Browsing July, 2014
Ovo je Exit Avantura pt. 3,14
Ето, че с малко закъснение дойде и моето време да резюмирам 9-дневния си престой в Сърбия и Черна гора по случай тазгодишния Exit. Докато хващах риба във вируална и комуникационна изолация на яз. Ивайловград Стелката, Маринката, Наталката и Константинката са споделили мнението си за всичко по-важно, касаещо музикалния фестивал и живота в кемпа. Затова в 3-тата част от впечатленията от Еxit ’14 ще засегна някои неща, които запомних от първото си посещение на „дъ бест юропиън мюзик фестивал“, барем допринеса с нещо към това, което са написали останалите.
1.ПИенето
Сръбското ПИво е добро. Още щом минах границата започнах да пробвам от всички по-известни марки и честно казано най-много ми се понравиха „Заjeчарско“ и „Niksicko”. По пътя към Нови Сад научих нещо, което надявам се, че ще ми от полза – не е готино да се пие много бира в автобус, който няма тоалетна и спира за почивка веднъж на 2 часа. За щастие всичко околко процеса, който също започва със сричката „пи“, мина успешно.
Относно твърдия алкохол не съм толкова доволен. Пробвах кайсиева ракия (или рáкия както му викат там) от Черна гора, която беше по-зле от долнопробна костенешка водка. Приличащите на Jagermeister шотчетата с ракия и още нещо, които сръбските лепотици продаваха на пътя към фестивала изглеждаха като гавра с българския алкохолен феномен. Добре, че беше прословутият сръбски Viniak, че да закърпи положението. За него вече Мравов е споменал в текста си, но бих добавил нещо важно – не пийте бира, след като сте пили Виняк, защото анимациите на видеостената зад Skrillex започват да изглеждат реални.
2. КъмПИнгът
Липсата на сянка може би е единственото нещо, от което мога да се оплача от 4-дневния ми престой в кемпа в Нови Сад. На другия полюс бяха нещата в Черна гора. Дори близо двучасовото чакане за гривни на входа на палатковия лагер в Сърбия ми се стори по-поносимо от километричните заобикаляния за достигане до магазина, намиращ се на стотина метра от палатката. Отделно по земята имаше недоизсечени корени от храсти, а компания в малкото време, оставащо за сън, ни правеха всевъзможни „домашни любимци“ от рода на скакалци, богомолки и гущери. На няколко метра от кемпа пък имаше непредвиден от организаторите „Swamp Stage“, от който през нощта можеха да се чуят гръмогласните черногорски жаби.
3. АвтоПИлотът
Невъзможността да спиш повече от 3-4 часа на денонощие, жегата, плажът, алкохолът и нощните музикални изживявания оказваха сериозно влияние на психическото и физическото състояние на всички в лагера. През първите няколко дни като че ли успявах да намеря сили и да се насладя на максимум на фестивала, за което в частност помагаше и вълшебният Виняк. През заключителните дни обаче вече бях превключил на автопилот. На няколко пъти опитвах да презаредя с енергийни напитки и кафета, но и те не дадоха никакъв ефект. Случи ми се да заспя за секунди облегнат на желязото в градския транспорт, до гигантската тонколкона на Main Stage, както и на метри от Latino Stage на плаж Jaz под звуците на мелодии от южноамерикански сапунки. Най-критично бе положението през последната вечер, когато вместо да се размажа като за последно, си легнах още в 11 и така и не успях да се събудя преди сутринта, изпускайки дори финалната заря.
4.ПИадесталът(или най-близкото нещо до сцена, което съдържа „пи“ и ми идва на ум в момента)
Не съм присъствал на миналогодишния Exit, но ми се струва, че като имена тази година бе по-слаба от предната. Въпреки това останах доста доволен от това, което видях на фестивала. Dub-ката FX, Skrill-aта, Аnd-aта С и Кирцата Джайковски – все хубави хора. Свалих си цялата дискография на Bad Copy, след като ги чух на живо, Rudimental най-накрая дойдоха в Сърбия и направиха едно от най-добрите представяния на фестивала, на Jamiroquai и Damon Albarn леко заспах. Поне за мен най-доброто нещо от феста бе, че за първи път успях да видя на живо Asian Dub Foundation.
5. УтоПИята.
След 9-те дни, които изкарах в Сърбия и Черна гора съвсем спокойно мога да заявя, че с малки изключения Exit Adventure е синоним на фестивална утопия. Целодневно забавление, запознанства с нови хора от цял свят и хубава музика. Фестивалът е едно от малкото места, където всички са разкрепостени (в добрия смисъл на думата), настроението винаги е на ниво, не ти пука, че дядовците и бабите от високите етажи на блоковете те гледат как се къпеш в развалените лагерни душове. Разбира се има ги и пияните англичани, които дразнят, но се стараеш да не им обръщам внимание. Дай Боже догодина пак!
Трябва да спомена, че гледах финала на световното в една сръбска кръчма. Беше доста скучен! А, да и в Будва има пицария „Марадона 10“!
Кърджалийския Деко
Екипът на радио “Реакция“ благодари на Fusion Embassy, организаторите на EXIT и Sea Dance, сръбските лелки, Виняк-а, ракията и плескавиците, за голямото преживяване и удоволствието от него.
Центрофуга – последен дебют!
Предаването, в което не смесваме бялото с цветното пране, не ви говорим за жени във втора критическа и мъже в трета младост, не намауяме волюмето и вярваме силно в комсомолските ценности. Затова и решихме днешното последно интервю да е именно с двете отшумяващи водещи, а интервюто да водят любимите хора, с които сме споделяли потното студио 69 – ко-водещи, щатни мц-та, кибици и приятели. И защото захаросаната сантименталност ни е чужда, а почти всичките ни ефири са в mixcloud, ние реално “оставаме, оставаме”. И тази вечер, като за последно, часът е 20ч., а мястото ул. Московска 49 или тук.
