Browsing August, 2014
Новият музикален ред превзе Реакция
След добрите отзиви за седмицата на рапа в “Реакция”, екипът на радиото реши да приложи и алфа версия на формата, в който смятаме да вкараме музикалната си програма от новия сезон.
Всеки наш слушател знае, че “Реакция” предлага мешана скара от множество стилове музика – от DnB до Classic Rock, например. Все класна музика, която решихме да рамкираме часово с цел по-добра консумация от потребителите.
В следващите два дни в ефира на радиото ще звучи музика от всички стилове, които имаме. Песните обаче няма да се сменят произволно, а според часа(програмата за идните два дни можете да намерите най-долу на публикацията).
Надяваме се да ви се хареса избраният от нас подход. Ценим обратната връзка и градивната критика, така че ще сме ви благодарни, ако установите контакт с нас посредством нашата Facebook страница или Skype(litexfan1).
Ето и програмата за този уикенд:
петък, 29.08:
22-24 ч. – Балканска музика
събота, 30.08:
00-04 ч. – Electronic Dance Music
04-06 ч. – Indie
06-08 ч. – Българска народна музика
08-10 ч. – Reggae, Dancehall, Ska, Rocksteady, Ragga
10-12 ч. – Electronic Dance Music
12-14 ч. – Indie
14-15 ч. – K Pop
15-16 ч. – Classic Rock
16-18 ч. - Reggae, Dancehall, Ska, Rocksteady, Ragga
18-20 ч. – Funk, Soul, Disco
20-24 ч. – Rap
неделя, 31.08:
00-02 ч. – Electronic Dance Music (2 часа за The Prodigy)
02-04 ч. – Indie
04-08 ч. – Rock
08-10 ч. - Reggae, Dancehall, Ska, Rocksteady, Ragga
10-12 ч. – Electronic Dance Music
12-14 ч. – Rap
14-16 ч. – Балканска музика
16-18 ч. - Reggae, Dancehall, Ska, Rocksteady, Ragga
18-20 ч. – Funk
20-21 ч. – Indie
21-22 ч. – Rock
Jamaica Air Force празнува трета годишнина с много слънце и музика
Времето минава наистина неусетно : въпреки че е в ефира на радио “Реакция” от по-малко от година, Jamaica Air Force radio show отпразнува третата си година присъствие в българския онлайн радиоефир.
По този повод ( а също и поради завръщането на бичещия айляк цяло лято водещ в столицата), празничният полет номер 158 на Джамейката ще бъде излъчен на живо от студио 69 тази сряда 27-ми август от 14ч. И тъй като времето предразполага, селекцията ще е най-вече ориентирана към златните години на ямайската музика, а именно рокстеди ерата между 66-та и 68-ма година.
Ако пък сте пропуснали някое от летните издания на Jamaica Air Force, повечето от които записани на най-различни места (изберете си между плаж, баня, хотелско фоайе, двор и още няколко и няма да сгрешите!), то тогава можете да наваксате ето тук.
Осем прости правила да влезеш в Шампионската лига (Осем години по-късно)
От най-големия успех в новата история на българския клубен футбол изминаха осем лета. Сега Лудогорец има своя шанс да постигне същото, което през сезон 2006/07 направи Левски. Въпросът „Къде сбъркахме?” от рекламата на популярна безалкохолна напитка обаче продължава да виси над „синия” клуб и по-лошо – мултиплицира се.
Но да се върнем на заглавието, предвид че и в предното изречение замесих т.нар. масова култура.”Осем прости правила” е некадърен американски сериал, съшит с бели конци ситком, в който главни роли имат половин дузина слаби актьори. „Произведението” има суперсила – унищожава мозъчни клетки със скоростта, с която биха измрели същите тези клетки, ако Феликс Баумгартнер беше паднал по очи при скока си от стратосферата. Все пак въртенето му по родните телевизии (което спря и, за Бога, нека никога да не започва отново) ми позволява да познавам заглавието му и да го перефразирам за това мое заглавие. Осем години – осем точки, опорни точки на един футболен (а и какъвто и да е спортен) клуб.
И понеже зная, че ставам досаден с всички тези предисловия за газиран микс на натриев цитрат с вода, глупав сериал и австриец, скачащ от високо; ето ни и до същината – осемте постулата на успешната футболна химична формула, осемте стожера на „правилния футбол”, осемте сякаш ковани от Хефест меча, с които Левски успяваше да съсече противниците на европейската сцена, а и на домашната.
1. Доверие и търпение от страна на собственика.
Цяло чудо е, че току-що назначеният за старши треньор Станимир Стоилов не бе заменен веднага след отпадането от Беверен. Чудо от гледна точка на днешния ден, при това толкова голямо, че чак сам не си вярвам, докато пиша това. Тогава обаче в Левски не се работеше така прибързано. И все пак най-вероятно без спечелената Купа на България по-късно същия сезон, Мъри щеше да го чака такси пред Герена, а багажът му щеше да е прилежно опакован от някоя от домакинките на стадиона.
