Отражението ти да те води напред…
Голяма част от Paradise Fam. Снимка: Авторът
Историии впечатления от едно рап крю в Кабо Верде
„Рап културата не е само критичност или интелектуалност … Тя е помощ – покажи на хората какво правиш, те ще те видят и ще вземат нещо от теб. Но трябва да те чуят, да разберат текста ти. Не само в рапа, но и като цяло в музиката, трябва да можеш да чуеш нещо сега, след 100 или 1000 години и да го усетиш – трябва да е история – какво са изживявали хората в дадения момент, как са виждали нещата.”
Това е философията на една африканска група от музиканти. Маркош Семедо и Бруни Каштро правят рап на португалски, на родния си креолски, на английски… Помагат им Габриел или G Angel – продуцент на Каштро; Паоло или Пи – полубрат на Маркош; Рикардо, Адемир, Селсо и Уили свирят съответно на китара, бас, барабани и пиано и имат рокгрупа – 2Sekonds2KebraKanela; DC – още един приятел, рапър и бийтмейкър; Елдер, който също реди и продуцира; друг Маркош Семедо, който на есен ще замине да учи в Китай; много други минаващи братовчеди и приятели… Всичко заедно са Paradise Fam.
Силните начални думи са на Маркош Семедо, още познат като MrK. Най-напред разговаряме с него и Бруни Каштро, или само Каштро. Двамата са братовчеди, приятели и делят страстта да обясняват житейските си философии в ритмичен речетатив.
Гледка над Прая; Снимка: Авторът
Намираме се в къщата на Маркош – насред махалата Бразил, Чада. Градът е Прая – столицата на Кабо Верде (от португалски – Зелени нос). Островната държава се намира на 500 км от западните брегове на Африка. Насред Атлантическия океан десет къса земя приютяват бележита традиционна култура, богати условия за туризъм, но и сериозни проблеми – с престъпността, с инфраструктурата, с липсата на достатъчни природни ресурси …
Преобладаващият креолски етнос е комбинация от португалски колонизатори и лишени от права африканци. Те заедно заселват островите преди половин хилядолетие. Днес одухотворените лица на креолците съдържат в себе си цялото емоционално богатство, материални проблеми, вродената безгрижност и безвремието на островите.
Две такива лица стоят пред нас. Маркош и Каштро са „деца на демокрацията”. Родени в началото 90-те, непосредствено след края на добре познат еднопартиен режим със силно ляв уклон, главите на пичовете и момичетата съдържат предизвикателствата пред една развиваща се нация. Гета, чести дребни грабежи, банди, властни наркокартели, тежко въоръжени полицейски патрули… Това са някои от характеристиките на Прая, а съвсем банално твърдение ще бъде, че подобно ежедневие няма как да не породи много ядосана социално ангажирана рап музика.
„Не говорим в прав текст за социални и обществени проблеми, защото всеки кабовердийски рапър го прави. Претоварват хората с една и съща информация, едни и същи послания. Ние се опитваме да направим нещо различно. Нещо, което да ги накара да кажат – о, това е ново, различно, това си ТИ, не е някой друг.”
Така обяснява Каштро. Paradise Fam и FiloSpeak (групата на Маркош и Каштро) тепърва търсят мястото си под тропическото слънце. Правят го с мисълта какво липсва на рап сцената в страната, точно както демонстрират с отношението им към социалната тематика. Маркош довършва обяснението: „В момента тук имаме много грабежи по улиците, това е голям проблем на обществото. Всеки рапър реди „оо, трябва да спрем обирите, скивайте колко обири”, в общи линии всичките казват едно и също нещо по един и същи начин. Ако мен ме оберат и реша да направя песен, тя ще е нещо такова – „Вървях си по улицата и един тип ме обра” – няма да го съдя, няма да проповядвам нищо… Не трябва да сочиш с пръст, просто да разказваш.”
И продължава: „Моят рап се гради на това кой съм – къде съм живял, къде съм учил, какво съм видял, какви истории имам.” FiloSpeak боравят именно с личните си истории и философии. Видимо при тях е влиянието на Кендрик Ламар и често засяганите в неговите текстове себеопознаване и самоизграждане. Те не остават чужди на общите проблеми, но се обръщат към самите себе си за отговор.
Маркош Семедо a.k.a. MrK в студиото. Снимка: Авторът
Друг рапър в компанията, DC, има следния текст: „Отражението ми ме отведе далеч напред. Днес мисля, какво утрешния ден изисква от мен. Може да ме е страх от смъртта, но най-много ме е страх да живея за нищо.”
