Какво следва?
Снимка: Нета
Не знам как се казва “Какво следва?” на френски, затова трябва да поясня, че предстои още един текст за “Шарли Ебдо”. Напълно ще разбера всеки, на който последните 2 дни са му дошли в повече и остави следващите редове да се реят без адресат в пространството.
Те няма да се съсредоточат в това допълнително да окачествяват отвратителното деяние на трима души с автомати и ужасната смърт на 12 други. Най-напред, защото всичко така и така си е отвратително и ужасно, а прекаленото повторение освен майка на знанието е и майка на нездравословни нервни изблици. После, защото не всеки може с ръка на сърцето да каже “Жу суи Шарли!”, което пък често създава един ръб на лицемерието без перила пред него. В тази връзка няма и да анализираме карикатурите яйцето ли са, или кокошката.
Та вместо да окачествяваме, нека се опитаме да помислим какво ще последва съдбовния 7 януари.
1.СПРАВЕДЛИВ ВЗРИВ*
(*с намигване към двама колеги в радиото)
Разбира се, всяко лошо събитие, от Втората световна война до смъртта на Майкъл Джексън, провокира една интелектуална ядрена гъба от коментари, анализи, оценки и досадно много новинарски дописки (в момента – за всеки пръднал в Париж), и много-много “преки излъчвания” с различна продължителност. В момента сме в зенита му. Нека даже да си затраем, че в днешната ултра бърза информационна ера, нещата малко са поизчерпани и отиват към залез.
Но и извън медийното съдържание, както и друг път, почти всеки човек с достъп до клавиатура или особено търпелив събеседник се надпреварва да опише и окачестви случката. Конкретният количествен бум на всекидневна интелектуалщина на тема “Някакви чалми застреляха един куп френски карикатуристи” надмина “Защо Левски пак падна от ЦСКА?” и кажи-речи достигна “Назначиха Пеевски за шеф на ДАНС”, което ще рече, че е доста сериозен.
Стана доста текст, ето ви една карикатура. 
Автор: Джони Райън
Всичко започва с първоначалната вълна от фейсбук статуси, провокирани от новинарските дописки. До 2-3 часа онлайн медии, блогове и всякакви други черни дупки за думи и мисъл започват да поглъщат безбройни анализи. Още фейсбук статуси. Политиците отдавна са се включили. Импресиите превъртат брояча.Този път, специфично, и много карикатури. Подготвят се първи страници с още коментари. Още политици се изказват. Водещите на новините и сутрешните блокове са сложили сериозното лице за “мащабно тъжни новини”. Още фейсбук. Месечните издания вече са прозвънили нужните сътрудници. Възмущението е приело всички възможни форми и вече тече и от дамаджаната с ракия.
Какъв е проблема с повечето “справедливи интелектуални взривове”? Естествено, че една солидна част отива в тоалетната на масовото съзнание. Всяко чудо може да не е за 3 дни, но за съжаление повечето имат трайност. От кофите с лед, през падащите самолети, до регионалните войни, когато комфортът на непряката засегнатост е наличен, всичко оттича след няколко клика. По-точно – оттичат по-сериозните размисли, за да дадат път на следващия добър повод за първичност. Остават само азбучни примери за конструиране на бинарните опозиции в откровената ксенофобия при някои лидери на мнение, които разни бъдещи изследователи ще имат огромното неудоволствие някой ден да четат и анализират.
По-големите взривове обаче оставят щети. Какво още следва?
2. РАДИКАЛНИ ПРАЗНЕНСТВА!
Първи празнуват радикалните ислямисти. За повода “Отмъстихме пророка” вероятно ще има допълнително обесени неверници, женски обрязвания и други гадости. Съжалявам, че го казвам.
Празнуват обаче и други радикални хора. На първо време вътрешно, скоро ще има и много площадни празненства. Трагедията в редакцията на “Шарли Ебдо” = безчетни литри вода за мелницата на крайно десните в Европа.
И така да се каже, еби й майката на България, с извинение за френския ми. Тук ксенофобията е политика на здравния министър, а географията и историята са абортирали всякаква религиозна и етническа толернатност. Мирът винаги ще се крепи на шише домашна и едната южняшка човещина.
Притеснително е обаче какво ще се случва в държавите, които диктуват едновременно енергийната ни политика и моралния ни компас. В тях отдавна сила набират едни чудни разбирания, които трябваше да умрат в берлински бункер през 1945, но вместо това останаха да си тлеят, а в последните години направо си се разпалиха. Шампанското гърми за Марин Льо Пен, увеличаващата се германска ПЕГИДА, Найджъл Фараж, Свободната австрийска партия и разни други почти-политически-коректни хора и организации, които печелят все повече и повече гласове от възмутената и огорчена от изстъпленията на ИД и ислямизацията на Европа средна класа. Всяка следваща провокация ни приближава към момента, в който някой от “големите братя” ще се събуди с прекрасно пълнокръвно крайно дясно управление. Все си мисля, че на живо ще се уверим, как големите идеологии не са останали в миналото. И как омразата може чудно да прелива от едни имигранти на други, от едни “варварски култури” на други …
После ще празнуваме и тук. Историята, разбира се, вече е разказвана. След “Шарли Ебдо” идва …
3. ОЩЕ ОТ СЪЩОТО
Ако сте любител на етническите конфликти, терористичните атентати, културната нетърпимост и национализма, можете да обявите 7-ми януари за личен празник. Срещата на всичките намесени специфики, целият медиен и обществен шум и контекстът на конкретния исторически момент, се очертава да ражда до безкрай нетърпимост, реваншизъм, контра-реваншизъм, контра-контра-реваншизъм и т.н. между различни човешки групи. Още бомби ще падат, нефанатизирани хора ще продължават да си умират по близки и далечни земи , пак ще има ответни удари, а ако снежната топка продължи да си се търкаля с умерен прогрес, съвсем скоро всичко ще дойде и във Вашия дом! Докато глобалният кинтоврът работи, всичко ще бъде представяно за нормално.
Отговор явно няма. Хора сме, не сме съвършени. Личното спасение е в наличието на наивни мечти.
Мравов