. Нищо лично спрямо тях, но фактите са си факти.
В такъв случай искам да връча наградата „Футболен отбор на годината“ на Лудогорец Разград, за успехите на клуба в България и (най-вече) Европа. (Ало, медиите, елате да снимате.) Дано и следващата година ни радват поне толкова силно и да продължат да дават пример на останалите отбори в А група.
И все пак Лудогорец е отбор на годината. В сърцата на всички българи, независимо дали са спортни привърженици или не и независимо от предпочитанията им към един или друг спорт!
автор: Петър Димитров