Закъснялата реакция на един свободен пияница
Пиша тези редове в малките часове на понеделник. Ще говоря за събитие от преди три дни. Съответно не съм най-сериозният журналист, коментатор или студент. Само за протокола – (в момента) не съм пиян!
По същото време, петък, вече миналата седмица, някакви аудитории, донякъде все още протестно окупирания Ректорат, София, България, Европейският съюз. Преподавателски колектив от Историческия факултет откровено се налива за да полее званието на поредния професорски титулуван чичо. Представители на „Ранобудните студенти“, които все още пребивават в аулата на Ректората, нахълтват на купона като разярени майки сред сгафили тийнейджъри. Изтъква се, че пиянстващите професори, доценти, кадидати на науките и по-нормални хора нарушават правилника за вътрешен ред на сградата по няколко параграфа (пиене, тютюнопушене, стоене до късно и кой знае още какво), заповедите на “нашия ректор”, а заедно с това и моралния кодекс на обществото.
Нощното стълкновение между залитащи преподаватели и студенти-моралисти е пълнокръвно заснето от последните. След това за няколко часа монтирано, аранжирано и оформено музикално в един, смея да твърдя, сполучлив кратък документален филм за случката. После YouTube, Facebook, медии, шум, декларации от едната страна, декларации от другата … Храна за размисъл, но от тази, заради която ти се иска ума също да си има перисталтика.
Сега … защо ще кажа нещо такова, като това последното? Нормално е някой като нарушава правилата, нали, да бъде порицан? Особено човек с високо обществено положение, дето се вика – от голямото добрутро. Ей, няма нищо по-хубаво от това да натриеш носа на голямото добрутро. Особено когато преди това е тръгнало да се изказва срещу теб и ентусиазма ти, когато вие сте нарушавали правила.
Е, добре пичове, хубаво ги сбарахте… Да, никой няма моралното право да ви обяснява, че сте доносници, защото не сте. Да, съвсем нормално е след това, което направихте, да се търси отговорност на участниците преподаватели. Нормално е всяка отделна реакция в защита на провинилите се да бъде счетена за неадекватна … Защото, да, всичко го има документирано (даже не черно на бяло, ми в цвят) и тия даже пият водка „Back to USSR” със сърпове и чукове по нея…. Иде ми да завикам по никое време!
СТОП. Честно ли?
Може да не съм най-”ранобудният”, но и аз съм мръзнал, потил съм се и съм бил блъскан по площади … и аз безпрекословно съм заставал с лицето си в полза на каузата, пренебрегвайки аргументи „против“ … “Морал в политиката“ може да не е съвършенно и достатъчно конкретно искане; затварянето на дадена значима сграда с вериги, може да бъдат критикувано, и то понякога съвсем резонно. Да, сигурно без да искаме обслужваме нечии партийни и частни властови интереси. Но …
Свободният порив срещу статуквото, пичове … В него, доколкото го е имало, се съдържа специалното на това, което се случи. Той е отговорът на стария ред, на тоталитарния морал, който властва в цялото общество. Защото ония се дразнят, или поне в някакъв момент са се дразнили, че някакви келешчета са намерили нов (или подходящо припомнен стар) начин да оспорват върховенството на простотията им. Върховенство, което и тук, а и на всякъде по света, успява да удуши почти всеки свободен порив с въжетата на прагматичния реализъм.
И знате ли, свободния дух вдига трансперант с надпис “Срам ни е от вас!” в Парламента, или пък затваря сграда с вериги, а в някой не толкова значим ден ще вземе и да се напие в Ректората, и даже да оповръща “нашия ректор”.
Снимка: Светлин Иванов
Но със сигурност не осъществява хиляда и пет’стин интервюта, пресконференции и артистични акции, само и само да го видят колко е свободен и страхотен. Защото знае, че не може да бъде разбран в опаковката на дирижирания дневен ред. И какво видяха бабите ви по телевизията – месец и нещо затворени в някаква сграда студенти. Речи, патетика. Леко съживяване на мирните анти-правителствени обходи в центъра на София. Кулминация и развръзка – няколко разбити вежди, все толкова малко хора на площада. И символи, брат, много символи. А през това време „Южен поток“, „Уестингхаус“, бутафорен „нов“ изборен кодекс … и много неща, за които и Джеймс Пардю не знае.
Този свободен порив бе превърнат доброволно от носителите му в телевизионния продукт „Студентски протести – есен-зима 2013“, който не мина рейтинга на някое от другите традиционни реалитита със затворени на едно място хора. В последния си до момента епизод, то се опита да задоволи потребностите на капризния и телевизионно морален български зрител с автентични записи на пияни преподаватели. Очакват се още интересни идеи от сценаристите. Борбата за екранно време е безмилостно жестока …
Апропо, наред с други значими трансперанти, в предверието на 272 аудитория висеше и един на който беше изписано „The Revolution Will Not Be Televised”. Не знам колко от вас, пичове, са чели поемата на Джил-Скот Херън, но в нея има нещо много повече от подходящото за изписване върху протестен чаршаф заглавие. Затова пък то е оптималната епитафия на вълненията ни. А от оставката някой ден кел файда, ако революциите ни останат телевизионни.
Отклоних се малко … свободата и пиенето в университета, да…
Надявам се колегите ми окупатори да не ме срещнат в някой неподходящ момент, в който недай си Боже интоксикиран залитам в коридорите на ФЖМК. Склонен съм на подобна свободия. Клипче с мен не би имало такава медийна стойност, като такова с проф. Драганов и проф. Рабаджиев, но пък може да послужи за някой високоморален учебен филм ала ерата „Маккарти“.
Константин Мравов