Browsing June, 2014
Тъпан (ни) бие, гайда ручи
29-ти срещу 30-ти юни 2014 година. Българската агитка се завръща през границата по родните земи – отново с наведени глави и носове. Часът е някъде около полунощ, замислям се дали българско или сръбско време… Няма абсолютно никакво значение. Часовата разлика между България и Сърбия е фикция. Волейболната разлика е бездна, създадена от героите на нашия разказ.
В края на иначе слънчевия юнски нишки ден привържениците на българския национален отбор бяха солидна бройка в залата на Спортен център „Чаир”. Измежду трибагрениците се чуваха постоянно няколко тъпана – два големи и един мъничък. Само че там, измежду няколкото хиляди сърби (повечето деца, но и до там ще стигнем) и стотината българи имаше още един тъпан. Ударът с кияка по него обаче е по-болезнен от всичко останало.
Този тъпан е българската волейболна чест или може би е по-правилно да кажем – това, което е останало от нея. По този тъпан беше нанесен пореден съкрушителен удар – удар с такава сила и интензитет, че спукването му е само въпрос на време – не дали, а кога? Въпросът в случая не е загубата, не е дори фактът, че тя беше с изразителното три на нула за западните ни съседи, нито пък, че вече натрупваме дванадесет загуби в последните ни тринадесет мача в Световната лига. Проблемът не е дори в техническата безпомощност на родните национали във всички елементи на играта без изключение. Не, не е толкова повърхностен. Напротив. Много по-дълбок е.
Ако мога да перифразирам придобилата митичност култова реплика на някогашния „първи”: „Таз’ година четвърти в цялата Световната лига, догодина четвърти в групата.” Предполагам вече ви дойде наум за кой лаф на бай ви Тошо говоря – сещате се: полупроводници, проводници, едно-друго. Най-вероятно, прочитайки тези редове, ще си кажете: „Тоя па тотално изтрещя! Какво общо по дяволите има българският волейбол с Живков, еле пък с полупроводниците…”. Има, има. При това – много. За жалост.
Знаете ли кой е Данчо Лазаров Данчев?
Не? Добре, тогава без Данчев. Е, знаете, разбира се, председателят на българската волейболна федерация или както той обича да му викат – президент. А знаете ли кой е Лазар Данчев? Нямам идея дали може да се досетите, но това е директорът на легендарния завод за полупроводници в Ботевград в ония времена, в които връзкарщината и папането от държавната паница сякаш са национален спорт, грешка – народен. Оставям ви самите да прецените за връзката между двамата хубавци.
Приемствеността на поколенията няма нужда да бъде доказвана по какъвто и да било начин – само на слепец не е ясно, че българският волейбол, до скоро клубен, а вече и национален, копае дъното и се движи с бясна скорост по утъпканата от футбола ни пътека към бездната, от която „izlaz”*(бел. авт. „изход”) няма, както биха казали нашите съседи на запад от Калотина.
Понеже пак споменах сърбите, нека да се върнем към дечицата, които бяха изпълнили в голяма степен залата в Ниш. Тези хлапета полудяваха на трибуните, в техните гласчета личеше страхопочитание, но и любов към любимците им. Нямам представа докога учат сръбските ученици, но съм убеден в едно – когато тези дечица нахлуят в салона за часа по физическо някое от тях ще извика в опиянение: „Аз съм Атанасиевич!”, а друго: „Аз пък съм Урош Ковачевич!”. Къде са нашите деца? Знаете ли – всъщност, има ги. Тук са. Къде обаче тренират и най-важното как, по каква методика? Великият ни актьор Тодор Колев, светла му памет, питаше: „Как ще ги стигнем американците?” Аз питам: „Кaк ще ги стигнем сърбите?” Докато си купувахме билети преди мача една камара малчугани щъкаха из спортния комплекс – стадиона на Раднички, залата, плувния басейн. Да, всичко на едно място. Къде са нашите подобни? Няма ги.
Обяснявайки на един сръбски младеж какъв е проблемът в българския волейбол – краденето на наглите безобразници, управляващи любимия ни спорт, го попитах дали при тях има същата практика или казано просто: „Ваш’те крадат ли?” „КрАдат, ама мало” – отвърна ми той. Може би там някъде се крие бездната между България и Сърбия – волейболната, не часовата. Вече споменах за „народния” спорт, за приемствеността в българската държавност и в частност – в българския волейбол.
Бият ни тъпана, а гайдата си ручи. Любо Ганев се хили и ни обяснява, че ще видим нов отбор. Само че той по дърветата не расте.
Снимки: Източник FIVB
Футболният маратон по радио „Реакция“ продължава с Холандия – Мексико
След вчерашния историческ
и над 3-часов коментар на срещата Бразилия – Чили (Чили, а не Мексико, г-н Ангелов!), днес слушателите на радио „Реакция“ ще могат да проследят на живо третата осминафинална среща от тазгодишния Мондиал. Един срещу друг, в битка за място на четвъртфинала, ще излязат тимовете на Холандия и Мексико, като всички се надяваме двата отбора да предложат също толкова атрактивен и бърз футбол, какъвто имаше в мача Бразилия – Чили от вчера. В студио 69 отново ще бъде именникът днес Петър Василев – Петела, който ще търси слабите страни на потенциалния съперник на Гърция в следващата фаза.
