Да глобиш контрола
В този материал смятах просто да ви разкажа за една своя завършена вече инициатива, но реших той да е своеобразно отворено писмо до Столична община, защото те са основният виновник в момента да четете тези редове. Ще започна с кратък увод, за да не се чудите какво става…
Преди около 3 месеца:
До магазина, в който работех, имаше четири стандартни контейнера за отпадъци плюс три за разделно събиране. Те бяха крайно недостатъчни, за да поемат всичкия боклук, който хората изхвърляха. Още от вечерта бяха препълнени, а на сутринта имаше боклуци и отвън. Имаше случаи, в които боклуците бяха толкова много, че по улицата, която така и така е страшно тясна, не можеха да минават коли.
Често се възмущавах от това, че на никого не му идва на ума да постави още контейнери, но после се замислих, че може би отговорните фактори не знаят. Сигнализирах. Съобщих за мястото, случая, обясних, че боклуците са много, а контейнерите – малко. Писах, че ако докарат още два (място има достатъчно и за 12), проблемът ще бъде решен. Работата така и така няма да стане повече, боклуците пак ще са си толкова, но поне ще са на точното място.
След няколко дни контейнерите станаха…чакайте, познайте колко. Станаха 3! Не можах да повярвам. Нямах идея какво да направя. Имах доста причини да негодувам, но това ми преля чашата.
По стечение на обстоятелствата на следващия ден в автобус, в който пътувах, се качи контрольор. И ми просветна. Ще ги глобя!
След време една позната ме пита: „Как така? По кой член на закона?“ (перифразирам) „Ей така“, отговорих, „Както те ни наказват, че не си плащаме таксите или билетчето в градския, така и аз ги глобявам.“
Но да се върнем в началото. Първо нямах идея как да изразя недоволството си, но в последствие разбрах, че ще наложа глоба на общината. Поразучих различни механизми, чрез които мога да го направя. В крайна сметка единственият възможен се оказа градският транспорт.
И така започнах своята акция „50 лева глоба за Столична община“. Въпреки че пътите, в които съм се возил гратис, се броят на едната ръка и доста от тях имат напълно уважителни причини, реших, че няма да си платя за 50 пътувания в знак на протест.
Взех си лист, на който да записвам всяко пътуване с курс и дата. Бях се подготвил с гърбове на билети, за да може, ако се качи контрольор, да му обясня каузата си и да му дам един (те така и така само това събират), все пак въпреки разбираемо негативното ми отношение към много представители на тая професия, моят проблем не беше съвсем с тях. Те бяха и са симптом на една безотговорна общинска политика.
Всъщност контрола се качи само веднъж от всички 50 пътувания – в 29-ото. Обяснимо донякъде, защото голяма част от курсовете пътувах късно вечер. В началото жената ме изгледа странно, но изненадващо за мен се оказа изключително любезна. След като ѝ обясних случая, тя ми пожела успех преди да слезе.
Но не пиша този материал само за да ви разказвам преживелици. Пиша го за да споделя причините за този ми протест. Онова горе беше само поводът.
Контейнерите, които описах, са детайл. В цял Студентски град, в който живея, контейнерите не стигат. Всъщност цяла София е осеяна с боклук, защото някой си върши работата за протокола, а другият някой му води протокола за протокола. Идилия.
Не ме кефи, че контейнери има на места, на които не трябва да има, а на други, където са задължителни, няма. Не ме кефи и че трябва да обикалям по 2-3 минути с фас в ръка, за да мога да не го хвърля на улицата, дори в Центъра, да не говорим за другите квартали. А най не ме кефи, че за цялото това удоволствие плащам доволно.
Никак не съм впечатлен и от водоснабдяването. Столична община предоставя (на концесия) на „Софийска вода“, в която е и акционер, експлоатацията и поддръжката на ВиК системата в София. Къде, аджеба, е поддръжката, когато за последната година в район Младост водата честичко спираше без да е обявена профилактика? Понякога в периоди от два и повече дни.
Не съм впечатлен и от Топлофикация. Защото дори в дните, в които вода има, тя често не е топла. Парното ми започва да работи със закъснение (не ми се мисли за горните етажи, живея на 3-тия) всяка година. Дори и тази, когато температурите навън паднаха доста рано.
Меко казано не съм впечатлен и от градския транспорт, макар че там промяна се забелязва малко по малко. Не е нормално, все пак, да имаш автобуси, в които е студено като навън просто защото от прозорците духа повече, отколкото от парното. Не е и нормално да те вали в автобуса. Съвсем ненормално е, когато автобуси закъсняват с по много, да имаш случаи, в които по няколко от една и съща линия вървят буквално един след друг. Наскоро видях как в рамките на 3 минути минават 5 280-та (3 от които един до друг) и 1 294 (изцяло по линията на 280). Не преувеличавам, засичах.
За денонощен градски транспорт (като в другите европейски столици) дори не смея и да мечтая.
Не се радвам и на…всъщност дори ми е смешно. Смешно ми е как в София транспортът е така устроен, че да се налага при почти всеки случай за средна дистанция да дупчиш поне два билета. Алтернативата е карта на безобразно висока цена. Е, тя си избива парите. Избива си ги, защото курсовете са множко. Все едно да сложих месечна такса за вода – 50 лв, да пукнеш тръбите, за да им изтича водата на хората, пък накрая да тръбиш колко им е изгодно да плащат само 50 лв.
Кефят ме и контрольорите. Тия, които се тълпят в Студентски в началото на академичната година и терорят по притеснителните „новаци“, докато в маргиналията рейсовете са пълни с гратисчии, но контрола не стъпва. Пред очите ми е един случай, в който две едри момчета със сини ризки обясняваха наперено на едно момиче, че има два избора (20 сега или 100 акт). Всичко друго мога да приема, ама не и някой някому да казва колко избора има!
Радвам се и на метрото, гордостта на столичните кметове. Не за друго, ами защото заради строежа по удължаването на мрежата в Младост участък от колоездаческата алея изчезна безследно, въпреки че строежът на мястото е завършен. Щото са ни в повече алеите.
Да, и те са ми радост. Щях да ви направя сравнение между дела на велосипедисти в София и Амстердам или Копенхаген, но осъзнах колко ще е смешно. Супер ми е да нямаме колоездачи. И явно още по-добре ще ми става, защото велоалеи почти няма, а тия, които ги има, са положени там, където може, за да се отбие номерът.
Скоро и пешеходци няма да има, защото плочките по тротоарите са на изчезване, а алеите по парковете са вълнообразни. Колите и те ще изчезнат, защото не са луноходи. И накрая с какво ще се движим всички, представа си нямам.
Защо го пиша всичко това… А, да, господа и госпожи общинари, може ли вече да ми отстъпите три контейнера? Ако трябва ще си ги избутам сам до Студентски град. Съжалявам, че възпрепятствах за момент вашето (душевно) затлъстяване покрай празниците. Надявам се, че след тях ще се посъвземете бързичко, защото аз плащам за услуга. И ако услугата не струва, пак ще се глобяваме, ама тогава поради авария, ще възстановя париподаването на куково лято. Нали така обичаха да казват от едно дружество, в което вие сте акционери?
Под текста оставям и акта ви. Ако и вас не ви кефи това, драги общинари, извинявайте. Имахте все пак два избора. Избрахте неправилния.
Валентин Янков
