Окупация? Swag, може би…
Преди два-три дни(сливат ми се в последно време) бях влязъл в серия – две безсънни нощи. Тогава един колега драсна един въпрос в работната група, нещо от порядъка на: „Хора, чух, че университетът пак е окупиран. ВЕрно ли?“ В този момент го прозрях, още една безсънна нощ и разходите ми за фон дьо тен към Ректората.
В крайна сметка нощта не беше особено напрегната или просто бях свикнал от предишната окупация. Няколко гръмки обещания и една-две надъхани речи, две нови искания(за оставка на Илчев и Токушев). Няколко от най-радикалните „Ранобудни студенти“ решиха да се присъединят. Тогава откровено бях обнадежден, че въпреки потресаващо лошия избор време за окупацията, тя ще бъде по-стегната и по-устойчива от предната и ще събере подкрепата на масата студенти. Ох, колко се бях подвел.
Всъщност в предаването ми от вчера(„СтудентскиАД“) включихме на живо по телефона един от новите окупатори на Университета – Ана-Мария Димитрова. Тя изрази готовността на окупаторите да продължат окупация до изпълнение на всички искания. Спекулираше със сериозна подкрепа от студентите, както между другото направиха и хората, поддържащи страницата на тази окупация. В крайна сметка днес се събуждам и чета, че окупацията е паднала. Търся новини за оставките на Илчев, Токушев, правителството, но такива нямаше. Е, как да не се почувства човек излъган? И въпреки всичко реших да пробвам да анализирам ситуацията. Защо, аджеба, така стана?
Interview s Ana-Maria Dimitrova za okupaciata by Studentskiad on Mixcloud
Според Манол Глишев, участник и в тази, и в предната окупация, окупаторите не са издържали на концентрираната психоатака и не са успели да изчакат „бавно задаващата се подкрепа“. Уважавам Глишев заради радикалното му(по общи разбирания) мислене, но в случая той по-скоро не е прав. Не изключвам и варианта тази окупация да е била просто опит на студентите да стреснат ръководството на университета. Но все пак има нещо по-дълбоко.
Наистина много го мислих, а то се оказа малко по-просто от очакваното. Вероятно ще ви се види странно, но намирам този протестен акт като проявление на една вълна, която упорито навлиза сред пó не читавите млади индивиди. Да, говоря за swag-a. Ако не кликате хикса на прозорчето в този момент, ще ви посочата приликите между тая безумна мода и окупацията.
Първо да разясним за себе си какво е swag-ът. Той не се състои в носенето на шарени тениски, не се състои и в изкуственото оскъпяване на шапките на отборите от NBA, не се състои дори и в тежкарската походка. Swag-ът по същество е неуспешен опит да се прикрие нечия нравствена нищета чрез завишена показност на различни, още по-неадекватно изглеждащи детайли.
И тук идва първата прилика между swag-a и окупацията – показността. Ей, тия хора оспамиха света през Facebook страницата си. За последните 15 часа, доста от които нощни, окупаторите са публикували 14 
съобщения. Търсеше се медийно внимание, четяха се декларации, изнасяха се речи. Всъщност и втората прилика пак е свързана с показността, както и целият swag, ако става въпрос. Този път не вербална, а визуална. Те буквално бяха навсякъде. Снимки на окупаторите заливаха социалните мрежи. Те самите гостуваха по разни предавания.
И в крайна сметка вниманието си го получиха. Вчера в Ректората се беше изсипала, едва ли не, цяла София. Полицаи, Окупатори, контраокупатори, протестиращи, контрапротестиращи, студенти, контрастуденти… Аз лично се уплаших да не се стигне до нахлуване на полиция в университета. Би било срам, който според някои ректорът проф. Иван Илчев не би си позволил. Мога да оспоря. Да, факт е, Илчев е всеизвестен с малодушието си, но точно заради тая негова страхливост той тогава беше най-опасният човек за цялата окупация. По-опасен дори от самите окупатори. Знаете, че едно котенце драска, когато е уплашено. За радост до изцепки не се стигна.
Друга прилика, заради която се и издъниха. Окупаторите не бяха новатори, а имитатори(типично по swag-ърски). Окупациите доста си приличаха. И двете започнаха нощно и без предупреждение. Да, първите се изолираха от медиите, но при вторите тая разлика беше изцяло заради желанието за показност. И двете окупации имаха сходен език, който може да бъде лесно обобщен с няколко фрази: „пълна окупация до оставка“, „разпускане на народното събрание незабавно“, „хората ни подкрепят“, „няма значение колко хора са вътре, но не са малко“… Няма как да очакваш, че ще постигнеш нещо, повтаряйки някой, който не е успял да го постигне.
Тук идва и последната прилика със swag-а. Тея хора си вярваха въпреки всичко. Абе, то само по себе си не е лошо. Но трябва да си изключително недалновиден(най-малкото), за да си мислиш, че правителства се свалят с Facebook спам и поразголени снимки. Кофти ми е да си мисля, че тези три дни на окупация са били не борба за „нов морал в политиката“, а просто нечиите 15 минути слава.
Личният ми съвет за борене на swag-ърите е просто да не им даваме това, което искат, а именно вниманието. Следващия път, когато видите материал за окупацията, просто го подминете. Аз лично смятам оттук нататък да се правя, че swag-ърите ги няма. И да не помогне, поне няма да ми занимават съзнанието. Съветвам ви да направите същото. А сега кликнете хиксчето, че и този коментар пак е свързан с тия типажи, нищо че в него категорично се разграничавам от тях. Дали ще го глътнеш или изплюеш, важното за swag-ъра е, че е бил в устата ти.
Валентин Янков