Къде е интригата в “А” група?
Този сезон се очакваше с въвеждането на новия формат на А група първенството да бъде далеч по-интересно. Години наред родният шампионат се въртеше в свой собствен порочен кръг на безинтересни и уредени мачове, особено към своя край. Очакванията преди началото на кампанията бяха някак с магическа пръчка на всичко това да бъде сложен край. Че решението на БФС е стъпка – макар и малка, в правилната посока. Е, поне на този етап нищо подобно не се случва – А група е по-предрешена отвсякога. Три от четирите изпадащи са ясни от месеци, а с единия крак в Б група е Черноморец Бургас. Масово отборите нямат пари, за да се състезават на това ниво, а то не е кой знае колко високо. Липсата на финанси обаче се оказва фатална – закъсалият отбор просто изпада в по-долната дивизия. Шампионът е известен на всички, единствената интрига е кога точно Лудогорец ще грабне златните медали и на теория. А сме едва на средата на сезона…
И все пак има известна интрига, не гасете телевизорите толкова рано. Левски или ЦСКА е по-слаб този сезон? Малкото столично дерби също е обещаващо – до последния кръг няма да е ясно кой измежду Славия и Локо Сф ще грабне заветното 9-о място и ще изпревари големия си съперник!
Сега нека бъдем сериозни. Интрига, макар и минимална, все пак има и тя е… около границата на двете бъдещи седмици в класирането, двете А групи, които ще се оформят след 6 кръга. Тоест около 7-8-о място, където в момента се намират Черно море и Берое, съответно. (Тези два отбора имат комфортен аванс пред замесените в борбата за оцеляване тимове, които към момента са 6.) Звучи странно, но само на пръв поглед. Както знаете, след изиграването на 26 кръга от редовния сезон първите 7 в класирането оформят първата седмица, която ще определи шампиона и евроучастниците ни, а останалите 7 се групират във втората седмица, от която ще стане ясно кои четири отбора потеглят към Б група и кои 3 остават в така наречената ни елитна група. Тук е важно да отбележим и неоспоримия факт, че сериозна интрига ще се завърти и около местата, гарантиращи участие в Европа догодина. Но до края на първия етап от сезона наистина по-интересно ще бъде да наблюдаваме битката за решаващото последно място в първата седмица.
Защо решаващо? Защото този отбор, който и да е измежду Черно море и Берое (считаме, че Литекс, пловдивските Ботев и Локо, ЦСКА и Левски са сигурни за своите места в Топ 7, към тях добавяме и високо летящия Лудогорец, бетониран на първото място), във втория етап на сезона ще окаже решаваща роля за разпределянето на местата от 2 до 6. Същото, между другото, се отнася и за отбора, останал на косъм от първата седмица. Този тим на практика няма да се бори за нищо, защото ще е спокоен за съдбата си в първенството, но ще трябва да играе с потенциалните изпадащи и да взима (или дава) точки от тях. А при прекалено дълга серия от загуби може и да се замеси в битката за оставане в А група.
И Черно море, и Берое показаха, че са стойностни отбори и са по-близо като качество на играта до първите
6, отколкото до последните. Междувпрочем, А група се обособи в нещо като четири мини първенства. Първото се състои само от един отбор – Лудогорец. Разградчани сякаш играят в своя собствена лига. Ако не бяха мачовете им в Европа, сигурно щяха да имат над 10 точки аванс пред втория. Във втората група са борещите се за евроизлаз вече споменати тимове, събрани в много малка точкова разлика. В третата са отборите от „златната среда“ – Черно море и Берое. А в последната се намират борещите се за оцеляване клубове. Тъжното е, че тези групи отбори се оформиха още в самото начало на сезона, а изненадите в срещите между клубове от „различни лиги“ се броят на пръстите на едната ръка.
Интересна особеност на този формат е, че след изиграването на първите 26 мача отборите запазват своя точков актив. Тоест, седмият в класирането ще трябва да играе срещу значително по-силни отбори от осмия и като нищо може да завърши с по-малко точки от някои от отборите в долната седмица, което е абсурдно. По-логично щеше да бъде активът на отборите да се нулира след първата фаза, което щеше да запази интригата жива на всички нива. При равен брой точки (по 0) на всички отбори в долната половина, нямаше да има предпоставки за подаръци и печелене на мачове по втория начин, за да се спаси един или друг тим. Същото важи и за Топ 7 – всяка среща щеше да бъде решаваща, а все пак говорим за цели 12 двубоя. Да не забравяме и любопитната подробност, че всеки кръг по един отбор в двете групи ще почива.
С други думи – трупането на сериозен актив сега ще се окаже решаващо за крайното класиране, независимо че първенството (уж) се състои от две фази. Тогава защо им трябваше на БФС да пробват този формат, вместо да оставят отборите да играят три пъти помежду си? Тоест 39 кръга, всеки срещу всеки. Ок, нека третият път да бъде на чужд терен, вместо на принципа домакин или гост, за да няма недоволни. На практика първенството вече свърши, с малки изключения.
За финал един съвет към ръководството на Левски – по-добре е отборът да играе във втората седмица, отколкото в първата, защото ще вземе далеч повече точки. Този сезон, ако не друго, „сините“ доказаха, че лесно взимат лесните мачове, а още по-лесно губят трудните. За какво им е да се бутат между шамарите на Топ 7?
Петър Димитров