Що се отнася до самата среща, и двата тима показаха много добър футбол в груповата фаза. Холандия записа три победи от три мача, завършвайки на първо място в група B, докато Мексико регистрира два успеха и едно равенство срещу домакина Бразилия, допускайки едва едно попадение. Двубоят е с начален час 19 часа, а студиото ни започва десетина минути преди началото на мача. Слушайте „Ту партс“, ако не искате наблюдавате срещите Холандия – Чили или Бразилия – Мексико, които е напълно възможно да вървят по БНТ 1.
Москва не вярва на сълзи
Русия е аут от световното първенство по футбол в Бразилия. „Скучно тривиално начало…” ще си кажете вие и най-вероятно ще бъдете убийствено прави в иначе наистина баналната ми констатация. Още повече, че отпадането на руснаците не е далеч най-голямата изненада, която се случи в последните дни в „меката” на футбола. Испанци, италианци, англичани, португалци хванаха поредния полет за дома и потопиха в сълзи сънародниците си, които чакаха всичко друго, но не и безславен край след само по три мача на шампионата на планетата.
Най-много обаче винаги съм ценил хората, които не само търсят, а и намират нюансите във всяка една ситуация и не само – всъщност най-важното: успяват да ги прочетат. Ако го нямаше този доста мрачен за поданиците на Владимир Путин нюанс ранното събиране на багажа нямаше да изглежда толкова катастрофално, все пак не говорим за някаква велика футболна сила, особено в последните години и като 
цяло след разпадането на Съветския съюз. Русия попадна в безспорно най-слабата група в Бразилия и никой не може да ме убеди в обратното. Отборът на Южна Корея беше безобразен, а класиралият се напред Алжир така и не успя да впечатли доста хора, включително и мен. Между другото по принцип се скъсваме да хулим българското първенство и неговата „изключително висока” класа, а напред продължава отбор, в който основна фигура е вратар именно от родния шампионат. И това, ако не е парадокс, синьор Капело?
Фабио Капело. Треньор от безспорна световна класа. Многократен шампион на Италия и Испания, печелил Шампионската лига. Дали обаче не е време да говорим за него в минало време? Русия на Фабио Капело не успя да победи Южна Корея и Алжир, беше нечовешки безлична срещу Белгия, а след последния мач и отпадането дон Фабио се оплака от… съдията. Това имам чувството, че съм го виждал в една друга действителност, на съвсем друго място – при това много пъти. Честно казано не съм го очаквал от Капело, но явно винаги има първи път и човек може да се натъкне на всякакви изненади.
Малко хора могат да разберат екстравагантните му идеи, включващи оставянето на Александър Кержаков на пейката в два от трите мача, както и цялостното пренебрегване на Алан Дзагоев. Всъщност поради неблагоразумието и като цяло слабата игра на отбора руските фенове не му спестиха всякакви подигравки и коментари, включително колаж с неговия лик и думите (не претендирам за перфектен превод): „На думи Лев Толстой, а на дела – … простой” (всеки да си нагажда думичката по свой собствен избор – не искам да имаме проблеми с медийния регулатор). Най-вероятно Капело ще остане на кормилото на руския тим, но определено трябва да се стегне, защото предстои световно първенство именно в Русия след 4 години.
А както знаем… Москва не вярва на сълзи. Още пък по-малко тавариш Путин.
Богдан Млъчков
Битките от осминафиналите започват в „Ту партс“ тази събота
Дойде време за решител
ните срещи от тазгодишното световно първенство по футбол. Бразилия и Чили ще дадат началото на осминафиналната фаза в турнира, като двубоят ще бъде коментиран пряко в ефира на радио „Реакция“ в поредния извънреден брой на спортното предаване „Ту партс“. Зад микрофоните тази събота ще застанат Георги Крумов и Гласът на народа Петър Василев – Петела, а на почивката включване ще направи и „избраният“ от Петела за негов наследник Петър Иванов – Пилето.
Бразилия излиза в тази среща като победител в групата си, което, в съвкупност с домакинския фактор, им отрежда ролята на фаворит в мача. Чили на свой ред обаче се представя силно в мачовете си до момента, като момчетата на Хорхе Сампаоли записаха победа над световния и европейски шампион Испания. Кой ще надделее в това южноамериканско дерби, ще разберете, ако слушате радио „Реакция“. Срещата е с начален час 19 часа, а студиото ни започва броени минути преди нейния старт.
