Browsing December, 2014
Новогодишен реге следобед с Jamaica Air Force radio show
Jamaica Air Force продължава неуморния си полет в търсене на добра музика, като въпреки общонациалното празнично бичене на айляк/варене на боб/печене на пържоли, ваканция за предаването не се предвижда.
Точно поради тази причина последното за 2014-та година издание на Джамейката отново представя много интересна програма, като интервюто с френски дъб машини O.B.F. Sound System е само малка част от нея.
Не пропускайте 176-тия поред полет на Jamaica Air Force radio show тази сряда от 14ч по Радио Реакция, на адрес www.reakcia.net. Ако пък сте пропуснали ексклузивното интервю с Taiwan MC (Chinese Man records) миналата седмица, наваксайте ето тук.
„Боен Клуб“ в новогодишното издание на DJambore.com On Air @Радио „Реакция“ – четвъртък, 1 януари 2015 г., от 19:00
На връх нова година на гости в Студио 69 слушаме едни свръх тежки рап момци – Chosz, Протагониста и Mastaamind, или група БОЕН КЛУБ.
За себе си последните споделят: “БОЕН КЛУБ е секретна рап организация, чийто членове се бият с рими, пият бири, преяждат с КFC на коч и са скандални простаци, бате”.
С последните ще си говорим за EP Проект-а им „Хаос“, за празниците, за другите рапери, за политиката, пиенето и други неща, които вече не помним, понеже предаването бе на запис.
Освен това ще ви поканим и на едно махащо глави рап парти в „Джаза“, тази събота, на 3-ти януари, директно и безмилостно рязко като за след празниците. No Mercy!
Ако се чудите кои по дяволите са тези „рапяри“, преслушайте “Проект ‘Хаос’ ЕР” плейлист тук. Говорим си за празнично пребиване…
За да превкусите малко от атмосферата на предаването, задължително е да преслушате и тези два неземни фрийстайл-и, които „Боен Клуб“ учтиво направиха в нашето студио специално за вас: https://www.youtube.com/watch?v=ycg0930Yma4 и https://www.youtube.com/watch?v=NngwuALbYHc (последният се казва „Пием бири от сутрин“, което не е случайно).
Salute! И умната, за да сте на линия в 19:00 на 1-ви януари на живо онлайн на: http://www.reakcia.net/, че да не се бием после по кварталите… DJambore.com On Air.
За младите и старите
Днес направих най-веселото си пътуване с влак.
Прибирах се от София на село, където ще прекарам празниците. Закъснявах както винаги и в крайна сметка пристигнах на гарата точно в последния момент. Въобще не отидох да се редя за билет. Метнах се във влака готов да си платя „преференциалната“ цена.
Още на входа ме посрещна тълпа от хора, разпалено обсъждащи нещо. Бързо осъзнах, че влакът е препълнен. За мое учудване, вместо да коментират кой не си е свършил работата, пътниците се майтапеха с куриозен случай в същия влак. На трима от тях са били издадени билети за едно и също място.
Минута след като се качих, влакът потегли. Ниска дама с руса коса започна да проверява билетите. Чак тогава забелязах, че е кондуктор. Униформата ѝ беше прилежно закопчана, а чантичката ѝ не правеше впечатление на пръв поглед. Направих мислено сравнение с образа на кодуктор (или поне така както си представях стандартния му образ) – винаги разкопчано сако, намачкано в единия край от дисагата, а в другия надуто от бъбрека, вързан на кръста.
Когато стигна до мен ѝ обясних, че нямам билет, защото съм бързал. Тя ме погледна и направи физиономия от типа „май оплескахме нещата“. Впоследствие разбрах, че наистина съм ги оплескал. Пътуването щеше да ми струва цели 16 лева. За моя изненада жената не ми продаде билета, въпреки че бях извадил парите. Продължи напред, както би казал някой иронично.
Минахме Подуяне и русата дама се върна. Извади тефтер и започна да пише. Приготвих парите. Погледнах към химикала ѝ и видях, че като начална точка е записала Искър(гарата след Подуяне). Схванах, че иска да ми спести някой лев. Благодарих ѝ, добавих, че е нямало нужда. „Три лева са си три лева“, отвърна ми.
