Класиката Ювентус – Борусия е украшението на Шампионската лига
Февруари и май са любимите ми месеци от годината. Тогава са рожденият и именният ми ден. Но те винаги остават на втори план. Причините са много – Супербоул, Мачовете на звездите в НБА и НХЛ, дори и неособено вълнуващите ме Оскари са през февруари. Май пък е кулминацията на футболните първенства в Европа, както и на баскетболното и хокейното отвъд Океана. Все готини събития.
Но февруари и май бележат началото и края на още нещо много важно – елиминационната фаза в Шампионската лига. През февруари 16 тима тръгват с надеждата, че точно те ще са тези, които ще вдигнат купата с големите уши. За един от тях сънят става реалност. За друг точно тази майска вечер нейде измежду Москва и Лисабон, Истанбул и Глазгоу е денят на разбитите мечти.
17 години 8 месеца и 27 дни изминаха откакто в Мюнхен се случи точно това. Напук на логиката и напук на традицията, Борусия Дортмунд изненада Ювентус и взе първата си и засега единствена Шампионска лига. На 28 май 1997 пред препълнените трибуни на “Олимпиащадион” с два бързи гола на Карл-Хайнц Ридле през първото полувреме и на резервата Ларс Рикен през второто Борусия матира с 3:1 звездната селекция на Ювентус, в чийто редици блестяха играчи като Зинедин Зидан, Дидие Дешам, младият голмайстор Алесандро дел Пиеро, Кристиан Виери, Ален Бокшич, Владимир Югович, Джанлука Песото, Чиро Ферара, Никола Аморузо и Алесио Такинарди.
Много вода изтече оттогава. Ювентус и Борусия изминаха дълъг път, претърпяха достатъчно тежки катаклизми, но така и не се срещнаха отново. И ето че сега отново дойде време “Старата госпожа” и “Миньорите” от Рур да се изправят един срещу друг. Така, както се случи толкова много пъти в средата на 90-те. Между 1993 и 1997 година двата отбора се изправиха 7 пъти по между си, а мачовете бяха кой от кой по-важни – финал за купата на УЕФА, полуфинал в същия турнир, групова фаза на Шампионската лига, както и най-скорошната – вече споменатият финал в Мюнхен.
Първите две срещи, които са финалът за купата на УЕФА, преминават при смазващо превъзходство на италианците – победи с 3:1 като гост и 3:0 на реванша в Торино. Две години по-късно, през април 1995 г., ситуацията се повтаря, макар и Юве да печели само единия от двата мача (2:2 в Торино, 2:1 в Дортмунд). Водени от Роберто Баджо, “бианконерите” се класират за нов финал във втория по сила турнир, но там отстъпват на друг италиански тим – Парма.
Успешните години за Юве под ръководството на Марчело Липи обаче продължават и през следващите 3 години тимът 3 пъти играе финал в Шампионската лига. Печели я обаче само веднъж – през 1996, когато с дузпи е надигран славният Аякс. През 97-ма и 98-ма следват разочарованията от Борусия и Реал Мадрид.
В средата на 90-те са и най-добрите години на Борусия, макар и германският тим да няма блясъка на Ювентус. След загубения финал през 1993 година от торинския гранд последват две титли на Германия през 1995 и 1996 година, както и две купи на страната. Водени от Отмар Хицфелд, жълто-черните налагат доминация в родината си, а също така достигат и европейския връх.
Междувременно, в края на 95-а те за пръв път побеждават Ювентус – с 2:1 като гост, което ги класира за 1/4-финалите в Шампионската лига. Там противник е Аякс, който се оказва непреодолимо препятствие. Но тимът разполага с куп добри играчи, които в края на следващия сезон материализират класата си в Европа.
На финала в Мюнхен Пол Ламбърт тотално обезличава звездата на Юве Зинедин Зидан. Карл-Хайнц Ридле е във вихъра си, а 20-годишният Ларс Рикен отбелязва във вратата на Анжело Перуци само 16 секунди след появата си на терена.
Победата на Борусия е меко казано сензационна. До момента в турнира Юве има 9 победи и 1 равен в 10 мача при голова разлика 20:4. На хартия “Старата госпожа” има по-добрите играчи, а освен това води в директните срещи с 4:1 победи при едно равенство. Но футболът е такава игра – на изненади. Затова е и толкова обичан.
Сега ситуацията при двата противника е доста различна. Те вече не са най-силните в Европа. Но продължават да бъдат сред най-интересните и обичаните. В Торино отново всичко изглежда спокойно – “Старата госпожа” е водач в Италия, разполага с изключителни футболисти във всички линии и изглежда като фаворит. От друга страна Борусия започна да възвръща формата си от предните сезони, но слабият първи полусезон в Бундеслигата вероятно ще попречи на възпитаниците на Клоп отново да се класират за Шампионската лига.
Дали е дошло времето за реванш за Ювентус, или Борусия отново ще сюрпризира италианците? Това ще стане ясно след 3 седмици. Сега е време просто да се насладим на поредната глава от футболната класика Ювентус – Борусия.
Георги Крумов