С какво ще запомним груповата фаза на Мондиал 2014
Ето, че неусетно изминаха две седмици от началото на световното първенство, а с тях си отиде и първата част от Мондиала. Шестнайсет отбора намериха място в елиминационната фаза на турнира и продължават преследването на световния връх, докато останалите тимове отлетяха обратно към страните си, едни с високо вдигната глава, а други със занижено самочувствие. Груповата фаза от турнира определено ще остане в историята с доста интересни факти и събития, а ето и най-запомнящите се от тях:
1. Съдията Нишимура и дузпата за Бразилия срещу Хърватия
По време на мачовете от груповата фаза станахме свидетели на множество съдийски грешки. Може би най-запомнящата се от всички бе факт още в първия ден от шампионата, на мача на откриването между Бразилия и Хърватия. Тогава при резултат 1-1 японският рефер Юичи Нишимура отсъди много спорна дузпа за домакините от Бразилия, която впоследствие помогна на „Селесао“ да достигнат до победата в мача. След края на срещата Нишимура бе превърнат в център на внимание от световните медии, а ликът му бе използван за какви ли не колажи, осмиващи отсъждането в полза на бразилците.
2. Головете на Ван Перси и Кейхил
В мачовете от груповата фаза бяха отбелязани страхотни голове – Меси вкара феноменално попадение срещу Иран, Шакири със страхотен шут прониза мрежата на Хондурас. Но две попадения като че ли бяха над всички, най-вече заради изключителното майсторство, с което бяха реализирани. Първото от тях падна в точния за Холандия момент в мача им с Испания – малко преди почивката Дейли Блинд потърси с 40-метрово центриране Робин ван Перси, който с невероятен плонж насочи топката във вратата на безпомощния 
Касияс, за да даде старт на обрата за „лалетата“ в този двубой. Няколко дни по-късно в мач от същата група пък холандците бяха наказани с феноменален гол. Австралиецът Райън МакГоуън намери по перфектен начин капитана на „кенгуратата“ Тим Кейхил, който със страхотно воле с левия крак изпрати топката във вратата на Килесен, не и без помощта и на горната греда. Две попадения, които със сигурност ще попаднат сред най-добрите на първенството.
3. Отпадането на Испания, Англия и Италия
Три от големите нации си стегнаха багажите и отпрашиха към вкъщи още след първите мачове от турнира. Световният и европейски шампион Испания бе първият от големите отбори, които отпаднаха още в груповата фаза. „Ла Роха“ се сгромоляса срещу Холандия в първия си мач, губейки с 1-5, последва и загуба от Чили с 0-2. Стилът на „иберийците“ като че ли бе лесно разгадан от опонентите им, а играчите на Висенте дел Боске не показаха познатото желание за победа, което наблюдавахме през последните н
яколко години.
Англия също си замина рано-рано от Мондиала. „Трите лъва“ дори не успяха да запишат победа, след като регистрираха две загуби (1-2 срещу Италия и 1-2 срещу Уругвай) и едно равенство (0-0 срещу Коста Рика). Отпадането на англичаните не бе прието толкова изненадващо, по-изненадващо поне за мен е решението Рой Ходжсън да продължи да води тима , въпреки неубедителните игри, които показва отбора.
Последният от големите о
тбори, които си заминаха след груповата фаза бе Италия. „Скуадра адзура“ могат да се чувстват най-ощетени след отпадането си, тъй като в решителния мач срещу Уругвай Клаудио Маркизио бе изгонен след леко пресилен червен картон, а такъв не бе показан на Луис Суарес. Въпреки това италианците не впечатлиха с играта си и след силния старт срещу Англия показаха скучен и безличен футбол в мачовете срещу Коста Рика и Уругвай. Като че ли у футболистите на Испания, Англия и Италия личеше преумора след тежките сезони, които имаха в клубните си отбори.
4. Подвигът на Коста Рика
Преди началото на турнира отборът на Коста Рика бе определян като „боксовата круша“ на група D, в компанията на Уругвай, Англия и Италия. В крайна сметка обаче костариканците бяха тези, които завършиха на първо място в „групата на смъртта“. Отборът, воден от капитана си Брайън Руис наказа високомерието на големите, записвайки две победи и едно равенство. Нещо повече – „Ла Селе“ не игра защитно, нито са имали някакъв късмет в мачовете си. Тимът показа атакуващ и атрактивен футбол и бе доста по-интересен за наблюдаване, отколкото част от отборите на Мондиала.
5.Ухапването на Суарес
В 79-тата минута на срещата Италия – Уругвай станахме свидетели на инцидент, който ще остане завинаги в историята на световните футболни финали. При разиграване в наказателното поле на „адзурите“ нападателят на Уругвай Луис Суарес ухапа по рамото защитника на италианците Джорджо Киелини. Въпреки, че инцидента стана на няколко метра от мексиканския съдия Марко Родригес, той не показа червен картон на уругваеца. Това не е първият случай на канибалска проява на Луис Суарес – през 2010 той ухапва халфа на ПСВ Отман Бакал , а миналата година „жертва“ бе защитникът на Челси Бранислав Иванович. Преди няколко дни пък ФИФА обяви и санкцията на уругваеца – Суарес е наказан да не играе в 9 мача на националния му отбор, а състезателните му права на всякакво футболно ниво са спряни за следващите 4 месеца.
Кърджалийския Деко