На изпроводяк ще ви дадем няколко житейски заръки, които няма да ви направят по-добри хора, но поне обратното няма много да си личи.
- Винаги стойте отдясно на ескалатора.
- Решете поне едно квадратно уравнение, ако сте пияни и имате телефон в ръката.
- Пазете се от обратната вода.
Това бяхме ние, Люклер!
SOFIMUN започна
На 26-ти юли започна седмото издание на българската симулация на Обединените нации – SOFIMUN (Софийски Интернационален Модел на Обединените Нации). Както винаги, конференцията ще трае една седмица, като тази година нейният край е на 2-ри август. 18 страни от 4 континента ще бъдат представлявани тази година, като много от участниците са с повече от едно гражданство или живеят и учат в различна от собствената страна. Не само националностите на членовете прави SOFIMUN изключително разнороден, но и сферата им на дейност и техния опит. Ветерани от МОН-ове и начинаещи, прависти, студенти по строително инженерство и международни отношения се събират на едно място, за да приемат предизвикателството да влязат в ролята на дипломат от ООН. Защитавайки интересите на чужда страна и разисквайки актуални световни теми с останалите, участниците в SOFIMUN научават от първа ръка как функционира световната организация и как се защитават нейните интереси.
В тазгодишното издание ще бъдат симулирани три от органите на Обединените нации: Съвета за сигурност, отговорният за запазването на световния мир и фактически най-важният орган; Икономическия и социален съвет, отговорен за икономическото и обществено сътрудничество между страните-членки; и Съвета по правата на човека, който строго следи за тяхното спазване. По традиция в програмата ще има и изненадваща вечерна криза на актуална международна тема, която ще тестира възможностите на делегатите от Съвета за сигурност да реагират бързо и адекватно в бедствено положение.
Програмата на SOFIMUN 7 ще бъде изключително интересна и богата. Освен редовните дискусии, делегатите ще имат възможността да чуят речи от гост-лектори, както и да посетят множество вечерни събития. По този начин натоварените пленарни дни ще бъдат разнообразени с опознаване на столицата и българската култура, както и създаването на полезни контакти.
Както и миналата година, цялата дейност на делегатите ще бъде проследявана и отразявана от медийния екип на конференцията – SOFIMUN NEWS NETWORK (SNN). Той ще се посвети на симулирането дейността на световни медии като Deutsche Welle, The Economist и CNN, изготвяйки журанлистически материали във всякаква форма. Това включва създаването на вестник и направата на новинарска емисия, посветени изцяло на случващото се в конференцията. В екипа работят студенти от сферата на журналистиката и масовите медии, събрали опит от миналогодишното шесто издание.
Hipster Business Weekly #3.29 – EP ли бе да го опишеш
Лятото е тук, вече бяхме на фестивали, а август тепърва предстои. Затова и Hipster Business Weekly излиза в заслужена лятна ваканция. Обещаваме да се завърнем още по-силни в края на септември, но преди това трябва да си направим подобаващо изпращане, за съжаление без присъствието на TimeArt.BG Jukebox със София Крачанова.
Компенсацията ще дойде в лицето на 3 невероятни EP-та, които видяха бял свят тази година. Чисто новото Take Off – EP на FKJ ще допълним с Cold – EP на Rae Morris и Then We Collide на Emily and The Woods. И за да няма оплаквания, че сме прекалено лежерни, ще чуем и новият албум на експерименталното хип-хоп трио clipping.
Техният едноименен втори албум показва избухващият потенциал на хип-хоп заигравките в пълна сила. Ако това звучи голословно, просто вижте клипа по-долу. Започваме точно в 20 ч. по радио Реакция, а денонощно сме в Twitter и Facebook.
Фотография, звук и време – в едно
Възел. Въжен мост през времето.
Фотографът Кристофър Раушенберг върви по стъпките на великия Йожен Атже. Движи се из Париж – такъв, какъвто е преминал през обектива на един от фотографските гении, Йожен Атже, преди век. Между 1888 г. и 1927 г. документалистът заснема Париж такъв, какъвто скоро щял да изчезне. Фотографът и актьор (гастролиращ и преподаващ) е от онези парижки интелектуалци, които в края на 19-сти век се съпротивляват на промените, на модерното градоустройнство в прави линии. Някои, отчаяни, се захващат да увековечат този, техния Париж – чрез творчество. Пишат романи, рисуват картини, записват рецепти и описват гласове, аромати, характери – а Атже снима. Вече опитен в архитектурно-документалната фотография, творецът има кристално прозрачна призма, през която процежда зърно по зърно черно-бялото лице на магическия град. Не само лицето.
Кристофър Раушенберг е фотограф. Творческата му биография би заела няколко килобайта текст, а радио “Реакция” е некомерсиално, затова – вижте тук: Christopher Rauschenberg. Случайно попада пред ключ – на място, познато от фотография,
заснета преди век от идола на Раушенберг, Йожен Атже. Десетилетие по-късно, през 1998-1999 г. той се връща три пъти в Париж, диша места в ритъма на учителя, и снима. 500 фотографски огледала през времето, още 300 възможни погледa на Атже,
ако снимаше днес.
Силно препоръчвам да слушате прекрасното интервю със съвременния автор. 14-минути, за които можете да разгледате 24+6 (съпоставки + вероятности) екрана. [Калибрирайте си мониторите.] 30 изгледа към пречупените измерения на времето,
смес от истина и илюзия.
Вадер Акбархан, “Смисълът на живота”
