Наръчник на “квадратния” човек

Сещаш ли се за човека с прилежното костюмче, с когото пътуваш в асансьора към първия етаж всяка сутрин от пет години насам и въпреки това не знаеш името му? А за дамата, която изсумтява нещо недоволно, всеки път, когато с приятели пиете бира и сте насядали по стълбището на блока ѝ?

Вероятно не. Те са накякъв фон на живота ти. Изключително уместен и ненатрапчив. Дори, можем да кажем, идеалният фон. Ако приемем, че животът е театър, то те определено са декорите.

Всъщност не губите нищо от липсата на комуникация с тези хора. Тя не би ви предложила нищо интересно или градивно. Масата от тях по-скоро биха разклатили устоите на причинно-следственото мислене, с което така сте свикнали и в общи линии добре се спогаждате. Те са индивиди, мразещи ежедневието си, но чувствайки се комфортно в заученото му вече изживяване. Сиви люде, чиято мечта е да вземат 13-та заплата.

И понеже тия дни ми се събраха малко в повече контактите с хора от този тип, крайно се смутих. Не че никога не съм ги забелязвал, просто сега ми дойдоха наистина нанагорно. Не съм сигурен дали има по-добра категоризация за тия продукти на днешната ни действителност от „квадратни“ хора с пикселизирано мислене. И в тоя ред на мисли ще се спра именно на тези термини.

Винаги съм обичал да анализирам обстоятелствата около себе си и заобикалящите ме индивиди. Това само по себе си рядко се оказва трудна за мен задача. Но именно този конкретен тип хора, се оказа твърде корав залък.

Не за друго, просто е. За да анализираш нечии постъпки, то трябва да хванеш общия принцип на разсъждение, който протича в главата на някои от вече споменатите. В този конкретен последователна логика на мислене липсва. Законите, които движат света на гореизброените са произволни заучени в житието им понятия, често противоречащи едно на друго.

Пробвах да направя листа на „опорните точки“, която да служи за разбирането на „квадратните“ от околните им. Един вид Конституцията на ограничените хора, с които е пълно около нас. Дано не изпускам нещо.

Политика:

Не се интересувам от политика.
Политиката е гадна работа.
Всички политици са лоши по презумпция.
Има и добри политици, но те са малцинство и нямат глас, затова не си струва да бъдат отбелязвани в разговорите, свързани с политика.
Въпреки че някои политици са добри и „правят“, те все пак крадат.
Ако имах възможност, бих станал политик.
Ако бях в Парламента, то несъмнено щях да крада, за да си оправя живота.
Капитализмът е кражба от бедните и следователно е гаден.
Комунизмът е диктатура и следователно е още по-гаден от капитализма.
Социализмът е същото като комунизма, затова и той е гаден.
Демокрацията е свободия.
Само една яка диктатура ще ни оправи.
Живеем в гадна, полицейска държава.

Общество:

Добре е, че полицията бие протестиращите, защото инак ще е анархия.
Няма смисъл да се протестира. Нищо няма да се промени.
Всъщност, има шанс да се промени, ако се вдигнем на нож вместо да правим цветни пърформънси.
Аз ли? Е, аз днес съм на работа, утре на риба, а вдругиден вече ще е късно и нищо няма да се промени.
Висша ценност е да отбележиш, че си казал, че нищо няма да се промени.
Живеем в свободна държава и затова имам правото да казвам каквото си искам, без значение дали мога да го аргументирам адекватно.
Бих жертвал свободата си, за да имам покрив, храна и някой друг лев.
Няма пари, защото всички са корумпирани.
Всички са корумпирани, защото няма пари.
Аз мразя корупцията, заради нея сме на това дередже.
Бих дал 20 лева на полицай, вместо да платя 50 лева глоба.
Всеки гледа да мине метър, затова никога няма да се оправим.
След 22:00 часа пътувам гратис в градския транспорт. Така и така няма контроли, защо да дупча билет?

Образование:

Образователната ни система е скапана.
Преподавателите не струват, а и не им се занимава, защото не са достатъчно квалифицирани и нямат финансова мотивация.
Вместо да протестират за по-високи заплати, учителите трябва първо да започнат да си вършат работата.
Едно време какъв контрол имаше в училищата. Не като сега, разхайтена работа!
Ако детето ми има оценка под 5, то е мой дълг да отида и да изискам обяснение от класния му ръководител.
Че защо да уча, нали може да се препише?

Здравеопазване:

Изискванията към учащите в медицинските университети са прекалено ниски.
Докторите ни не струват.
За да се лекуваш, трябва да си богат. Ако не си богат, те лекуват лошо.

Спорт:

Смешно е билетите да са по 5 лева, в чужбина са по 50 евро. Дори театърът е по-скъп.
В България нямаме футбол. Това е, защото нямаме пари и таланти.
Нямаме таланти, защото нямаме пари да ги развиваме.
Нямаме пари, защото нямаме таланти, които да продаваме.
Аз не посещавам спортни мероприятия. Не се интересувам от спорт.
По стадионите ходят само лумпени.
Само ЦСКА/Левски!!!
Но все пак мразя ултрасите по начало. Да си ултрас непременно означва, че чупиш произволни предмети по футболните стадиони, биеш хора по тъмните улички и протестираш платено.

Култура:

Всяка субкултура, различна от моята, е вредна за социума или поне излишна.
Растите са гадни и не се къпят.
Метълите също са гадни и не се къпят.
Раперите използват извънмерно много скверна реч.
Феновете на електронната музика са наркомани.

Бъдеще:

Един ден България ще стане водеща сила. Ванга го е казала.
Не се опитвай да оправяш нещо тук. По-добре към Терминал 2.
Никога няма да се оправим.

И действително вероятно никога няма да се оправим, докато мисленето на масата хора се състои в шаблони, заучени от други квадратномислещи. И все пак, когато поемането на отговорност за случващото се около теб или най-малкото с теб ти си вижда по-страшно от скачане в езеро с крокодили, то няма как да изискваш другите да го правят.

Просто и закономерно. Безотговорно, но и без отговор.

Валентин Янков