Преди употреба прочетете листовката
Пърформанс на студентите от НАТФИЗ “Децата на прехода”, зимата на 2013г. Снимка: Радио “Реакция”
Ивайло Дончев е организатор на утрешния “Непартиен протест против липсата на прозрачност“. Акцията е с начален час 9:00, а мястото е добре познатия пл. “Народно събрание”. Причината – плановете на финансовия министър и правителството за поемането на нов външен дълг на стойност 8 милиарда евро и тотално непрозрачната до този момент процедура по последното.
Преди да развее знамена пред парламента Ивайло бе така добър да обоснове желанието си да протестира, да зададе въпроси и предяви искания към управляващите в кратък текст по темата. Предлагаме го на вашето внимание без допълнителна редакторска намеса.
Обмислях този текст от известно време. От една страна исках да го напиша възможно най-безчувствено, лишен от всякаква оценъчност. Този компромис с желанието си да крещя и псувам и плюя в лицата на мнозина от онези, които поименно или колективно ще бъдат споменати по-долу, щях да направя до голяма степен поради надигналия се у мен в последните дни рефлекс на повръщане, предизвикан от многобройните статии и изказвания, които изчетох по темата и изобилстващата в тях едностранчивост, дезинформативност, демагогия и откровена наглост. Иска ми се, също така, да не подценявам уважаемия читател и способността му сам да стига до очевидни изводи. В крайна сметка реших да направя компромис с компромиса. По тази причина оценките ми ще са в курсив. Който се интересува от голите факти – да не чете въпросните части.
Този текст не се занимава с правилността на решението за поемане на нов дълг, а само с обезпокоителната липса на прозрачност, съпътстваща въпросния процес. Поставени са и някои въпроси, които до момента не съм срещнал в медиите.
Нека се има предвид и моята липса на икономическа квалификация, макар: 1. да не считам последната за задължителен гарант за правота на изводите; и 2. да претендирам за по-голяма изчерпателност и обективност при тълкуването на проблема от мнозина сред политически заинтересованите лица, били те и със съответното образование.
Обща информация
На шести февруари тази година министърът на финансите, Владислав Горанов, подписа два договора – един за дилърство (с HSBC plc, Citigroup Global Markets Ltd, Societe Generale и UniCredit Bank AG) и един за агентство (със Citibank, част от Citigroup), по силата на които Република България ще емитира облигации на стойност 8 000 000 000 евро и ще ползва услугите на въпросните финансови институции при пласирането им на международния дългов пазар. Казано на прост език това ще рече, че четирите банки се ангажират да търгуват с новия държавен дълг, срещу което за услугите си получават комисионна. Тя съставлява едната от двете цени за Република България. Другата са лихвите, които ще бъдат изплащани на притежателите на държавни облигации, закупени с посредничеството на банките.
Продължаваме с проблемите, витаещи около неяснотите при подписването на договорите и съдържанието им, избора на банките, предстоящото разходване на средствата, ратификацията от народното събрание и поведението на опозицията.
Финансовият министър Владислав Горанов, снимка: http://vevesti.bg/
Конкурсът
Липсата на прозрачност съпътства договорите от самото начало – още с избора на банките, които да обслужат дълга. Министър Горанов обяви, че е проведен конкурс. В същото време според някои източници той твърди, както впрочем и председателят на бюджетната комисия на парламента, Менда Стоянова, че ангажимент за бъдещо ползване услугите на същите банки бил поет с подписването на договора за мостовия заем от 1.5 милиарда евро в края на миналата година. Според някои подобно задължение е юридически несъстоятелно. По оборима презумпция, поради липсата на прозрачност относно процедурата по избора на контрагенти, под въпрос може да се постави и финансовата изгодност за страната. Оттук и предложение номер едно: за да разсеят съмненията, витаещи над избора на банките, нека господата управляващи публикуват текста на договора за мостови кредит от 18 декември 2014 г., както и документите, с които деветнайсетте финансови институции са участвали на конкурса. Така по безспорен начин може да се види дали повторното ангажиране на същите четири банки е станало вследствие на безпристрастен подбор.
