Безобразие
Световното в Бразилия е пред своята развръзка. На 12-ти и 13-ти ще се играят съответно малкият и големият финал. Миналата вечер станахме свидетели на кулминацията на тазгодишното първенство. Домакините(и един от константните фаворити за трофея) бяха разпилени от немската машина с грандиозното 7-1. А пък снощи беше поредният футболен антракт. И пак с участието на Аржентина.
Традиционно Аржентина са офанзивни, технични и директно играещи. Тия неща всеки ги знае. Явно обаче „гаучосите“ са загърбили тотално традицията или по-смело казано, нямат бледо понятие как да я следват.
Един бърз преглед на състава на латиноамериканците показва, че те разполагат с играчи като Сабалета, Ди Мария, Меси, Масчерано, Агуеро, Лавеци, Игуаин, Демикелис, Гаго, Паласио и т.н. Говорим за играчи с изключително богати визитки, натрупали множество мачове на топ ниво. Безспорно е, че Аржентина притежават един от най-добрите състави на Мондиала.
Никак не е случайно, че Аржентина прегазиха де що играе футбол в квалификациите на зона КОНМЕБОЛ. Необяснимо е защо на това Световно играчите сякаш отказват да играят футбол.
Още в груповата фаза си пролича чистата техническа и тактическа безидейност на „гаучосите“. Измъчиха се срещу Босна, които въпреки че влязоха в първенството като потенциален отбор, който умее играта, се оказаха чист кьорфишек. Само ранния автогол на Колашинац и фактът, че бошняците бяха с една идея по-безидейни от съперника си, спасиха латиноамериканците от резил в самото начало на първенството.
Но вместо мъката от първия мач да послужи за обеца на ухото на звездната селекция на Алехандро Сабея, срещу Иран „гаучосите“ бяха два пъти по-далеч от истината. Една неотсъдена дузпа, няколко пропуска от добри контри и добрата игра на Ромеро отърваха Аржентина от напълно заслужена загуба срещу непретенциозния отбор от Близкия изток. И напук на цялата футболна логика, докато съотборниците му „хвърляха“ топката в наказателното поле на Иран без особена представа как ще я вземат там, а и какво ще я правят после, Меси бе осенен от провидение и донесе трите точки на своите след прекрасен удар от сериозна дистанция.
Третият мач поне беше интересен за гледане. Там Аржентина не бяха безидейни в атака. Вкараха три гола, но пуснаха два и в няколко ситуации се разминаха на косъм с трети срещу хаотичното нападение на Нигерия.
В крайна сметка „гаучосите“ излязоха като първи от групата си и на осминафинала срещнаха Швейцария. Швейцарците загатнаха в групите, че могат да се борят за четвъртфинал, а защо не и за полуфинал. Играха красиво макар и не много ефективно. Но не и срещу Аржентина. Всъщност опитаха, но нищо не им се получи. Не се получаваше и на аржентинците, но те в крайна сметка избутаха до следващия кръг.
Там сценарият се повтори с Белгия. Двата отбора отново бяха излезли с мисълта, че трябва да бият. Виж, определено нямаха идеята как ще го направят. В крайна сметка родилни мъки и победа за Аржентина.
Вчера обаче беше <поставете антонима на „кулминация“ тук> в представянето на Аржентина. „Гаучосите“(не без съдействието на „лалетата“) тотално доубиха футбола. Мачът беше скандално тъп. Многократно по-слаб от оплютите от феновете Нигерия – Иран и Русия – Корея. Дузпите доведоха до финал за Аржентина.
Белята вече е станала. На финала имаме отбор, който трябваше да се изгуби като слабите Испания и Португалия някъде из групите или в краен случай на осминафинал. Опасявам се, че след 32 години(на България ’36, да речем) никой няма да помни по какъв начин Аржентина са стигнали до финала, а ако(не дай боже) спечелят, то този успех ще бъде приравнен дори на успехите от 78-ма и 86-та, когато „гаучосите“ меко казано са с класи по-футболни от Селекцията на това световно. Историята много помни, но и много забравя.
И вместо на най-доброто Световно, което съм гледал през живота си, да гледаме един финал между два много добре играещи отбора, ще гледаме поредната тъпня с марката Аржентина ’14. Това ви го гарантирам. Ей така, за да се окажа лош пророк, защото в последно време наистина сериозно бях обмислил да си отлепя стикерите на „гаучосите“ от албумчето на Panini.
Всъщност аржентинската игра ми напомня на играта на два други отбора, които съм гледал през годините. Става въпрос за Сенегал ’02 и Испания ’10. Визирам цялата аура на нефутболност, която се носи около отбора на Аржентина. Независимо с кого играят, мачът е тъп и драмата идва единствено и само от големия залог. Не мога да отрека, че когато го правят отбори като Сенегал, е яко, защото са „малки“ и никой нищо не чака от тях. Изненадат някого с равен тук, хвърлят бомбата там. Когато го правят, обаче, Испания и Аржентина, не е яко. Напротив. Тогава вече си бие на чисто безобразие.
Валентин Янков