Тук-там си разменяхме по някоя дума с околните. По някое време преподредих саковете наоколо така, че да мога да седна на пода и да се облегна на тях в опита си да дремна малко. Освен че съм закъснял, винаги съм и неспал. То е другото характерно за мен. Не успях да си отспя, но сметка на това погледах игрите на едно момиче с кучето му, опитите на една извънредно едра двойка да затвори разваленото ел. табло със салфетки и промяната на изражението на руса мацка, щракаща трескаво на телефона си.
Пътуването беше приятно с изключение на моментите, в които някой искаше да иде до близката тоалетна. Тесничко беше и се разминавахме трудно. Не ми беше лесно да отстъпвам място и по спирките. Забелязах извънредно много хора, основно млади, които се бутаха и нервничеха, някой им разваля възможността да слязат с 4 секунди по-бързо от влака.
На гара Пазарджик коридорчето се опразни. Дребната кондукторка отново мина и се заговорихме. Прескачахме от тема в тема – от влаковете, през хомеопатията до младите. Сподели ми, че в последно време вижда все повече луди сред тях. В хода на разговора установих, че не толкова от разлика в мисленето, колкото от навик, е породено нашето неразбирателство с хората от друго поколение. Разривът в комуникацията ѝ с наборите ми е в следствие на взаимен скептицизъм. Първо в студеното ѝ отношение към тях и после от студеното отношение на събеседниците ѝ към нея.
На гара Стамболийски кондукторката се изгуби, а мястото ѝ зае привидно усмихнат пенсионер с жълто-черни елече и вратовръзка. Приличаше на пчеличка. Заговори ме с думите: „Да се хвърля ли от влака?“ На недоумението ми отговори с: „Какво да живея, то не е живот нашето.“
Не съм сигурен дали чу, че му казах, че щом е на влака, значи мястото му е на влака и ще падне от него, когато му дойде времето. А и да чу, не съм сигурен, че разбра.
Поде дълга тирада на политическа тематика. Не беше първият дядо, с когото споря за политика, по влаковете, но определено беше най-твърдоглавият. Старателно се усмихваше, докато ми изреждаше кой какво откраднал и кой кого подкупил. Безспорно много учен човек, но и безкрайно прост.
Опитите ми за завързване на диалог ни най-малко не успяха да навредят на монолога му. Въпреки че поддържаше добре илюзията, че говори с мен, той беше застанал на трибуна, зад микрофон, не го интересуваше аудиторията. Важното беше да ѝ каже каквото си е наумил. Напомни ми малко за дядо ми, който недочува, когато общува със съседа, който още повече не чува. Диалозите им представляват два слепени монолога. „Ти поля ли доматите?“ пита единият. „Да бе, пак ни измамиха, мамата им мръсна“, отговаря другият. Дори един пътник с пооредяла коса му подметна: „Ти добре, че ни хвана за слушатели, да ти минава по-бързо пътят.“
Политическият дядко се правеше, че не чува. „Какво? Какво?“, викаше. И тогава забелязах една много важна подробност. Дядото не се усмихваше. Не и като израз на положителни емоции. Той говореше със стиснати зъби. Затова през голяма част от пътя устата му бе сякаш усмихната. Страшно е, когато най-положителното нещо в един човек са стиснатите му зъби.
Явно и на пооплешивелия пътник му писна от оплакванията на дядото. Обърна се към него и му каза: „Сега ще ти задам един въпрос. Знаеш ли защо Мойсей водил евреите 40 години през пустинята?“ Кратко замисляне и отговор: „Защото са се разбунтувли и защото са оспорили волята на бог“. „Не“, отоговори първият. „За да измрат такива като мене и тебе.“ Пенсионерът за последно се направи на неразбрал и съвсем млъкна.
Пътуването ми свърши и се втурнах да намеря листи, за да напиша нещо за днешния ден, докато чакам да ме вземат от гарата. Обикалях по будки за вестници, намерих един бял лист и един амбалажна хартия. На една от будките си взех кафе и по случайност чух телефонния разговор на обикновена на вид възрастна дама. Тя разпалено даваше указания на своя приятелка какво да свърши за коледното парти, което организира. Всеки щял да носи по нещо, щели да теглят томбола кой с кого да си разменя подаръци.
Всъщност тя се държеше точно като хлапе. Пълен антипод на младите хора, които бързаха да слязат от влака и бяга готови да ме сгазят, ако си позволя да ги забавя. Попурната максима гласи, че си на толкова, на колкото се чувстваш. Жалко, че малко хора ѝ вярват истински.
