Робин Уилямс – геният, когото никога няма да забравим
Трудно се намират думи, когато толкова голяма част от киното си отиде завинаги….
На 11-и август изгубихме един гений. Както може би вече знаете, само преди два дни великият Робин Уилямс отне живота си след продължителна, и за жалост неуспешна, борба с депресията, за която са знаели само няколко роднини на 63-годишния актьор. Аз искрено вярвам, че обстоятелствата около смъртта му няма да навредят на безценното наследство, което той оставя зад себе си, не само на екрана, но и извън него. Надявам се, че и първосигналната и неизбежна реакция на таблоидите, търсещи едната сензация там, където има само тъга, няма да навреди на представата ни за един невероятен актьор, но и невероятен човек.Човек, докоснал не само милионите хора пред екраните по света със своето творчество, но както може да се съди по последните два дни, и много колеги звезди и изгряващи таланти.
В Щатите смъртта на Робин Уилямс разтърси обществеността до такава степен, че президентът Барак Обама лично говори пред репортери за любовта си към великия актьор, наричайки го “единствен по рода си”. Водещият на късното шоу по TBS Конан О’Брайън пък съобщи тъжните вести на присъстващата в студиото публика в ефир. Сред болезнени възклицания на тъга, Конан, неговият ко-водещ Анди Рихтър и гостът им Уил Арнет си спомниха в ефир за Уилямс, като и тримата са работили по съвместни проекти заедно. Всички те го описаха като невероятно топъл човек, който винаги се опитва да разсмее всички наоколо, дори и той самият да не се чувства така.Благодарение на него, младата Джесика Частейн е сред група талантливи млади артисти в престижното училище по драма, танци и музика “Джулиард”, които получават стипендия и успяват да се дипломират.Режисьорът Джъд Апатоу, който е известен с комедии като “Позабременяла” и “40-годишният Девственик”, признава, че като млад е приел стажантско място на снимачната площадка на един филм, само за да е близо до знаменития актьор. Сара Мишел Гелър пък с тъга отбеляза, че е изгубила “бащата, когото винаги е искала да има”. Иронично, тъй като двамата се запознават едва преди две години на снимачната площадка на сериала “Откачалки”, който бе излъчван от FOX и у нас.
Не пиша всичко това само за да ударя емоционалната Ви струна. Споменавам го, защото Робин Уилямс е сред най-обичаните актьори и от почитателите си, и от колегите си. Но дори и тази любов не е могла да изкара един човек, който е постигнал всичко и се радва на такава подкрепа, от дупката на душевните терзания. Не и на 11-и август. Всичко това показва, че депресията е много сериозно състояние, което може да прерасне в клинично заболяване, ако не се потърси помощ. Но една толкова злощастна смърт може да обърне повече внимание върху проблема. Дано всичко това тласне хората, изпитващи същите проблеми, да намерят смелостта да потърсят помощ. Тогава бихме могли да кажем, че смъртта на Робин Уилямс ни е научила на нещо за самите нас.
И тъй като житейският път на Робин Уилямс (поне от гледната точка на зрителя) е като една песен, една възхвала на живота и смеха, последното нещо, което можем да направим на сбогуване, е да отдадем почит на огромното богатство, което представлява неговото творчество, като акцентираме на няколко от филмите, определящи една невероятна кариера.
“Двестагодишен Човек” (1999)
Започваме именно с този филм не защото това е най-добрата роля на Робин Уилямс, а защото, може би, е най-нехарактерната за него. Всеки, който е гледал “Обществото на Мъртвите Поети” или “Добро Утро, Виетнам”, или пък дори и “Мисис Даутфайър”, знае, че Уилямс е в стихията си, когато може да разчита на езика на тялото си, на изражението си, на заразителната положителна енергия, която е толкова характерна за него. Но пък никой не знаеше, че той може да вдъхне живот и в андроида на семейство Мартин, който въпреки че е купен, за да вършее из къщата, проявява чисто човешки качества и емоции. А кой по-добре да представи тези емоции от Робин Уилямс?
