Ovo je Exit Avantura pt.1
Между 10.07 и 17.07 се състоя тазгодишното издание на сръбското мазало EXIT. “Най-добрият европейски фестивал” (според UK Festival Awards) тази година се разпростря в две държави – Сърбия и Черна Гора. Втората част представляваше дебюта на новия Sea Dance Festival, който се случва на едно от най-красивите места по Адриатическото крайбрежие – плаж Яз.
На сцените на фестивалната комбинация гастролираха имена като Damon Albarn, Underworld, Skrillex, Asian Dub Foundation, Dub FX, Jamiroquai и много много други, почти всички от които трябва да слушаш. В палатковите кемпове и квартирите около тях пък бяха обичайните хиляди, маса, променливотрезвен народ.
На място беше и скромен екип на българското студентско радио. Част от членовете му виждате на долното изображение, а под него са и техните писмени разкази за преживяването.
КОЗ:
Факс 1: Ако случайно се окажеш с няколко излишни билета за Exit-a в Нови Сад, които трябва да развържеш, алъш-вериша се случва на моста между града и Петроварадин – незнамколковековната крепост, където е и самата фестивална зона.
Новосадска батка в тениска с три черти, дънки Москино, с остри чепици, ръка 40 и мъжка чантичка, брои крупна пачка динари, облегнат на перилата на моста. Знам си хората. „Купуваш ли?” му викам на интербалкански. „К-к-к-купувам.” Заекващият квартален тарикат е скрит коз като оставката на правителството – заблуждава те, че нещата са в твои ръце, врътва те набързо, след немного време си с пръст в уста, но не ти се протестира. С най-жалнозвучащото пелтечене и видимо неразбиращ фейс този Ненад, или Желко, или Предраг ми обясни, че тази година line-up-а на феста не е много силен, няма много хора, билети не се търсят особено…
Видимо малко хора на Disclosure.
Взе ми ги за толкова, че после да им направи поне същото отгоре, а аз даже се радвах. После видях какво става на опашката за гривни, почти се сбих на три пъти, докато се акредитирам, напълно изтрезнях, известно време не виждах нищо друго освен хора, и тогава разбрах, че полуидиотът с маймуната от „Ъндърграунд” ме е преебал.
Ако са те излъгали, че тази година на EXIT няма да има хора, да знаеш, че новосадските батки са пуснали слуха. По-малко от миналата година – да. Завличащи те, отнемайки ти право на собствен ход, тълпи – пак да.
———————————
Скапаният камион на Pet Shop Boys. Снимка: Константин Мравов
Факс 2: В края на същата тази вечер сме се поизкаляли уудстокски пред Main Stage-a. Dub FX ни е поизморил краката, а сме отишли и до любимия Fusion за малко здравословна ска от Che Sudaka. Предпочитаме глобалното пред локалното и сме на Главната за Andy C, вместо да останем за S.A.R.S. Трябва да кажа, че хубавият дръм’н’бейс е моята чалга – никога не съм мислил защо толкова ми се нрави, просто душата ми почва да прави „тъп-съм-тъдъп-тъп-съм” и губя връзка с главния. В подобно състояние съм, когато изведнъж … шибан ТИР, с всичките сценични извратении на Pet Shop Boys започва да си пробива път през тълпата. Британските, шведските, и всяк’ви други зомбита около нас продължават да денсят все едно слонът в стаята го няма.
При тази ситуация, а и при още десет различни случая, особено по време на втората част в Черна Гора, си пролича съвсем балканската организация на нещата. Това не е прецедент за тази година. EXIT винаги си е бил в Сърбия и такива неща са неизбежни, както да джапнеш в плаваща тротоарна плочка след поредния софийски дъжд. Въпреки това, титлата „Best Major European Festival” е налична, тоест порканите русокоси хора далеч повече ги интересува евтината ракия от газещия ги камион. Хвала на западния манталитет, озовал се на балканска мокра почва.
———————————–
Факс 3: Ако се съди по големината на шрифта върху рекламните материали, най-важното събитие в крепостта тази година трябваше да е Деймън Албарн – главно действащо лице в Blur и Gorillaz.
За да го посрещнем, пресушихме 1 литър српски Vinjak. Винякът е Балканите в шише – той е сладко-горчив, удря те като свирня от тромпет в петите, стомаха и главата, предизвиква едновременно огромна еуфория и безмерна тъга … От него ще подскачаш и танцуваш все едно не слушаш Skrillex, а Горан Брегович. После ще се луташ, със сух език и без желание за живот, болен от собствената си екзистенция, като безпаричен наркоман на Попа.
Чичо ти Деймън (или Деймиън .. е*ал съм го) може да е велик, но ако си на виняк ще източи целия живец от теб. Давай го по така бе Дамяне … Не си в Роял Албърт Хол. По-ведро малко, баси. И к’во се сърдиш, че никой не пее … Гледай, че сме на маймуни станали, а ти ни ПОГРЕБА, ве.
Не пийте виняк преди Деймън Албарн.
