The Decision 2.0 – смело, честно и достойно
Когато в четвъртък Спортс Илюстрейтед излезе с новината, че ЛеБрон Джеймс ще напусне Маями, за да се завърне в Кливланд, това моментално предизвика лавина от реакции и коментари.
Готов ли е ЛеБрон да забрави това, което направи собственикът на Кавалиърс Дан Джилбърт през 2010 г? Простил ли е на феновете, които публично изгаряха негови екипи?
Да.
ЛеБрон показа, че не таи лоши чувства към привържениците на „кавалерите“, които бяха меко казано разочаровани от него преди 4 години. Писмото на Джилбърт бе проблем пред родения в Акрън, Охайо Джеймс, но той успя да превъзмогне това и да се завърне там, откъдето започна пътят му в Лигата на извънземните преди 11 години.
В Кливланд.
Само преди няколко седмици всички бяха сигурни, че Кралят ще остане във Флорида, за да продължи мисията си – да печели колкото се може повече пръстени. Но дали заради катастрофалната загуба от Сан Антонио във финалната серия, дали заради реалната оценка за състоянието на Маями в момента, която успя да си даде ЛеБрон, или заради чувството за неизпълнен дълг към хората в Охайо, Джеймс избра започне на чисто.
Вероятно истината за решението на ЛеБрон се крие в комбинацията от изброените по-горе три причини. Но каквото и да стои зад това решение, то трябва да бъде адмирирано.
The Decision 2.0 няма нищо общо с The Decision. Това решение бе честно към всички – ЛеБрон се завръща там, където е неговият дом, за да приключи славната си кариера (което няма да се случи чак толкова скоро) и да помогне за създаването на шампионски отбор, от какъвто Кливланд отчаяно се нуждае (при цялото ми уважение към Браунс и Джони „Футбол“ Манзийл, но те са овърхайпнати, така че титлата в Кливланд няма да дойде от футболния отбор или поне не в близко бъдеще). В същото време Краля изпълни това, за което отиде в Маями – да спечели така жадуваната титла. При това го направи два пъти за четири сезона. Така че място огорчение от страна на феновете и ръководството на Маями Хийт просто няма.
Сега ЛеБрон си тръгва от Южна Флорида по-скоро като герой, отколкото като дезертьор.
През 2010 г. обаче нещата не седяха така. Тогава той бе най-мразеният човек в целия щат Охайо. За седем години ЛеБрон изведе „кавалерите“ само до един финал в Лигата, загубен по ирония на съдбата пак от Сан Антонио с катастрофалното 0:4.
Но ЛеБрон реши да даде втори шанс на връзката си с Кливланд.
Естествено ще бъде много по-трудно, отколкото всички фенове си представят. Младият отбор на Кавалиърс ще бъде един топтимовете в слабата Източна конференция, но все още е твърде далеч от най-силните отбори на Запад.
ЛеБрон обаче получава изключителен шанс да направи нещо, което никой досега не е правил – да изведе до върха отбор от новобранци. В момента „кавалерите“ имат само трима играчи, родени преди 1990 г. – ЛеБрон Джеймс, Андерсон Веражао и Брендън Хейууд.
Една евентуална титла с младежи като Кайри Ървинг, Тристан Томпсън, Дион Уейтърс, Ендрю Уигинс и Антъни Бенет не е невъзможна, макар и на пръв поглед да изглежда нереална. Още една титла няма да изравни ЛеБрон по пръстени нито с митичния Майкъл Джордан, нито дори с големия „съперник“ Коби Браянт.
Но така ЛеБрон ще направи нещо, което никой от двамата, всъщност никоя от другите звезди на Лигата не е правила. Което би могло да утвърди Джеймс не само като един от, а като най-великия, играл играта с оранжевата топка.
До края на кариерата си ЛеБрон има вероятно между 4 и 8 сезона. Години, които ще прекара в „родния“ си Кливланд и в които ще има възможност да докаже, че Краля не е прозвище на самозванец. Но дори и да не успее, ЛеБрон заслужава уважение за смелата стъпка, която предприе, избирайки да извърви трудния път с отбора на сърцето си пред това да остане в Маями, търсейки славата на гърба на други звезди – така, както бе през лятото на 2010 г.
Защото, както посочи и самият Джеймс, той се промени много през последните 4 години – не само като спортист, но и като човек. Вероятно от спортна гледна точка The Decision 2.0 бе грешното решение. Но от човешка гледна точка то бе единственото правилно.
Георги Крумов
снимки: Twitter