“В Какво се Превръщат Мечтите” (1998)
По ирония на съдбата, “В Какво се Превръщат Мечтите” е може би един от най-актуалните и контекстуални филми на Робин Уилямс днес. В него, той играе сполетения от трагедия баща и съпруг Крис, който губи децата си в катастрофа, а години по-късно във втора катастрофа загива и самият той. Опостушена от загубата, жена му Ани се самоубива, за да бъде с близките си по-скоро, но невинаги се случва това, което искаме. “В Какво се Превръщат Мечтите” е филм, който за двата си часа продължителност може да прекара всекиго през цялата палитра от емоции, която е възможно да се изпита. Накрая ще сте тъжни и щастливи, уморени от преживяването, но и впечатлени. И през всичко това ще Ви води именно безупречната игра на Робин Уилямс, винаги целеустремен и позитивен.
“Мисис Даутфайър” (1993)
Без никакво съмнение един от най-обичаните филми и от деца, и от възрастни, “Мисис Даутфайър” е филмът, в който единствено Робин Уилямс може да бъде облечен като 60-годишна(и нагоре) британска детегледачка, която може да ви разсмее с вида си и с прикритието си, както и да ви натъжи, поради факта, че героят му, Даниъл, се облича така само за да може да прекарва време с децата си. Те, разбира се, не знаят, че това е баща им, а той не може да им каже, защото рискува съпругата му да му забрани да ги вижда(всички сме сигурни, че Сали Фийлд не е такава жена, но все пак, за целта на филма е). Именно осъзнаването, че децата на Даниъл са толкова близо, но и същевременно толкова далеч от него, прави сюжета на филма интригуващ. Драматично-комедийната игра на Робин Уилямс обаче го прави уникален.
“Добро Утро, Виетнам” (1987)
В началото на своята кариера Робин Уилямс редува роли, които носят белезите на артист, предопределен за величие, с роли във продукции като Попай - филм, за чието съществуване може би не знаете. И може би това е нормално, защото извън играта на Робин Уилямс в ролята на обичащия спанак моряк, няма нищо друго за обсъждане около филма. Шели Дювал ирае ролята на Олив, любимата на Попай, което е странно, тъй като същата година Дювал играе и “любимата” съпруга Уенди на психопата Джак Никъл…така де, Джак Торънс в култовата хорър-класика на Стенли Кубрик “Сиянието”, по книгата на Стивън Кинг. Интересно, кое ли 
се е сторило по-приятно на Шели Дювал – да я гонят из затворен за зимата хотел във филм на ужасите, или да преживее ужасната критика, отправена към “Попай”. Една от основните причини за неуспеха на филма, е че все още не се дава никаква свобода за импровизация на “непознатия” и суров талант Робин Уилямс, който макар и популярен тогава, все още не е направил своя пробив. Пробив, който идва с драматичната военна комедия(или комедийната военна драма, не съм сигурен) “Добро Утро, Виетнам”. Филм с толкова рискови сюжет и идея автоматично става перфектен за толкова енергичен актьор като Уилямс. Факт, който не убягва на режисьора Бари Левинсън, който дава цялата свобода на Уилямс да импровизира и изобщо – да бъде в стихията си като DJ, изпратен във Виетнам и прикачен към местното военно радио. И той не го разочарова, тъй като с енергичната си и остра като бръснач комедийна импровизация, той сам извежда считания за рисков проект до култов статут. А докато постига това, Робин Уилямс е признат и от Академията с първата си номинация за Оскар. Напълно заслужено.
“Опасно Безсъние” (2002)
Един от филмите, които незаслужено остават в сянката на толкова много други, е “Опасно Безсъние”, познат още и като “Инсомния”. Ако погледнем творчествата на замесените в лентата кинодейци, този доста ефективен трилър не изпъква нито в CV-то на Ал Пачино, нито в това на Хилари Суонк, камо ли при вече легендарния режисьор Кристофър Нолан, който последва “Инсомния” с филми като “Престиж”, “Генезис”, а преди това и “Мементо”…а да, имаше и някакви филми за Батман… Това, според мен, се дължи на факта, че братята Нолан не бяха и сценаристи на филма, а Кристофър само режисираше, но 
пък тогава може би нямаше да имаме едно от най-завършените и същевременно откровено плашещи и съвършено психопатски изпълнения от страна на Робин Уилямс. Познатият ни добряк и позитивен герой, който е константа в ранните и средни години от творчеството на Уилямс, тук е заменен от нихилистичния Уолтър Финч, неосъществен автор, който стига до крайни актове на агресия само когато някой му противоречи. Така Финч убива и 17-годишната Кей Конъли, заради която героят на Ал Пачино идва в Аляска и започва разследване. Тук ролята на Робин Уилямс, подобно на героя му в “Експресно Фото” от същата година, си е направо зловеща, а разговорите с героя на Ал Пачино – Уил Дормър, са толкова интензивни и притеснителни, че зрителите ще си гризат ноктите на ръба на стола от нерви до последната секунда от “Опасно Безсъние”. Точно това е ролята, която показва какъв диапазон може да покрие Робин Уилямс и колко необятен е всъщност талантът му.
