“Непобедимите” или когато носталгията по миналото се сблъска с реалностите на съвремието
С надеждата филмовите рецензии да ни станат нещо като традиция, дори и извън сезона на “Lord of the Films”, тази седмица решихме да ви представим един от пресните филми по българските кина, а именно третата част от екшъна на всички екшъни – “Непобедимите”.
Но защо трябва да гледаме „Непобедимите”?
„Какво?!” – най-вероятно това е реакцията ви на този въпрос, но с най-трезвото си съзнание ви карам да отидете в най-близкия киносалон и да закупите билети за поредното издание от поредицата.
Филмът не разполага с добра актьорска игра, няма ефектите на Майкъл Бей, нито сценария на Нолан, няма музиката на Ханс Цимер. Този филм притежава специфична романтика – всяка сцена те връща назад и те праща в един абсолютно друг период в света на киното. Героите в „Непобедимите” са същите герои, които сме виждали толкова много пъти. Сталоун играе нещо средно между Роки и Рамбо, Лундгрен е роботът от „Универсален войник”, Снайпс е комбинация от героя си в „Разрушителя” и едноименния враг на вампирите, няма нужда да ви казвам и кой е персонажът на Арнолд Шварценегер, а пък Джейсън Стейтъм също не разполага с голяма палитра от различни лица в кариерата си. Свежо попълнение в тази част е Хан Соло/Индиана Джоунс – Харисън Форд, който сякаш извън образ споменава накрая на филма колко много се забавлява през цялото време, макар и във видимо най-напреднала възраст. Ще ви изненадам ли, ако ви кажа, че героят на Антонио Бандерас скача по сгради и, разбира се, намира време в момент на престрелка да флиртува с красивата си партньорка?
Този филм няма никакви претенции – той е един призив на актьорите в него да не бъдат забравяни, тъй като този жанр безвъзвратно загина. Не го казвам с тъга – екшън филмите са били част от кино културата и винаги ще бъдат, но светът се промени много от времето, в което Джон Макклейн раздаваше правосъдие в своя бял потник и сваляше хеликоптери, като засилваше коли в тях. На Харисън Форд и компания не са им притрябвали толкова много парите, които ще спечелят от „Непобедимите”, хората просто се забавляват. Не е ли истинско удоволствие да видиш Арнолд Шварценегер да държи с една ръка огромна картечница и да крещи на колегите си: “Get to the chopper!”?! Това са едни истински динозаври в тази индустрия – дали са всичко, което могат, но тяхното време просто си отиде. Героят на Сталоун – лидерът на Непобедимите – сам го казва, когато с тъга споделя на приятелите си, че те не са бъдещето, а са част от миналото.
Няма как този жанр да продължи и отново да се завърне на върха в киното. Джейсън Стейтъм е най-младият в тази компания, а е на 47. Младите актьори не могат да влязат в обувките на своите предшественици. Няма ги днес и екшън филмите, в които главният герой избива вражеските войници сам, превързва си отново сам всички рани, намира още и още патрони и в края на филма побеждава. Дори сценарият на третия филм на „Непобедимите” защитава същата идея: новата генерация опитва да замести Стейтъм, Лундгрен и Снайпс, но накрая на „батковците”(в случая „чичовците” като че ли би било по-точно) се налага да ги спасяват, разрушавайки из основи сгради и избивайки цялата армия на измислена държава.
Никога повече няма да видим класики като „Роки“, „Рамбо“, „Универсален войник“, „Транспортър“, „Зов за завръщане“, „Хищникът“, „Терминатор“, „Последният екшън герой“, „Умирай трудно“, „Кобра“, „Червеният скорпион“, „Блейд“, „Блейд рънър“, „Индиана Джоунс“ и т.н. Подобни идеи ще бъдат рециклирани по още няколко пъти, докато на хората тотално не им писне и не спрат да ги гледат. В „Непобедимите” нещата са точно такива, каквито трябва да бъдат и винаги са били в тези филми – добри срещу лоши. И с много, много екшън.
Ако нищо от това не ви е убедило, че „Непобедимите” си струват парите, то вие не сте изпитали удоволствието от класическите екшъни от последните десетилетия на предишния век. Няма лошо, разбира се. Ето ви тогава още една, доста по-различна причина – огромна част от филма е заснета в България. Колкото повече пари спечели филм, заснет тук, толкова по-често родните студиа ще работят с големи холивудски компании и ще се налеят пари в българската киноиндустрия. А и от по-хумористична гледна точка, пък е готино да гледаш как Мел Гибсън паркира скъпата си кола и отсяда в хотела, в който си си празнувал абитуриентския бал, нали?
Мартин Русев