11am, жълти патенца и градски самодиви
Окей, вече съм убедена, че няма нищо случайно. Откакто се занимавам с радиото по някаква причина започнах да срещам все повече писатели-блогъри. Като едно малко общество са. Затворени между четири стени, изливат всяко чувство и всяка емоция на виртуалния бял лист и ни помагат да опознаваме себе си. Показват ни, че не сме единствени в драмите, мислите и съмненията си.
Този път съдбата ме отвя при още един талантлив писател. Представям ви Боби. На 24, родом от Бургас, учи PR в НБУ. Занимава се с реклама. Обича работата си, колкото и натоварваща да е.
Сякаш, когато кажеш името си, годините и с какво се занимаваш си казал всичко основно и едва ли не, си отворена книга за останалите. Е, аз не се интересувам толкова от тези основни факти и те по никакъв начин не ми помагат да опозная Боби като човек и творец. За това ми помогнаха писанията в блога му.
Още един млад ентусиаст, който излага на показ всичко свое във виртуалния свят, за да го сподели с нуждаещите се от нечия чужда история, за да открият себе си. Започва да пише от съвсем малък и то приказка. Приказка в малко тефтерче изгубено някъде в Бургас. През тийнейджърските си години е имал и други блогове, за които говори като леко се изчервява. Били пълни със смешни тийн истории и с времето ги трие. Така накрая остава настоящият му блог 11am. Името идва от едноименната песен на Incubus(отново тийнейджърска история). Кратко, семпло и запомнящо се, а блогът е претъпкан с мисли и чувства.
Ще прочетете истории, които са така реални и ще копнеете да са истински, но всичко е плод на богатото му въображение. Емблема на блога му става малко жълто патенце. Защо? При един експеримент, породен от желанието на Боби да разбере колко и от къде са неговите читатели, той ги накарал да му пращат виртуални патенца. И отново защо? „ Защото патенцата са cool.”
Наскоро Боби е направил малък сборник с най-добрите си текстове. Името му е „Носталгия по бъдещето”. Всяка проза в този малък сборник отново е толкова близо до всеки един от нас. Било заради историята, героите или просто заради емоциите. Елементът, който преобладава във всяко едно писание(и според мен прави всичко още по-истинско и романтично) е София. Сякаш градът е основната му муза. Въпреки че ми казва, че във всичко открива вдъхновение, аз мисля, че точно тази постоянна роля на града и градската атмосфера ни помага да се припознаем повече във всяко негово изречение.
Запознах с Боби по наистина чиста случайност. Случайност, породена от една покана за събитие. Литературно четене орагнизирано в СОХО(май там намирам най-прекрасните хора за интервюта). Когато прочетох част от представянето му в страницата във Фейсбук, а после и част от блога и сборника му, разбрах, че това е моят човек.
Оказа се, че това не беше първото му литературно четене. Още преди доста време Боби се запознава с Нинко Кирилов, който е създател на формацията „писателибезкниги“, и така се отварят пътищата му към литературното четене. Отдават му се много възможност и е имало моменти, в които всеки месец по няколко пъти е бил канен да чете свои творби. Интересното на тази формация е, че в нея писателите не четат собствените си текстове, а се получава едно нещо наречено cross reading. Всеки писател чете текст написан от някого другиго.
Изключително интересно и нестандартно. На въпроса ми как възприема творбите си, когато ги чуе от друг, Боби отговори, че се чувства странно. Вижда разликата в мисленето си, когато е писал творбата и когато я слуша, сякаш усеща своето израстване.
През свободното от писане време Боби гледа филми и сериали. Ще кажете: да, нищо особено, като всеки нормален. Да, но не мисля, че всеки един от нас гледа 73 сериала… Един наистина запален зрител!
Прекарах един приятен разговор на тема писане, блогове, книги и кино. Отново открих човек, който влиза в малкото общество на оригинални и талантливи хора, които имат какво да покажат на масата сиво общество. Силно се надявам все повече хора да се интересуват от творци като Боби, защото творчеството не взема. То дава.
Елена Пъневска