Да, дори влечугите понякога проявяват човешки качества, което позволи на Стоилов да работи
2. Стратегия.
„Правилният футбол” бе термин, употребяван често от наставника по онова време. Като цяло ставаше въпрос не само за тактика на терена (за която ще стане въпрос по-късно), но и извън него. Един пример – чужденците в състава наистина вдигаха класата. Така дошлият дни по-рано в отбора Седрик Бардон започна като титуляр срещу Оксер и бе несменяем титуляр още от следващата минута.
Като добавка, Батков работеше с треньора на отбора си, не против него; по план, който Стоилов искаше да следва.
3. Колектив и обстановка в съблекалнята.
Мъри не е от кибритлиите, които изритват половината играчи след 3 слаби мача. Най-малкото защото знае как да работи с тях, за да станат по-добри футболисти и по-добро звено в колектива. Тъкмо отборния дух бе платформата, на която стъпи онзи състав. От цялата група в тима на Стоилов имаше петима чужденци при влизането в Шампионската лига – Лусио Вагнер, Игор Томашич, Ричард Еромоигбе, Седрик Бардон и Екундайо Джаейоба. Сред съотборниците им личаха имената на Елин Топузаков, Даниел Боримиров, Христо Йовов и Димитър Телкийски. Останалите бяха млади момчета, при това толкова млади, че по българските стандарти някои от тях все още минават (според някои) за „таланти” и „надежди” (което според същите „някои” важи за всеки футболист в „А” група под 29-годишна възраст). За капак по-голямата част от тях бяха юноши именно на Левски.
4. Дисциплина.
Понеже няма колектив без нея. Без запои по кръчмите до късна доба, без „звездеене” и звездички, татуирани на лактите. Далеч съм от мисълта, че не са се черпили за победите (а и си спомням видеото от дискотеката след завръщането от Италия, съответно отстраняването на Киево), но всичко се случваше както трябва да го прави един спортен отбор. Не можеш да ги ограничиш, защото говорим за млади хора, а на младия човек вземеш ли му алкохола, то най-вероятно ще го намериш да смуче спирт за горене.
5. Съпричастност.
Функция на колектива и в този ред на мисли може би изглежда тавтологично. Но не може да не бъде отбелязано настървението, с което „сините” влизаха във всяка една битка. Заради тях самите, заради съотборниците си, заради феновете и заради клуба, както и всичко, което Левски и историята му символизира. Няколко простички примера – Лусио Вагнер основа отбор с името „Левски” в Бразилия; Седрик Бардон се завърна на Герена няколко години по-късно, само заради всички спомени и приятелства и заради желанието да помогне на отбора, който му е дал толкова много; а капитанската лента беше при най-заслужилия и най-добрия мотиватор на терена, а не при този, който трябва да бъде забелязван повече от наблюдаващи скаути.
6. Правилен тренировъчен план.
Баща ми още години преди успехите от периода 2005-2007 казваше, че играчите на Левски трябва да се научат да си спират и подават точно топката (аз от своя страна май трябва да му напомня за това негово прозрение, пък дано пак се случи нещо такова – бел. авт.). За щастие висшият вселенски разум го чу и втълпи тази идея на Мъри.
И до днес родните школи продуцират играчи, от които 90% са технически неграмотни както при поемането, така и при освобождаването на топката. Чужденците пък забравят на какво са ги учили ако не веднага с кацането на летището, то няколко месеца по-късно.
7. Тактика.
Е, най-накрая стъпихме и на терена за мач. Там нещата също изглеждат като научна фантастика за българския запалянко.
Започваме от вратаря, който, както гласи максимата, е „половин отбор”. Георги Петков умееше да владее положението и да комуникира правилно с колегите си.
Най-важно е това да се осъществява с централните защитници, а двойката Елин Топузаков – Игор Томашич бе добра сплав. Макар и двамата да не бяха исполини, Топчо и Игор умееха да обират високите топки; макар и без големи мускули те печелеха и физическите двубои.
От двете им страни отново един българин и един чужденец (и отново чужденецът в последствие стана български гражданин) – Живко Миланов и Лусио Вагнер. По онова време в световния футбол бе иновация бековете да влизат толкова дълбоко в противниковата половина, че дори да пробиват в наказателното поле с топка в крака. „Правилният футбол” бе в крак с времето си и даваше резултати.
Първата отбранителна линия се градеше от Даниел Боримиров и Ричард Еромоигбе. И ако първият често се включваше в предни позиции и имаше основната тактическа функция да представлява мост „заместник плеймейкър”, то вторият бе класически разрушител. Но само в началото. Работата на тренировъчното игрище изгради от Ричард играч, който вече умееше както да отнеме топката, така и да даде първия пас на една успешна атака. Това от своя страна позволи на Боримиров да е много по-полезен в по-предни позиции и да се задържа там за по-дълго.
