Pardon my French*
Карикатура: The Independent
*Този израз се използва от англоговорящите с цел да се извинят за последващите нецензурни думи. Аз няма да се извинявам, защото, не възнамерявам да употребявам нецензурни думи, деба. Просто изразът ми харесва.
За по-малко от 24 часа се изписа и изговори много за битката между една религия с всевъзможните ѝ тълкувания и по-острия хумор спрямо нея.
Още толкова словесна плява се изля по адрес на толерантността, толерастията и кой какво сам си е направил.
Не трябва да пропускаме, разбира се, и превърналата се в мантра тема за разделението Изток-Запад.
През това време, докато ние не спираме да си чешем езиците, още една жертва падна заради екстремната отдаденост на нещо толкова уклончиво като религията. Екстремна отдаденост до степен, че не допуска невинността на хумора до себе си. Екстремна отдаденост до степен, че си готов да жертваш най-ценното – живота си… само и само никой да не посмее повече да се бъзика с това, в което вярваш и не можеш да приемеш никакво различно мнение под никаква форма.
Екстремното вярване и невярване в каквото и да било могат да ми бъдат еднакво отвратителни. Слепешката да отречеш нещо, което е в противовес на твоите виждания, без да изслушаш аргументите отсреща, за мен е равно на радикална глупост. Човекът срещу теб може да има различни възгледи за това какво и как върти света. Изслушай го, поспори с него, дори се скарайте. Нали затова еволюирахме, че да можем и да си говорим. Екстремизмът, в какъвто и да е контекст, е нещо, което не одобрявам. Освен в контекста на хумора.
Тъкмо деня преди да се случи атентатът в редакцията на Шарли Ебдо, със Стелите от Центрофуга през сълзи си преразказвахме любим скеч от любим stand-up комик. Историята е следната: Габриел Иглесиас, по покана на местен принц, заминава за Саудитска Арабия да изнесе няколко шоута. Хуморът в следващите 24 минути е разведряващ, но и поучителен.
Екстремно яко, от моя гледна точка.
Kalyas