—————————–
Завършек в Нови Сад. На снимката не са Fusion сцената и Београдски синдикат.
Факс 4: В края на последната вечер в Нови Сад сме на Fusion и гледаме Београдски Синдикат, вместо келавия сет на Sub Focus. Под лъчите на изгряващото слънце, БС карат две хиляди пияни балканци да пеят, да веят знамена и да се бият. Атмосферата, а и самото изпълнение на седемте МС-та, напомнят по-скоро на дербито Звезда-Партизан, отколкото на рап концерт. „Ла-ла-ла … ла-ла-ла-ла-ла-ла”. Сви људи пеят „Свим срцам” и аз съм си на мястото.
Миналата година след 5 дни Prodigy, DJ Fresh, Chase and Status, Snoop Лайнян и т.н. изпратихме EXIT на Fusion stage с Dubioza Kolektiv. И тогава, и сега, Задоволството е голямо.
Поради факта, че много major музикални имена явно са предпочели някакъв португалски фестивал, където са им плащали повече, kleti srabski EXIT вероятно няма да е „Best Major European Festival” тази година. Но заради тези не толкова major моменти ще си остане велик …
Както когато изстрадалия селектор Suppa Natty, който след 7 дни почти постоянно присъствие на Positive Vibrations Reggae Stage, първо в Нови Сад, а после и в Черна Гора, в последната сутрин на комбинацията от два фестивала, на плажа, упорито и с нищожен успех се мъчеше да накара намаляващите напушени ъндеди около себе си да запеят “Redemption song”. И въобще не мислеше да си ляга… Ово je стандарт. Голям си Suppa Natty.
НАТИ:
Тазгодишният EXIT Adventure отбеляза Seadance продължение на плажа Яз в Черна гора, което напомняше за балканска сватба на млади безхаберни младоженци – кофти организация, съответно недоволна рода, която не е настанена „както си трябваше”, аромат на плескавици и тоалетна в близост, но все пак хубава музика, плаж и балкански дух, което да завършва неловките диалози с булката с „о,да,чудесна сватба, музиката е страхотна”. Последствието е, че на другия ден младоженката прехапва устни в детско недоволство и непрекъснато повтаря, че е било прекрасно, но като малка си го е представяла „малко по-така”.
Получава се, че може би най-лошото за един музикален фестивал (и сватба) е след него да помниш повече неуредиците, отколкото изпълнителите, които си слушал. Сравнявам разказите си от миналата и тази година – вместо глуповатия екзалтиран патос на това кого си слушал, „леле, човек”, сега просто няма как да не споменеш някои моменти, които просто ти скапват фундамента на фестивалното пребиваване. И нека това да не означава, че трябва да се лишиш от такова – EXIT си е изход от ежедневното оправдание, че животът ти е скучен.
Малко по-конкретно – идеята да направиш 8-дневен фестивал с един транзитен ден между Сърбия и Черна гора като цяло не е съвсем добра, най-вече за пребиваващия в палатка на поле без никаква сянка. След четвъртия ден сънен дефицит или ще ти се наложи да се лишиш от някой любим изпълнител, или ще станеш крайно избягван поради внасяне на напрежение в редиците. За второто състояние в Черна гора особено сериозно допринесоха някои организационни неразбории – в кемпа с капацитет от 6000 палатки имаше около 30 химически тоалетни и точно 20 душа, които предлагат екстра кална баня след излизане от тях. Поради близостта със свинско ДНК обаче тези неща ги преживяваш, но километричното заобикаляне, което оградите, сложени между кемпа и плажа на Адриатическо море, те принуждават да извършиш, вече няма как да не те ядоса, защото те кара да се чувстваш повече в концентрационен лагер, отколкото на фестивал. Навсякъде около тях стои охрана, която зорко наблюдава дали ще внесеш храна от по-евтиното магазинче в лявата част на плажа, където не правиш никакъв „профит” на анонимния шеф, който се споменава като Делян Пеевски от журналист в „Монитор” – с леко презрение, но съвсем тихичко. Йебем ти балканската работа.
Иначе и това оплакване си е съвсем балканско, ама целим малко изчервяване и пооправяне на грешките ако пак се случи плаж Яз да е дестинация на подобен фестивал. Съвсем подходяща, впрочем.
Та най-лошото на един фестивал все още не може да се случи, защото спомените за Rudimental, Asian Dub Foundation, Skrillex (който внезапно ми стана по-драг), Pretty Lights, Andy C, Кирцата Джайковски, Bad Copy и айде да не изреждам, си остават по-силни, ама ще си ги стисна, точно като последни остатъци алкохол на балканска сватба. Ћiveli!
Очаквай втората част на нашите преживявания и впечатления!
Ако те кефи тази блага черногорска дъга, харесай Радио “Реакция” и EXIT във Facebook. Там очаквай и още снимки от феста.
Екипът благодари на Fusion Embassy, организаторите на EXIT и Sea Dance, сръбските лелки, Виняк-а, ракията и плескавиците, за голямото преживяване и удоволствието от него.