На двете крила – Димитър Телкийски и Христо Йовов. Мечо бе от играчите, които рядко блестят, често изглеждат мудни, направо тромави за флангови играчи, но Телкийски спазваше своя стандарт и се стремеше да поддържа определено ниво през сезона, помагаше и в защита, дебнейки своите шансове за нещо повече напред.
Йовов пък бе като реципрочното число на колегата си – винаги на скорост и винаги в търсене на вдъхновението и дозата гениалност, за да постигне нещо красиво. Когато бе във вакуум, колективът го спасяваше (пример – мачът с Удинезе в София); когато намираше криле, зашиваше зловещи фалцови плесници на противниковите вратари, дори и под рамката да имаше легендарни гологлави французи.
Между тях като дялан камък в схемата на Мъри пасна Седрик Бардон. Плеймейкър с отличен поглед върху играта, чудесен извеждащ пас и добра техника, Бардон искаше топката тогава, когато имаше идея какво може да направи с нея и когато виждаше атаката с няколко хода напред, а не защото „така каза тренера”.
Пред него заставаше едно младо момче, което умееше да излиза на крилото, освобождавайки пространство в наказателното поле и което притежаваше много добро позициониране, в лицето на Валери Домовчийски. Ако пък не бе във форма, по-опитният Емил Ангелов винаги беше готов да вкарва още и още голове. А нищо не радва публиката така, както головете.
Важен фактор бе и универсалният Станислав Ангелов, който умееше да играе във всяка една линия, както на фланговете, така и в центъра.
8. Феновете.
Хората по трибуните бяха проекция на всичко това от горните 7 точки. Независимо на дали „Георги Аспарухов” или на „Васил Левски”, стадионът бе пълен със „сини” мечти от всяка възраст. И те бяха там не защото нямат какво друго да правят, а защото искаха да видят Левски. И да бъдат част от поредната страница в историята на клуба, която няма да се заличи никога…
Послеслов: Рибата се вмирисва откъм главата! (вж. т. №1)
Атанас Кирачин
снимки: ibox.bg; sportal.bg
Арт акция и върху видински соцпаметник (снимки)
Паметникът на Съпротивата във Видин е поредното платно на съвременни художници. От няколко дни насам някои от лицата на фигури от монумента са боядисани в разноцветни пастелни цветове. По боита личи и разпръснат брокат. До момента акцията не е отразена от нито една локална или по-голяма медия.
Възможен повод за оцветяването на паметника е протичащата съдебна сага около кмета на Видин Герго Гергов, издигнат от БСП. Той бе задържан на 31 юли т.г. при специализирана съвместна операция на ДАНС и Софийска градска прокуратура. Новосъздаденото от двете институции звено за борба с корупцията уличи Гергов в няколко злоупотреби със служебното му положение. Те включваха нагласяване на търгове за обществени поръчки, както и незаконно укриване на антични предмети.Прокуратурата повдигна три обвинения на градоначалника и поиска от Видинския окръжен съд да го снеме от длъжност. На 14 август същия съд прецени, че няма достатъчно доказателства за подобно действие. Решението бе предшествано от граждански протести срещу и в подкрепа на Гергов.
Няколко дни по-късно бе изрисуван и Паметникът на Съпротивата. Той се намира в Крайдунавския парк на Видин и е издигнат през 1965г., в чест на съпротивителните действия на партизанския отряд в района в годините преди 09.09.1944. Това е поредният соцмонумент, който става обект на арт акции. Тенденцията стартира от софийската група Destructive Creation, която през 2011 оцвети столичния Паметник на Съветската армия, под надслов “В крак с времето”. В последствие комплекса на бул. “Цар Освободител” беше “атакуван” многократно, а същата група реализира други акции върху паметници в София и Пловдив. Две години и няколко “национални протеста” по-късно тенденцията стигна и до Видин.
Градът е един от областните центрове на района с най-лоши социо-икономически показатели в цялата страна и Европейския съюз – Северозападна България. Във Видин е роден и новоизбрания председател на БСП Михаил Миков.
На 21 август, няколко дни след изрисуването на Паметника на Съпротивата, Софийския апелативен съд пренебрегна решението на по-долната инстанция и сне временно от длъжност кмета Герго Гергов. От пресцентъра на Община Видин бе съобщено, че Гергов ще обжалва решението. Прессъобщения за вандалски прояви върху паметници или почистване на такива няма.
Снимки: CindyAnn
Олимпийска титла за България на Олимпиадата в Нанджин
Българският щангист Божидар Андреев донесе първа титла за страната ни на Младежките Олимпийски игри в Нанджин, Китай.
17-годишният Андреев разби конкуренцията в категория до 69 кг, печелейки с двубой от 300 кг. Сънародникът ни постигна 133 кг в изхвърлянето и 167 кг в изтласкването, което се оказа достатъчно за златния медал. Освен това Андреев постигна успех и в шестте си опита, като надхвърли с цели 5 кг първоначалната си заявка.
Втори остана Вячеслав Яркин от Русия (294 кг), а тройката бе допълнена колумбиеца Андрес Маурисио Сайседо(290 кг).
снимки: viasport.bg