Уморените коне ги убиват
Световният шампион за 2010 година, европейският за 2008 и 2012 – отборът на Испания, отпадна още в групите. Шокът за цялата страна е жесток, катастрофата – неописуема. В кръга на майтапа – „иберийците” приеха провала толкова тежко, че даже си смениха държавния глава.
Разбира се, отпадането на световния шампион на толкова ранен етап от следващото първенство не е никакъв прецедент. Без да се връщаме толкова назад в историята на футболните шампионати на планетата ще съзрем, че Франция отпадна рано-рано през 2002, след като покори върха 4 години преди това, същата съдба сполетя и отбора на Италия през 2010 в Южна Африка. Никой не твърди, че испанците отново трябваше да спечелят титлата, 4 поредни купи щяха да са извънземно постижение, но отпадане още в първата фаза?
Причината, поне може би основната, е консерватизмът на Висенте дел Боске. Можем да го наречем недалновидност или пък просто инат. Няма как да отречем, че симпатичният специалист от Саламанка е голям треньор. Той бе човекът, който изгради солидната испанска машина, която прегази всичко живо през последните години. Той създаде „тики-така” – стила, за който всички говореха: кой с добро, кой с лошо – целта оправдавала средствата – казват. Испанският автомобил летеше по магистралата към поредната купа и сякаш нямаше кой да го спре… освен той самият, освен амортизацията. Гумите на автомобила се изтъркаха, окачването започна да трополи, ходът се забави.
Забеляза ли обаче Дел Боске това? Явно не, защото той продължи да залага на едно и също – на изпитаното движение на колата, разбирай на „тики-таката”. Само че все повече отбори се научиха как да се противопоставят на изобретението му. Освен всичко друго конските сили, които задвижваха Испания напред, вече не бяха тези футболисти, които познавахме от предните години.
За ядрото на отбора – играчите на Барселона и Реал Мадрид – световното дойде сякаш нанагорно. Без да оспорвам качествата на играчи като Шави, Иниеста, Педро Родригес, Жорди Алба, Пике, но цял сезон „каталунците” се мъчеха, ако продължим с автомобилните сравнения, като „Трабант” по сериозно нанагорнище. Те очевадно не бяха в добра форма и всичко това, добавено към тежкия сезон. В другата крайност пък бяха „реалистите” – макар и спечелили Шампионската лига за рекорден десети път, играчи като Рамос и Шаби Алонсо сякаш бяха прекалено изстискани, за да се очаква от тях каквото и да било.
Свежата кръв бе прекалено малко, за да се забележи дори – игровите минути за Коке и Мата например бяха недостатъчни или както се пише по вестниците: „Игра малко, за да бъде оценен.” Къде беше Алваро Негредо? Къде беше Даниел Карвахал? Списъкът може да бъде продължен.
Испания не е за погребване, не я мислете. Няма да е чудно младите таланти, които бликат отдолу, да достигнат постиженията на своите батковци от последните години. Смяната на поколенията след този шампионат обаче ще бъде много по-тежка и може би болезнена. Постепенната замяна щеше да е друга бира, но вместо това консерватизмът на Дел Боске просто ни доведе до прага на най-логичното – уморените коне ги убиват…
Богдан Млъчков