Ovo je Exit Avantura pt. 3,14
Ето, че с малко закъснение дойде и моето време да резюмирам 9-дневния си престой в Сърбия и Черна гора по случай тазгодишния Exit. Докато хващах риба във вируална и комуникационна изолация на яз. Ивайловград Стелката, Маринката, Наталката и Константинката са споделили мнението си за всичко по-важно, касаещо музикалния фестивал и живота в кемпа. Затова в 3-тата част от впечатленията от Еxit ’14 ще засегна някои неща, които запомних от първото си посещение на „дъ бест юропиън мюзик фестивал“, барем допринеса с нещо към това, което са написали останалите.
1.ПИенето
Сръбското ПИво е добро. Още щом минах границата започнах да пробвам от всички по-известни марки и честно казано най-много ми се понравиха „Заjeчарско“ и „Niksicko”. По пътя към Нови Сад научих нещо, което надявам се, че ще ми от полза – не е готино да се пие много бира в автобус, който няма тоалетна и спира за почивка веднъж на 2 часа. За щастие всичко околко процеса, който също започва със сричката „пи“, мина успешно.
Относно твърдия алкохол не съм толкова доволен. Пробвах кайсиева ракия (или рáкия както му викат там) от Черна гора, която беше по-зле от долнопробна костенешка водка. Приличащите на Jagermeister шотчетата с ракия и още нещо, които сръбските лепотици продаваха на пътя към фестивала изглеждаха като гавра с българския алкохолен феномен. Добре, че беше прословутият сръбски Viniak, че да закърпи положението. За него вече Мравов е споменал в текста си, но бих добавил нещо важно – не пийте бира, след като сте пили Виняк, защото анимациите на видеостената зад Skrillex започват да изглеждат реални.
2. КъмПИнгът
Липсата на сянка може би е единственото нещо, от което мога да се оплача от 4-дневния ми престой в кемпа в Нови Сад. На другия полюс бяха нещата в Черна гора. Дори близо двучасовото чакане за гривни на входа на палатковия лагер в Сърбия ми се стори по-поносимо от километричните заобикаляния за достигане до магазина, намиращ се на стотина метра от палатката. Отделно по земята имаше недоизсечени корени от храсти, а компания в малкото време, оставащо за сън, ни правеха всевъзможни „домашни любимци“ от рода на скакалци, богомолки и гущери. На няколко метра от кемпа пък имаше непредвиден от организаторите „Swamp Stage“, от който през нощта можеха да се чуят гръмогласните черногорски жаби.
3. АвтоПИлотът
Невъзможността да спиш повече от 3-4 часа на денонощие, жегата, плажът, алкохолът и нощните музикални изживявания оказваха сериозно влияние на психическото и физическото състояние на всички в лагера. През първите няколко дни като че ли успявах да намеря сили и да се насладя на максимум на фестивала, за което в частност помагаше и вълшебният Виняк. През заключителните дни обаче вече бях превключил на автопилот. На няколко пъти опитвах да презаредя с енергийни напитки и кафета, но и те не дадоха никакъв ефект. Случи ми се да заспя за секунди облегнат на желязото в градския транспорт, до гигантската тонколкона на Main Stage, както и на метри от Latino Stage на плаж Jaz под звуците на мелодии от южноамерикански сапунки. Най-критично бе положението през последната вечер, когато вместо да се размажа като за последно, си легнах още в 11 и така и не успях да се събудя преди сутринта, изпускайки дори финалната заря.
4.ПИадесталът(или най-близкото нещо до сцена, което съдържа „пи“ и ми идва на ум в момента)
Не съм присъствал на миналогодишния Exit, но ми се струва, че като имена тази година бе по-слаба от предната. Въпреки това останах доста доволен от това, което видях на фестивала. Dub-ката FX, Skrill-aта, Аnd-aта С и Кирцата Джайковски – все хубави хора. Свалих си цялата дискография на Bad Copy, след като ги чух на живо, Rudimental най-накрая дойдоха в Сърбия и направиха едно от най-добрите представяния на фестивала, на Jamiroquai и Damon Albarn леко заспах. Поне за мен най-доброто нещо от феста бе, че за първи път успях да видя на живо Asian Dub Foundation.
5. УтоПИята.
След 9-те дни, които изкарах в Сърбия и Черна гора съвсем спокойно мога да заявя, че с малки изключения Exit Adventure е синоним на фестивална утопия. Целодневно забавление, запознанства с нови хора от цял свят и хубава музика. Фестивалът е едно от малкото места, където всички са разкрепостени (в добрия смисъл на думата), настроението винаги е на ниво, не ти пука, че дядовците и бабите от високите етажи на блоковете те гледат как се къпеш в развалените лагерни душове. Разбира се има ги и пияните англичани, които дразнят, но се стараеш да не им обръщам внимание. Дай Боже догодина пак!
Трябва да спомена, че гледах финала на световното в една сръбска кръчма. Беше доста скучен! А, да и в Будва има пицария „Марадона 10“!
Кърджалийския Деко
Екипът на радио “Реакция“ благодари на Fusion Embassy, организаторите на EXIT и Sea Dance, сръбските лелки, Виняк-а, ракията и плескавиците, за голямото преживяване и удоволствието от него.