“Камшичен удар” или кървавата цена на успеха
Есента дойде, а с нея, освен смяната на сезона като чисто природно явление, можем да отчетем и настъпването на сезона на наградите като филмово такова.
Един от ранните претенденти за отличия/величие на червения килим пред “Dolby Theater” в Лос Анджелис догодина, е музикалната драма “Камшичен удар” на режисьора Деймиън Чазел. Лентата проследява историята на младия барабанист Андрю (в ролята е Майлс Телър), който, преследвайки амбицията си да стане велик барабанист, съвременният Чарли Паркър, попада в елитна музикална консерватория под безмилостните наставления на бруталния перфекционист Терънс Флетчър (изигран от Дж. К. Симънс), който би подложил на всичко един млад музикант, за да го направи велик. Ако името на Чазел е все още непознато на широката филмова аудитория, то анализатори и експери с нетърпение чакат пробива на младия кинодеец от няколко години. Като негов режисьорски дебют през 2009-а година се явява лентата “Guy and Madeline on a Park Bench“. Филмът е нискобюджетен мюзикъл, изграждащ портрета на една бостънска двойка чрез света на джаза. За съжаление първата творба на Чазел не достига до по-широката публика, но едно е ясно – младият режисьор има талант, който чака да се прояви.
След няколко работи като сценарист, които самият Чазел нарича “неудовлетворителни”, той се завръща към това, което му е присърце, а именно – филмите на музикална тематика. Режисьорът познава този жанр много добре от своите младежки години, в които той оставя страстта си към киното на страна и започва да преследва музикална кариера като барабанист. В гимназиалния оркестър той бива подлаган на множество трудности, граничещи с тормоз, от своя преподавател по музика, който постояно изисквал още и още от него и неговите съученици. Ако ви звучи познато, то е защото Чазел пише 85-те страници сценарии на “Камшичен удар” именно по своите преживявания като млад музикант и базира образа на Терънс Флетчър именно на своя преподавател. И макар днес той да казва, че всъщност не е бил достатъчно талантлив, за да стане барабанист, това го тласка отново към киното.
И филмовата кариера на Чазел, по подобие на музиаклната му, не започва според надеждите и 
очакванията на режисьора, тъй като никое студио или продуцентска къща не се наемат да финансират проекта му. Същевременно, през 2012-а година сценарият на Чазел попада в престижната ежегодна класация на продуцента Франклин Ленърд за качествени филмови сценарии, които не са намерили финансиране. Сред сценариите от класацията за същата година изпъкват тези на филми като “Превъзходство” с Джони Деп, “Съдията” с Робърт Дауни мл. и “Закрилникът” с Дензъл Уошингтън. Въпреки своеобразното признание, Чазел все още бива пренебрегван от студиата, докато самият той не решава да вземе 15-ина страници от сценария си, по които да направи кратък филм, финансиран от него, с който да привлече вниманието на потенциални инвеститори. Плод на неговия непреклонен характер е именно късометражният филм, носещ същото име и споделящ същия преподавател в лицето на гениалния Дж. К. Симънс, който пренася ролята си и в по-големият пълнометражен брат на лентата. Останалото, както казват, е история. Късометражният филм взима наградата на фестивала в Кан през 2013-а година за най-добър късометражен филм, след което изведнъж прииждат спомоществователи. Намира се финансиране за пълнометражен филм с бюджет от около 3.3 милиона долара – сума, която изглежда като капка в океана, в който са свикнали да се къпят Майкъл Бей и компания. Бюджет, с който Чазел е способен да направи чудеса. Бързо след това се провежда кастинг за филма, набиране на персонал, статисти и търсене на локации за снимане. Снимките на филма пък траят 19 дни, като една от причините за това е, че спонсорите искат лентата да е напълно завършена за Сънданс 2014. Участието на филма на фестивала завършва с успех за Чазел, който взима наградата на публиката и на журито на фестивала. Филмът е участник и на следващите фестивали през годината, но голямата цел пред екипът вероятно ще бъдат Оскарите.
За Дж. К. Симънс това е ролята, с която той като истински филмов Фреди Меркюри доказва, че спектърът на неговото представяне е равносилно на октавите, които можеше да покрие великият фронтмен на “Куин”. В сериалът на HBO, озаглавен “Оз”, Симънс е зъл до мозъка на костите си, в Спайдър-Мен той е надменен, вулгарен и агресивен, а в Джуно – нежен и любящ. За ролята на Флетчър, той отново преминава през метаморфозата, която му позволява да нюансира и обогатява представянето си. За Майлс Телър пък младият барабанист Андрю е най-предизвикателната роля във все още младата му кариера. Той и Симънс имат такова разбиране на екрана, че тази химия между двамата актьори, подпомогната от режисурата на Чазел, ги тласка до още по-високи стойности на актьорско майсторство. Героите им са целеустремени, изпълнени с амбиция. И ако при студентът Андрю амбицията в началото е представена като водеща, градивна сила, то при неговия ментор Флетчър, тя е сляпа. Чрез нея той оправдава суровото отношение към младите си подопечни. Защото “за да създадеш следващия Чарли Паркър, трябва да го тласнеш до ръба. Ако не съм суров със студентите, те няма как да изпълнят потенциала си. В английския език няма по-разрушителни думи от “добра работа”. Тук житейската философия на Флетчър се разкрива с пълна сила пред зрителите. Това е философията, отказала Чазел от преследването на кариера в музиката. Филмите обаче често представляват един идеалогизиран заместник на истинския живот. Затова и Андрю продължава да търси величието с цената на личния си живот и на физическото си и психическо благосъстяние. В очите му величието, пред което привидно стои единствено непреодолимото премеждие, което представлява Флетчър, може и трябва да бъде постигнато на цената на всичко. И накрая, когато младокът осъзнава, че в неговите очи образите на успехът и на учителят му са се сляли в едно, Чазел затваря своя разказ с невероятният аранжимент на песента на Дон Елис “Whiplash” в изпълнение на Телър, който влага цялото си същество в свободния за интерпретация патос на филма.
Независимо от качествата на евентуалните бъдещи филмови продукции на Деймиън Чазел, “Камшичен удар” безспорно ще бъде запомнен от времето като неговия Magnum opus.
Христо Френгов