“Обществото на Мъртвите Поети” (1989)
Един от личните ми фаворити не само от творчеството на Робин Уилямс, но и от филмовата съкровищница като цяло, “Обществото на Мъртвите Поети” е филм, който надали ще забравите след като сте гледали. Лекотата, с която героят на Робин Уилямс, учителят по литература Джон Кийтинг, разчупва едностранчивото и ортодоксално мислене на своите ученици, е впечатяваща. Отваряйки очите им за нови житейски философии, възможности и знания, той си проправя път и към самите тях. А те започват да виждат в него своето спасение – алтернатива на строгите порядки, както в училището, така и в собствените
си семейства. Така, с помощта на своя учител, те тайно съживяват и литературния клуб “Обществото на Мъртвите Поети” – символ на свободата и разбирането за заобикалящия ги свят, не според някакъв учебник, а според сърцето. Именно в ролята на техен духовен учител, Робин Уилямс се превръща и в душата на филма, за което получава и втората си номинация за Оскар. А самият филм е незабравим, не само заради духовните и житейски послания, които носи, а и заради многото сцени, някои от които импровизирани, които всички си спомняме, дълго след като сме го гледали. Сцени като тази, в която Робин Уилямс окуражава своите ученици да гледат на света от различна перспектива, качвайки се на чиновете си или незабравимата и емоционална “O Captain! My Captain!” могат да трогнат всеки стоик. Робин Уилямс може да трогне всеки стоик.
“Добрият Уил Хънтинг” (1997)
За десерт остана филмът, донесъл най-много признание на Уилямс – от четвъртия (и за жалост – последен) път, той успява да спечели заветния Оксар, който му се измъква още от “Добро Утро, Виетнам” и 1987-а година. Именно за ролята си на психолога Шон Магуайър, Уилямс получава универсално признание за своята човечност, топлота и смиреност. Тук той впряга всичките си положителни качества в едно, успявайки да изиграе ролята си с една впечатляваща завършеност и да достигне до същността на многопластовия си герой. Тук той казва на Уил Хънтинг(изигран от Мат Деймън) “Ти не знаеш какво представлява истинската загуба, защото това може да се случи само когато си обичал някого повече, отколкото обичаш себе си”. Именно разговорите между неговия образ и този на Деймън са отличителната черта във филма. Те носят специалната частица, този заряд, който определя тона на филма и заради който той е актуален и до днес.
С тези и с още много изключителни филми можем да запомним Робин Уилямс. При по-подходящо емоционално състояние тук бих изписал още толкова, тъй като това е само една малка част от завета на Робин Уилямс. Можеше дори и да стане дума за бъдещите му проекти, като “Нощ в Музея 3″ или пък евентуалния втори сезон на сериала “Откачалки”. Но нека не се вглеждаме в едно бъдеще, което вече няма да се изпълни, а да си помислим за изпълненото със смях, и с комедия, и с драма, и сърцераздирателност минало.
Тъй като едно евентуално клише тук за край само ще сипе още сол във все още откритата рана на по-емоционалните и същевременно ще отчужди тези, които искат просто тихо да изпратят своя кумир, един от най-светлите хора, които киното е имало честта да приюти, не искам да приключим в стил “Това не е сбогом”. Преди края ще допълня, че заветът на Робин Уилямс носи и вероятно ще носи най-вече смях и наслада на още много поколения занапред.
Затова ще завърша с една проста истина, към която всичко това по-горе води през цялото време:
Не ще те забравим.
Христо Френгов
