„Кухи” думи или как да НЕ използваме словото по предназначение
Изображението е поставено в статията с определен смисъл. Авторът моли да не бъде обект на нападки по патриотарски и псевдо-националистически подбуди.
Чуйте една дума – думата е „свалка”. Не я вкарвайте в контекст, не си правете асоциации, просто я кажете на глас. Какво ви казва? Да, всички знаем значението на думата – едно лице се опитва да прелъсти друго лице. Това добре, само че етимологията остава малко неясна. Може да приемем три възможни версии: „свалка” произхожда от прословутото „сваляне на звезди”, което звучи твърде поетично, но пък просташко, така че може и да е вярно; от „сваляне” на обекта (сваляния) на акта „на нивото” на субекта (свалящия) или от „сваляне на дрехите” на обекта, което обаче е следваща фаза, евентуално. Като цяло самата дума е „информационно недоносче”, не носи никакъв смисъл – нито по семиотичен, нито по етимологичен, нито по който и да е път.
Не съм си поставил за цел да опошля думата – тя си е достатъчно плоска. А и всичко това не е болка за умиране, в крайна сметка тази дума няма свойството да унищожава останалите около нея.
Не така стоят нещата с думата „политически”. Поставете „политически” като определение към кое да е съществително и веднага получавате неговия антоним – „политически смисъл” е „липса на смисъл”; в някои случаи и антиномия – „политическо говорене” е „премълчаване”. В публичното пространство употребяваме „политически път” и „политическа цел”, но разбираме „безпътица” и „безцелност”. А „политическа отговорност” е направо върхът на абсурда.
Всъщност ако има нещо, което да измести последния пример от трона на микроумието, то това би било „политическа свалка”. Колко такива наблюдаваме само, а? И сериал от старата школа на латино-американското телевизионно кино би завидял на „политическата сцена”, която всъщност е „в оркесъра” отвсякъде, а при това героите от тази сцена са паднали по толкова просташки начин там, че на публиката отдавна не ѝ е смешно – все пак плаща билети всяка година, а има право да сменя актьорите веднъж на четири години, и то ако ѝ позволят. Изобщо това е най-досадното, най-безвкусното и най-скъпо представление на планетата, а героите играят по-зле и от тези в нискобюджетно порно. Най-лошото в цялата работа е там, че публиката пак загуби интерес и спря да следи и фабула, и сюжет до такава степен, че не забелязва очеизбождащи факти, пред които Василий II Българоубиец изглежда хрисим и жалостив към войската на Самуил.
Преди известно време политикът с млечни зъби, но без цензура, Николай Бареков (наричан от народа „Барека” и с други мили имена) заяви в студиото на Люба Кулезич (наричана от колегата си Сашо Диков „Лифтинг”, вероятно и с други мили имена), че когато бъдещият премиер (по неговите думи) беше програмен директор на телевизията, която никой не гледа, освен когато дават дербита като Пирин – Нефтохимик; която телевизия преди години беше ПР-агенция на вездесъщия Бойко Борисов (добавете мили имена на вкус); е назначил водещата по молба на собственика Делян Пеевски. Освен това Барека призна, че по онова време Пеевски и Борисов са били доста близки, ерго Бойко е „поръчал” Кулезич да е водещ в ТВ7. След първия ден на ДансWithMe същият Бойко плюе по същия Делян, че даже и вярното му кутре Цветан Цветанов захапа Пеевски за крачола.
Чутовен скандал, само дето никой не го отрази – нито медиите на Пеевски, които очернят Борисов; нито медиите, близки до ГЕРБ, които очернят неосъществения шеф на ДАНС; нито медиите на трети партии, които би трябвало да се възползват от този си шанс да ударят 2 заека с един куршум, но явно не им е позволено да говорят. Мда, никой не говори за това. И нищо чудно, защото никой не би спечелил от него; никой от тях, де. Биха спечелили нови политически субекти, които или не знаят как да използват ситуацията, или не са достатъчно „нови” и работят за старите, или са морални и не искат да се включат в тази игра в отходния канал, ама надали. Самият Бареков сякаш не осъзнава силата на факта, иначе няма обяснение – нали е без цензура.
В крайна сметка явно тази „политическа свалка” не е довела до нищо добро. Поне засега, защото целта на свалката е връзка (по дяволите, най-сетне смислена дума), а по пътя на свалките и връзките изникват проблеми, които двете страни могат да разрешат и да достигнат целите си. Дори и това да се случи, това все пак ще бъде „политическа връзка” (защо да не опошля единствената дума за свят в тия редове?), а както знаем в политиката няма вечни приятели, но има вечни интереси.
Атанас Кирачин