Инквизиторът от Аделейд
Какво е първото нещо, което ви хрумва, когато чуете Аделаида?
Ако сте фенове на Формула-1, то веднага ще се сетите за онзи легендарен обратен завой на френската писта „Маникур”, която вече от доста време не е част от календара на най-популярното състезание с автомобили в световен мащаб. Ако послушвате поп-фолк, сигурно бихте си помислили, че някъде съществува гъзарски нощен клуб, носещ това наименование, откъдето всяка вечер кънтят песните на певици, изцяло покриващи с първите букви на имената си българската азбука. Ако обаче поне малко сте слушкали в часовете по география, то ще завъртите глобуса със замах, за да докажете, че наистина Австралия е от „обратната страна на Земята” и ще посочите с пръст петия по големина град, намиращ се на държавата-континент.
Аделаида, както неособено вярно го наричаме ние, или по-точно Аделейд, както го наричат „кенгурутата”, е известен като „града на църквите”. Любопитно е, че Австралия няма официална религия и макар преобладаващата част от населението да се определя като християнско, то разпределението между католици, протестанти и англикани е горе-долу по равно. Понастоящем в Аделейд щъкат почти милион и триста хиляди души. Не знам дали героят на нашия разказ е регистриран като един от тях, но той е роден именно там – на брега на Индийския океан, преди 45 години. Името му е Роджър Рашийд.
Въпреки че в Австралия няма официална религия, то има един феномен, който обединява православни, католици, протестанти, атеисти и какви ли още не. Това е австралийският футбол. „К’о рече?” – ще кажете вие и най-вероятно ще бъдете абсолютно прави. Австралийският футбол все още не е особено популярен в България, да не кажа хич, макар и да може да го видите по телевизора в програмите на българския Евроспорт. Няма да влизам в излишни детайли, които не са в сърцевината на настоящото писание, но си представете следната картинка: Едно време, когато това, което ние наричаме футбол, не е било особено развито (не е имало наказателни полета, не е имало дузпа, не е имало горна греда дори, по дяволите) – британците са обичали да използват Австралия за нещо като затвор… и понеже тези принудителни заселници, закарани там, няма как да знаят за въвеждането на горната греда (сещате се, че фейсбуци и интернети по онова време не е имало), то любимият им спорт, знаете – футболните фенове обикновено са убийци, крадци и хулигани и заслужават тъмничен затвор или поне австралийски, еволюира съвсем в различна посока, за да възникне това, което днес „озитата” обожават – австралийския футбол.
Понеже най-вероятно четете това преди дори веднъж да сте гледали този прелюбопитен спорт, то веднага ще ви обогатя с три факта, които е препоръчително да знаете за него:
- В „ози рулс” съществува само една симулация – симулираш, че не ти тече кръв, за да може да продължиш да играеш.
- Преди години управниците на спорта се опитаха да въведат каски, за да защитят играчите от нарастващите в геометрична прогресия контузии. От асоциацията на състезателите обявиха, че ако това стане – сезон няма да има.
- Играчите по австралийски футбол са физически най-бруталните изроди на света. В сравнение с тях много популярни спортни звезди са направо като кльощави манекенки.
Нека се върнем към Роджър Рашийд, крайно време е. Убеден съм, че шансът да сте чували неговото име е много по-голям отколкото този да знаете как става точкуването в австралийския футбол. „Да бе, ясно…” – нервно ще отбележите вие – „Рашийд е треньорът на Григор Димитров.” Ще бъдете напълно прави. Понеже Григор в момента е богатство за България, то Рашийд е човекът, който с бодри крачки помага за това нашето богатство да се извиси поне със статута на Панагюрското златно съкровище. Но защо по дяволите тогава ви говоря небивалици и една камара минути ви занимавам с някакъв си австралийски футбол, за който вече знаете малко повече отколкото до преди да започнете да четете това откровение, но въпреки това вероятно все още не откривате смисъла в занятието?
Ами, елементарно, Уотсън (въпреки че Артър Конан Дойл нито веднъж не използва този лаф във великото си произведение) – първият спорт, който Рашийд е тренирал, е австралийският футбол и това си личи от самолет, както би казал един популярен треньор в нашия си вид футбол. Личи си в неговата физика, но най-вече във физиката на неговите състезатели – издръжливостта на Лейтън Хюит, гъвкавостта на Монфис, експлозивността на Цонга и не на последно място, напротив – на първо по значение за нас – в машината, в която лека-полека започва да се превръща Григор.
Спомняте си какво ви споменах по-горе за физическата подготовка на състезателите от религията на австралийците? Е, крушката на възпитаниците на Рашийд си има опашка и тя се нарича австралийски футбол. Да, Рашийд е бивш тенисист, вярно неособено успешен, но той винаги превръща играчите си в терминатори, които в краен случай може да се притесняват от всичко друго, но не и от това, че ще издъхнат от умора на корта. „Инквизиционните” методи на австралиеца са аксиома в света на тениса, а някои от възпитаниците му просто не издържат това, което им причинява специалистът, който впрочем има аборигенски корени.
Григор вече е на полуфинал на Уимбълдън за първи път в своята кариера. В неговото голямо сърце обаче, убеден съм, вече трайно се настани и втори Роджър след неговия неоспорим идол Роджър Федерер. По време на най-тежкия досега в турнира мач на Григор в трети кръг срещу Александър Долгополов треньорът окуражително изстреля на няколко пъти фразата: „Имаш горивото! Имаш горивото!”
Има го! Благодарение на теб, тренер!
Богдан Млъчков