10 януари
Не съм се хващал така за главата, откакто имам глава.
На 10 януари след работа имах път през площад „Народно събрание”. Изненадата ми беше голяма, когато там видях целокупната българска полиция по света. И почти нито един протестиращ – което, между другото, е по-лошо от абсолютно нито един протестиращ. Както и да е, полицаите стояха на големи групи (освен онези строени в няколко плътни кордона пред сградата на парламента), говореха си нещо, озъртаха се и се чудеха къде да си заврат ръцете.
Общо-взето чувстваха се тъпо. 
Впрочем, когато се чувстваш тъпо, има голяма вероятност да си тъп, без да чувстваш, че наистина е така.
Но кой по дяволите реши да се ебава с интелигентните български момчета в редиците на родната полиция? Виждах и тях. Те виждаха моята изненада и слисан ход в пространството. Чувстваха се неудобно от очите на другите. Стана ми неловко за тях, както всеки път ни става неловко, когато видим чуждото падение. Стана ми жал за тях, което беше тяхната окончателна грозна загуба. Виждах ги объркани, нелепи и подиграни. Поне да бяха вдигнали бунт…
Всъщност, въпросът не е КОЙ, а ЗА ЧИЙ бяха там. Какъв го дървеха полицаите? И на кого го дървеха? На кой пишман авторитет с фиксации от ранно детство и предни мандати? На кой уж зъл архитект на задкулисието, който се спъва в реквизита? На кое импотентно момче с власт и болни амбиции?
На ресорен министър?
На партиен лидер?
На премиер-зеленчук?
Или на Него?
Чий го дървеха полицаите?
Важно е да се отговори. Но и няма никакво значение.
Защото онзи ден Смисълът у нас окончателно се разпадна.
Няма смисъл, когато има хиляди полицаи и (почти) никакви протестиращи. Няма смисъл, когато охраняващите охраняват празното пространство и преминаващите коли. Единственото, което в действителност пазят, е Паметникът на Абсурда.
Досега като общество се движехме в деликатната и на места неясна канава на престъпленията, зверствата и обикновените глупости, които поне имаха някакъв смисъл, макар зъл и циничен. Да злоупотребиш с власт, да откраднеш от еврофондовете, да купиш гласове, да се напиеш и да се сбиеш, да спиш с жената на съседа или на брат си, са все грозни и лоши постъпки, но поне при тях е налице рационалната нишка на причина и следствие.
Така беше до онзи ден, когато нещо решително се скъса и Смисълът беше загубен. Когато имаше полиция дасиебемайката, а нямаше протест – дамуебамайката…
Можеш да загубиш посоката или изборите, но не можеш просто ей така да погубваш Смисъла.
Можеш да жертваш достойнството си, но не можеш да жертваш Смисъла.
Можеш да пипаш пари или бедра под масата, но не можеш да пипаш Смисъла, мамка му!
Не, честно слово, къде беше тази полиция, когато на отсрещния тротоар, пред лъскавите хотел и нощно заведение, преди време пребиха до смърт полицая лейтенант Цветан Младенов? Къде беше полицията, когато човечето със снежнобяла коса и кохортата му амазонки вилнееха на варненското летище?
Правилно – в първия случай я нямаше, а във втория беше бита.
Настаниме се удобно в Абсурда. Живеем в нонсенс, както е модерно да се казва.
Вече спокойно може да напуснете работа и да пътувате без гащи в метрото.
Да си облечете женски дрехи и да тичате по улиците.
Да си татуирате стенен часовник на гърба и да гласувате за Бареков.
И куп други неща, защото законите на българската вселена вече са такива – няма закони, както и няма смисъл.
В изкуството, разбира се, е друго. Там големите майстори си играят със смисъла, както го правят със словореда, композицията, светлината или монтажните решения. Хармс, Виан, Бекет, Шагал, Миро, Бунюел, Линч и много други са велики и защото не са политици. Абсурдизмът, сюрреализмът и абстракционизмът нямат нищо общо с политиката. Когато говорим за власт и общество, за институции и правов ред, няма място за артистизъм и творчество. Тук нещата са обрани и скучни – две плюс две винаги прави четири. И така трябва да бъде.
В обществените отношения няма такава сцена – човек тегли с въжета свещеници и рояли, върху които има мъртви магарета.
Също, когато има полиция – има протест.
Когато има протест – има полиция.
Властимащият не може да бъде ексцентричен или направо луд. Не може да спи с всички жени. Гражданинът също.
В политиката всяка художествена забежка или импровизация е огромна грешка, която преебава доста хора. И за нея се носи отговорност – т.е. дава се оставка. У нас това никога не се случва, защото сме царе на замитането на грешки и трупове под килима. Тук е необятната територия на Абсурда, на самоподновяващия се в геометрична прогресия Абсурд. У нас Катастрофата не е еднократен факт и акт, а дълготраен процес с множество междинни контроли, на които никой не обръща внимание.
Така че обуйте си различни обувки и направете челна стойка. А може и да извършите убийство. Когато няма смисъл, практически всичко е възможно!
Между другото, няма особен смисъл и да твърдиш, че си граждански активен, когато в тази среда не протестираш – без значение дали датата е историческа или просто е пореден ден от живота на земята. Но това вече е друга тема…
Автор: Ангел Иванов