Киното като начин на живот и животът като кино
Interview s Viktor Desov by Studentskiad on Mixcloud
В един от най-топлите и слънчеви дни на март си уредих среща с един също толкова топъл и лъчезарен човек – Виктор Десов. Точен като часовник, усмихнат и яхнал колело пристига на уговореното място. Запътваме се към някоя пейка на тихо и сенчесто място. И в такъв прекрасен слънчев ден какво по-хубаво от това, да си говорим за кино.
Нека ви представя с няколко думи своя събеседник. Ако до сега сте били като мен с представите, че всички режисьори пият и пушат цигари постоянно, то сега всички тези представи ще бъдат разбити… За добро!
Виктор Десов е студент четвърта година в НБУ. Учи „Кино и Телевизия“ и се занимава с множество невероятни кино проекти. Освен всичко това, идва ред и на голямата изненада. На тази крехка възраст, още дори не навлязъл напълно в кино индустрията, Виктор вече е направил своя първи документален филм.
Да, точно така! Документален филм, носещ името „Югославия: режисираната трагедия“. Филм, на който е отделил цели две години в търсене и изучаване. Филм, който разказва една неразказана история. История, която няма как да научите от учебниците в училище. Силно се препоръчва на хора със заболели от баналните и еднотипни филми очи, които искат да научат нещо ново и значително!
„На мен минало, бъдеще и настояще ми се преплитат. Това е от много гледане на филми…“
От големия му успех в миналото се пренасяме към настоящите му проекти. За радост на всички фенове на Левски, заедно с Никола Барбов Виктор подготвя документален филм на име „Всички сини сърца“. Предполагаемата му премиера е през април месец. Нека левскарите тръпнат дотогава, защото филмът звучи доста обещаващо!
Освен проектите си с други прочути режисьори и тези в НБУ, Виктор същевременно се занимава и с драматургия. Един от плановете му за в бъдеще е да пише театрални постановки.
Изненадах се, когато Виктор сподели, че предпочита неговите бъдещи филми да са позитивни и с оптимистично послание. Очаквах да е част от голямата маса български режисьори и сценаристи, които поставят драмата на пиедестал и измислят какви ли не объркващи и нереални сюжети. В хода на разговора ни дойде и следващата изненада. За разлика от повечето български студенти, занимаващи се с изкуство, Виктор отказва да замине извън България. Би искал да получи образование навън, но да приложи наученото тук.
Прекъснати сме за момент от телефонно обаждане, в което се говори за филми с араби и още нещо. Звучи доста интересно, но се оказва само приятелски разговор(или просто не искаше да сподели още интересни бъдещи проекти). След лекото прекъсване Виктор споделя, че покрай филма за Югославия се е запознал с много хора от съседните ни страни и е отркил колко общо има между тяхната и нашата история.
Докато говореше за това, нямаше как да не забележа страстта, с която бяха пълни думите му. Личеше си, че срещу мен седи буден и заинтересован човек. Човек, който иска да твори. Човек, който е успял да вземе една прашасала история и да я направи достъпна и лесно смилаема за съвременния зрител. Студент, който иска да образова тези около него чрез своето творчество.
Освен да прави документални филми за чужди страни, Виктор обожава и да пътува в тях. Един ден казал на родителите си, че отива у приятел, а всъщност на стоп е заминава извън България. Обикалял е малки интересни местенца в нашите съседки. Има много истории за свои пътувания на стоп. За щастие все хубави, весели истории. Разказа ми и за Холандия. Нямаше никак добри впечетления от хората там. Сподели колко недружелюбни са и какво странно чувство за хумор имат.
„Колелото ми се развали и спрях да си го оправя. Докато го оправях, хората, които бяха в колите си, минаваха покрай мен и ме сочеха с пръст, смеейки ми се. Подиграваха се само защото ми се беше развалило колелото…“
Целият ни разговор беше една голяма изненада за мен. Бях в очакване да се появи един драматичен пушач, мразещ всичко около себе си, пълен с остроумни изказвания. Но за мое щастие Виктор се оказа един лъчезарен човек, който с радост ми сподели за своите пътувания и приключения. Човек, широко отворен към света. И съм убедена, че и светът на киното ще се отвори така широко за него.
След като му зададох подготвените предварително въпроси, забелязах малки цветни петънца по ръцете му. В момента, в който разбрах от какво са, отново се впечетлих от неговото желание да промени към добро света, като започне от София. Не мога да кажа нищо повече, защото му обещах да си мълча, но ако видите улиците ни да се разкрасяват по един малък и симпатичен начин, то Виктор е виновникът!
За съжаление разговорът ни вървеше към своя край. Изключително много харесах човека срещу себе си. Интересите му, историите му, мечтите му. Едно изключително позитивно и усмихнато момче, което един ден ще даде много на българското кино. Надявам се всички студенти от „Кино и телевизия“ да са толкова амбицирани и да ни залеят един ден с много и интересни български филми.
Елена Пъневска