С DC си говорим насред Кингстън, но не Ямайка, а Прая. Кингстън е квартална точка за срещи насред Чада (съкратено от Ашада де Сан Антонио) – най-населеният район на Прая. Името на този вътрешен двор между няколко жилищни сгради очаквано идва от факта, че на територията му пушенето на марихуана има по-либерален статут, отколкото по принцип. Логично, то често приютява приятелски компании като Paradise Fam, които засядат на полукръглите бетонни скамейки и дълго време не стават. И ако за други първична цел е консумацията на психотропни растения и пунш от местното пиене грого, за нашите момчета тези неща идват по-скоро за да подпомогнат наистина безкрайните им разговори. Както казва Маркош: „Малко по-различни сме от повечето млади хора в Прая. Тук всеки гледа да си направи партито, пък ние повече обичаме да си говорим.” До един момент… В разговорите и смеха Рикардо или Габриел вадят китара, Селсо вкарва бийтбокс, Уили, Адемир и всеки присъстващ добавят звуци. Върху спорадичния бийт влиза Каштро и може да не спре сам да рапира на прима виста в продължение на час. В някакъв момент Маркош го сменя… В следващия някой друг авер, който дори не се занимава с рап, започва просто да реди нещо за маратонките си. Фрийстайл.
Кингстън, Прая; Снимка: Авторът
В сумрака на един подобен престой DC разказва: „Музиката ми е предопределена генетично. Баща ми е музикант, майка ми пее в църквата… Повечето ми роднини свирят на нещо. Аз съм от Майо – 80% от хората на острова са част от голям музикален пейзаж.”
Генетичното предопределение на DC и момчетата е типично не само за родния му Майо, но за цялата страна. Насред Атлантическия океан, всичките острови на Кабо Верде, освен опустелия Санта Лузия, се тресат в ритмите на традиционни креолски жанрове като морна, коладера, фунана, батуку. Уникални в световен мащаб, за тяхната популяризация и вписване в музикалната индустрия се погрижи най-вече покойната Сезария Евора. Тя обаче е прашинка в огромното мелодично поле на страната, което увеличава постоянно позициите си в джаз и уърлд мюзик средищата, благодарение на фестивали като AMEX и Kriol Jazz. Afrobeat жанровете и придружаващите ги невъздържани танци пък са опиумът за младите маси. Къде се вписва рап музиката в богатия пейзаж?
Бъста в действие. Уили, Габриел и DC гледат какво става. Снимка: Авторът
Отправна точка за отговор на този въпрос е студиото „BustaPRO” в квартала Динос. Ъндърграунд идилия, украсена с графити, плакати, знамена и картини, приземните покои на огромния креолец Бъста са място за работни срещи, през което на различен етап от развитието си са преминали горе-долу всички рап артисти в Прая. Кабината с микрофона е винаги отворена за хора с и без умения зад него. Собственикът често нощува зад скромния си пулт, миди-клавиатурата и компютъра и кълца звуците на поредния трак. Прякорът му е определящ за царящата раперщина. Като малки с приятелите му гледали клипове по някаква телевизия. Всеки си избирал някакъв идол и казвал „Аз съм този!”. Когато тръгнал клип на Бъста Раймс, нямалко как по-едрото хлапе да не бъде оприличено на него. Останало му и досега.
„Трудно беше да се събере цялата техника, защото в Кабо Верде не се продават такива неща. Трябва да се купува от корабите, от САЩ… Нужни са доста пари, защото е много скъпо да ти ги доставят. Събирах кинти от приятели, семейството, различни рапъри и артисти, с които работим…”, обяснява Бъста. „Невъзможно е да се изкарват пари от това, защото рап артистите нямат поле за изява, нито за изхранване с рап, съответно нямат и сериозни пари за влагане в студийна работа.” Той се издържа с организация на различни музикални и други шоупрограми.
И все пак… „Рапът в Кабо Верде сега е по-добре от преди – има някои известни артисти, популярност… Много радиа пускат рап, макар и повечето да е скапан.” Качествени рапъри да харесват цялостната рап сцена е все още невъзникнало явление в световен мащаб. Маркош и останалите не правят изключение.
Уили, Габриел, DC, Селсо, Адемир, Снимка: Авторът
„Кабовердийските бийтмейкъри копират прекалено директно европейската и американската сцена. Те правят същите неща и това пречи,” е гледната точка на Каштро. Това ни води до един далеч по-сериозен проблем.
„Хората биват подучвани да търсят истината навън. Те не познават културата си и не се възприемат като африканци, защото вкъщи, в училище, по телевизията, правителството – всичко говори за Америка, Франция, Португалия, Европа. Никой в училище не казва – „Деца, обличайте се като кабовердийци, бъдете кабовердийци, обичайте езика си… Хората спешно трябва да се кабовердизират,” е емоционалното мнение на Маркош.