Ще завърша разказа си с кратко лирическо отклонение. По празници, видно е, хората са по-положителни. Всички си пожелават весело прекарване, много от тях са и искрени. Ще ми се по-често да виждам усмихнати лица. Затова и ви моля да изберете най-намусения човек, когото познавате, и да му направите подарък. Подарете му църковно календарче. Там поне всеки ден е празник.
Валентин Янков
Да глобиш контрола
В този материал смятах просто да ви разкажа за една своя завършена вече инициатива, но реших той да е своеобразно отворено писмо до Столична община, защото те са основният виновник в момента да четете тези редове. Ще започна с кратък увод, за да не се чудите какво става…
Преди около 3 месеца:
До магазина, в който работех, имаше четири стандартни контейнера за отпадъци плюс три за разделно събиране. Те бяха крайно недостатъчни, за да поемат всичкия боклук, който хората изхвърляха. Още от вечерта бяха препълнени, а на сутринта имаше боклуци и отвън. Имаше случаи, в които боклуците бяха толкова много, че по улицата, която така и така е страшно тясна, не можеха да минават коли.
Често се възмущавах от това, че на никого не му идва на ума да постави още контейнери, но после се замислих, че може би отговорните фактори не знаят. Сигнализирах. Съобщих за мястото, случая, обясних, че боклуците са много, а контейнерите – малко. Писах, че ако докарат още два (място има достатъчно и за 12), проблемът ще бъде решен. Работата така и така няма да стане повече, боклуците пак ще са си толкова, но поне ще са на точното място.
След няколко дни контейнерите станаха…чакайте, познайте колко. Станаха 3! Не можах да повярвам. Нямах идея какво да направя. Имах доста причини да негодувам, но това ми преля чашата.
По стечение на обстоятелствата на следващия ден в автобус, в който пътувах, се качи контрольор. И ми просветна. Ще ги глобя!
След време една позната ме пита: „Как така? По кой член на закона?“ (перифразирам) „Ей така“, отговорих, „Както те ни наказват, че не си плащаме таксите или билетчето в градския, така и аз ги глобявам.“
Но да се върнем в началото. Първо нямах идея как да изразя недоволството си, но в последствие разбрах, че ще наложа глоба на общината. Поразучих различни механизми, чрез които мога да го направя. В крайна сметка единственият възможен се оказа градският транспорт.
И така започнах своята акция „50 лева глоба за Столична община“. Въпреки че пътите, в които съм се возил гратис, се броят на едната ръка и доста от тях имат напълно уважителни причини, реших, че няма да си платя за 50 пътувания в знак на протест.
Взех си лист, на който да записвам всяко пътуване с курс и дата. Бях се подготвил с гърбове на билети, за да може, ако се качи контрольор, да му обясня каузата си и да му дам един (те така и така само това събират), все пак въпреки разбираемо негативното ми отношение към много представители на тая професия, моят проблем не беше съвсем с тях. Те бяха и са симптом на една безотговорна общинска политика.
Всъщност контрола се качи само веднъж от всички 50 пътувания – в 29-ото. Обяснимо донякъде, защото голяма част от курсовете пътувах късно вечер. В началото жената ме изгледа странно, но изненадващо за мен се оказа изключително любезна. След като ѝ обясних случая, тя ми пожела успех преди да слезе.
Но не пиша този материал само за да ви разказвам преживелици. Пиша го за да споделя причините за този ми протест. Онова горе беше само поводът.
Контейнерите, които описах, са детайл. В цял Студентски град, в който живея, контейнерите не стигат. Всъщност цяла София е осеяна с боклук, защото някой си върши работата за протокола, а другият някой му води протокола за протокола. Идилия.
Не ме кефи, че контейнери има на места, на които не трябва да има, а на други, където са задължителни, няма. Не ме кефи и че трябва да обикалям по 2-3 минути с фас в ръка, за да мога да не го хвърля на улицата, дори в Центъра, да не говорим за другите квартали. А най не ме кефи, че за цялото това удоволствие плащам доволно.
Никак не съм впечатлен и от водоснабдяването. Столична община предоставя (на концесия) на „Софийска вода“, в която е и акционер, експлоатацията и поддръжката на ВиК системата в София. Къде, аджеба, е поддръжката, когато за последната година в район Младост водата честичко спираше без да е обявена профилактика? Понякога в периоди от два и повече дни.
Не съм впечатлен и от Топлофикация. Защото дори в дните, в които вода има, тя често не е топла. Парното ми започва да работи със закъснение (не ми се мисли за горните етажи, живея на 3-тия) всяка година. Дори и тази, когато температурите навън паднаха доста рано.
