Москва не вярва на сълзи
Русия е аут от световното първенство по футбол в Бразилия. „Скучно тривиално начало…” ще си кажете вие и най-вероятно ще бъдете убийствено прави в иначе наистина баналната ми констатация. Още повече, че отпадането на руснаците не е далеч най-голямата изненада, която се случи в последните дни в „меката” на футбола. Испанци, италианци, англичани, португалци хванаха поредния полет за дома и потопиха в сълзи сънародниците си, които чакаха всичко друго, но не и безславен край след само по три мача на шампионата на планетата.
Най-много обаче винаги съм ценил хората, които не само търсят, а и намират нюансите във всяка една ситуация и не само – всъщност най-важното: успяват да ги прочетат. Ако го нямаше този доста мрачен за поданиците на Владимир Путин нюанс ранното събиране на багажа нямаше да изглежда толкова катастрофално, все пак не говорим за някаква велика футболна сила, особено в последните години и като 
цяло след разпадането на Съветския съюз. Русия попадна в безспорно най-слабата група в Бразилия и никой не може да ме убеди в обратното. Отборът на Южна Корея беше безобразен, а класиралият се напред Алжир така и не успя да впечатли доста хора, включително и мен. Между другото по принцип се скъсваме да хулим българското първенство и неговата „изключително висока” класа, а напред продължава отбор, в който основна фигура е вратар именно от родния шампионат. И това, ако не е парадокс, синьор Капело?
Фабио Капело. Треньор от безспорна световна класа. Многократен шампион на Италия и Испания, печелил Шампионската лига. Дали обаче не е време да говорим за него в минало време? Русия на Фабио Капело не успя да победи Южна Корея и Алжир, беше нечовешки безлична срещу Белгия, а след последния мач и отпадането дон Фабио се оплака от… съдията. Това имам чувството, че съм го виждал в една друга действителност, на съвсем друго място – при това много пъти. Честно казано не съм го очаквал от Капело, но явно винаги има първи път и човек може да се натъкне на всякакви изненади.
Малко хора могат да разберат екстравагантните му идеи, включващи оставянето на Александър Кержаков на пейката в два от трите мача, както и цялостното пренебрегване на Алан Дзагоев. Всъщност поради неблагоразумието и като цяло слабата игра на отбора руските фенове не му спестиха всякакви подигравки и коментари, включително колаж с неговия лик и думите (не претендирам за перфектен превод): „На думи Лев Толстой, а на дела – … простой” (всеки да си нагажда думичката по свой собствен избор – не искам да имаме проблеми с медийния регулатор). Най-вероятно Капело ще остане на кормилото на руския тим, но определено трябва да се стегне, защото предстои световно първенство именно в Русия след 4 години.
А както знаем… Москва не вярва на сълзи. Още пък по-малко тавариш Путин.
Богдан Млъчков