В една скорошна мрачна своя песен, българското МС Явката ДЛГ сам се пита следното: „Всеки четвърти българин е емигрант/ и това дали го има в някой друг народ не знам.” За да обогати допълнително лирическото си съдържание (което съвсем не е бедно), Явката трябва да научи за Кабо Верде. По-голямата част от нейния скромен народ живее извън пределите на страната.
Сериозните проблеми с миграцията и повсеместната зависимост от други култури изправя кабовердийските МС-та пред съвсем различни лирически предизвикателства – под напора на глобализацията и лишенията е много трудно не само да останеш в страна от развиващия се свят, а изобщо да запазиш идентичността си. Нашите приятели стоят на твърда позиция в това отношение.
На стената в BustaPRO виси голямо знаме в жълто-червено-зелена разцветка, позната от флаговете на много африкански страни и черен соц-герб. Това е знамето на Кабо Верде преди демократичните промени. Новото напомня това на Европейския съюз. Повдигането на въпроса със знамето предизвиква бурни дискусии на креолски, които не могат да се проследят от чуждестранни кореспонденти. Българите обаче долавят познатата полемика за това „как преди хората си имали всичко”, „но пък са нямали свобода!” и т.н. Събеседниците се извиняват и обобщават спора си: „На различни мнения сме относно режима, но всички обичаме старото знаме, заради цветовете на Африка. Умът ти трябва да е в локалната ти култура. Африка е страхотна – има своя облик, своите емоции… Интересно е как кабовердийците съдят Африка, при положение че ние сме част от нея, ние сме Африка.”
Бруни Каштро a.k.a. Castro; Снимка: Ралица Колева
Момчетата в Paradise Fam виждат личностното развитие, съчетано с любов към страната и културата й, като спасителния път – както за тях, така и за Кабо Верде. За да бъдем честни, философията на самодостатъчността и „направи-нещата-сам” често е привилегия на хора с повече възможности. Нашите хора ги притежават – прекарвали са време в чужбина, една част учат в частен университет, сякаш никой не живее в мизерията, която иначе ги заобикаля.
И все пак, никой от тях не се колебае да каже, че иска да умре в Кабо Верде. Не само това, те искат да вложат енергията си тук. Въвлечени са в начинания, според предпочитанията си. На сцените на квартални партита, малки фестивали и различни други джемове Paradise Fam комбинира уменията на рап частта FiloSpeak и рока на 2S2K в общ енергичен лайв, който до този момент никой друг не прави. Компанията на Маркош и Каштро Young Filo Presents създава видеоклипове, фотография, стилистика и музикални записи. Отделно Маркош е умел танцьор и се опитва да организира първите национални състезания в ърбън и брейк жанровете. Дали все пак обмислят и заминавания? Естествено. Маркош иска да развива снимачни умения в чужбина и да се върне като човек, който разбира повече и показва на други, също както в рап философията си. Неговият съименник в компанията ще учи в Китай. DC иска да обиколи Африка. Каштро иска да отиде до Холандия. Всички кроят планове, но ничии планове не изключват родната им страна.
Вместо да обобщаваме, нека разкажем историята на Сте Йеписом – местен рапър, певец и музикант, любимец на момчетата от Paradise Fam. Сте е интелектуалец, афроцентрик, със завидна лирическа и мелодична дълбочина. След само един издаден микстейп, съчетаващ рап, реге и ар ен би, довел до голяма улична известност в Прая и страната, Сте влиза в затвора, за да излежава 18-годишна присъда. Причината е хладнокръвно убийство, което извършва в местен клуб. Малко по-рано е пикал на една стена до същия този клуб, когато познат квартален бабаит идва и набутва главата му в урината. Без ясна причина, освен пиянство. Сте се връща до вкъщи, взима нож и явно без да се замисля достатъчно си отмъщава кърваво. Никое от момчетата не оправдава постъпката му, но и не престава да го вижда като свой идол. Искат да отидат на свиждане.
Историята на Сте е изпълнена с типичните нюанси едновременно на рап културата и на Кабо Верде. Различните резултати от емоционалността – красивата музика и идеи, от една страна, и бандитската глупост, от друга. Хубавият рап винаги е бил резултат от комбинирането на тази сурова емоция с концентрирана доза интелект и себеопознаване. Точно както го правят FiloSpeak и Paradise Fam.
Константин Мравов
Текстът е реализиран чрез пътуване по програмата за млади журналисти “Beyond your world”