Меко казано не съм впечатлен и от градския транспорт, макар че там промяна се забелязва малко по малко. Не е нормално, все пак, да имаш автобуси, в които е студено като навън просто защото от прозорците духа повече, отколкото от парното. Не е и нормално да те вали в автобуса. Съвсем ненормално е, когато автобуси закъсняват с по много, да имаш случаи, в които по няколко от една и съща линия вървят буквално един след друг. Наскоро видях как в рамките на 3 минути минават 5 280-та (3 от които един до друг) и 1 294 (изцяло по линията на 280). Не преувеличавам, засичах.
За денонощен градски транспорт (като в другите европейски столици) дори не смея и да мечтая.
Не се радвам и на…всъщност дори ми е смешно. Смешно ми е как в София транспортът е така устроен, че да се налага при почти всеки случай за средна дистанция да дупчиш поне два билета. Алтернативата е карта на безобразно висока цена. Е, тя си избива парите. Избива си ги, защото курсовете са множко. Все едно да сложих месечна такса за вода – 50 лв, да пукнеш тръбите, за да им изтича водата на хората, пък накрая да тръбиш колко им е изгодно да плащат само 50 лв.
Кефят ме и контрольорите. Тия, които се тълпят в Студентски в началото на академичната година и терорят по притеснителните „новаци“, докато в маргиналията рейсовете са пълни с гратисчии, но контрола не стъпва. Пред очите ми е един случай, в който две едри момчета със сини ризки обясняваха наперено на едно момиче, че има два избора (20 сега или 100 акт). Всичко друго мога да приема, ама не и някой някому да казва колко избора има!
Радвам се и на метрото, гордостта на столичните кметове. Не за друго, ами защото заради строежа по удължаването на мрежата в Младост участък от колоездаческата алея изчезна безследно, въпреки че строежът на мястото е завършен. Щото са ни в повече алеите.
Да, и те са ми радост. Щях да ви направя сравнение между дела на велосипедисти в София и Амстердам или Копенхаген, но осъзнах колко ще е смешно. Супер ми е да нямаме колоездачи. И явно още по-добре ще ми става, защото велоалеи почти няма, а тия, които ги има, са положени там, където може, за да се отбие номерът.
Скоро и пешеходци няма да има, защото плочките по тротоарите са на изчезване, а алеите по парковете са вълнообразни. Колите и те ще изчезнат, защото не са луноходи. И накрая с какво ще се движим всички, представа си нямам.
Защо го пиша всичко това… А, да, господа и госпожи общинари, може ли вече да ми отстъпите три контейнера? Ако трябва ще си ги избутам сам до Студентски град. Съжалявам, че възпрепятствах за момент вашето (душевно) затлъстяване покрай празниците. Надявам се, че след тях ще се посъвземете бързичко, защото аз плащам за услуга. И ако услугата не струва, пак ще се глобяваме, ама тогава поради авария, ще възстановя париподаването на куково лято. Нали така обичаха да казват от едно дружество, в което вие сте акционери?
Под текста оставям и акта ви. Ако и вас не ви кефи това, драги общинари, извинявайте. Имахте все пак два избора. Избрахте неправилния.
Валентин Янков
Коледна ска селекция и интервю с Taiwan MC в Jamaica Air Force radio show
Коледните и новогодишни празници тепърва започват, но както обикновенно за Jamaica Air Force radio show те са просто поредния повод за още музика и изненади.
Традицията няма да бъде нарушена и този път, като коледните подаръци за слушателите на Джамейката ще са два :
1/ Ямайската музика винаги е обичала да се възплозва от всяко събитие/празник за издаването на тематични парчета. По тази причина първата половина на предаването ще представи тематична коледна ска селекция с групи от Ямайка, Щатите и Англия. Santa Claus is a rude boy!
2/ Hello, my name is Taiwan MC, I`m in Sofia and I`m rolling a spliff. Така започва ексклузивното интервю взето от Taiwan MC (част от култовата френска банда Chinese Man) минути преди да изскочи на сцената на столичния клуб Terminal 1 миналата сряда. Стана ли ви интересно? Повече можете да чуете във втората половина на утрешното празнично предаване.
3/ Весели празници на всички и не забравяйте да подкрепяте your local radio show :)
p.s. : Предаването от миналата седмица е качено точно ето тук, ако сте го пропуснали сега е моментът да наваксате.