Банките
Притеснения обаче будят не само условията, при които са избрани въпросните. Заговори се за последния скандал около HSBC В Швейцария, където банката е разследвана за пране на пари от трафик на оръжие и търговия с диаманти, както и за укриване на данъци на свои клиенти. Ако се загледаме в историята ѝ ще видим, че това не се случва за пръв път. През 2012 г. в САЩ е глобена 1.9 милиарда долара заради нарушаване законите, обезпечаващи финансовата сигурност на страната; говори се, че е изпрала поне 881 милиона долара на международни наркокартели. През 2012 г. отваря офшорни сметки на о-в Джърси за заподозрени в търговия с наркотици и други престъпления лица. През 2013 година e обвиненa от аржентинската данъчна администрация в използването на фалшиви разписки и неистински сметки, за да обслужва пране на пари и укриване на данъци. Списъкът с афери продължава.
Citigroup/Citibank не прави разлика. През 1998 г. е замесена в скандал с пране на пари на Раул Салинас де Гортари, брат на бившия мексикански президент, Карлос Салинас . Четири години по-късно банката е глобена с 400 милиона долара, след като мами инвеститори с пристрастно проучване . През 2004 г. от Citigroup плащат 2.65 милиарда долара, за да бъде прекратено обвинението срещу тях във връзка с продаване акции и облигации за WorldCom, чийто банкрут става най-големият за времето си. През 2005 г. отново плащат обезщетениe, този път в процес срещу инвеститори в Global Crossing, която банкрутира през 2002 г., а Citigroup е обвинена в преувеличаване на проучвателните си доклади и неразкриване конфликт на интереси. Същата година плаща 2 милиарда долара в процес срещу инвеститори в Енрон, а три години по-късно изплаща на кредитори на последната 1.66 милиарда долара и 3 милиарда долара по глоби и споразумения за ролята им във финансирането на банкрутиралия през 2001 г. енергиен гигант. През 2007 година е прекратено преследване срещу компанията поради изкуствено завишаване цените на акциите ѝ, за което са изплатени 590 милиона долара. През 2004 г. компанията е критикувана поради подриване на европейския пазар на облигации, тъй като продава държавни облигации на стойност 11 милиарда евро за две минути. Цената на въпросните пада, след което са изкупени обратно и е реализирана печалба от около 17 милиона евро.
Поради изложеното считам, че от Министерството на финансите следва да отговорят на следните въпроси: 1. може ли да окаже скандалната репутация на Citigroup/Citibank и HSBC негативно влияние върху условията, при които българските държавни облигации ще се търгуват на международния дългов пазар и 2. представлява ли потенциалната недобросъвестност в изпълнението на договорните или законови задължения на банките опасност за икономическите интереси на Република България?
Лихвата
На следващо място следва да споменем таванът на лихвата от 10%. По думи на Менда Стоянова лихвата „…е абсурдна. И смисълът на тази лихва до 10% е именно да е абсурдна, за да покаже, че такава лихва няма и да не дава сигнал на бъдещите кредитори на каква лихва България е готова да се съгласи. Ако бяхме казали лихва до 5% ние даваме сигнал на нашите кредитори, че сме готови да вземаме кредит и на 5%” . Абсурдна е не само лихвата, г-жо Стоянова. Абсурдно е и изказването ви. Защо, тогава, не подписахте договорите със 100 % лихва? Така, поне по вашата логика, щеше да е по-сигурно, че няма да се даде сигнал на кредиторите. Нека за миг си представим, че все пак бе договорен таван на лихвата от 5%. И да речем, че това действително би накарало бъдещите ни кредитори да мислят, че сме склонни да вземаме заем с 5% лихва. Нима в процеса на евентуалните бъдещи преговори за евентуални бъдещи кредити ние не можем да им кажем, че не сме склонни на подобен процент? Камъни ли ще имаме в устата тогава? Или сме имали тоя път и ще имаме всеки следващ, понеже някой, пардон, всеки кляка на банкерските интереси?
Размерът на лихвата зависи от редица фактори, различни рискове, на които инвеститорите в държавни ценни книжа са изложени. Един от тях е кредитният риск, свързан с платежоспособността на страната-кредитополучател. Той, навярно, е една от причините лихвите по държавните облигации на страна като Гърция да са близо до 10%. Гърция. Тъй като към момента нямам (както навярно голяма част от хората, които и чиито деца ще плащат дълга) нужната компетентност, за да отговоря на следните въпроси, предлагам ги на вниманието на господата управляващи, както и на гравитиращите около тях експерти, заети с рекламата на новия дълг по всевъзможни медии: 3. какъв е относителния дял на тежестта на различните рискове, в частност – кредитния, при определяне лихвения процент върху държавните облигации? и 4. защо се получава така, че лихвите върху държавните облигации на страни като Испания (външен дълг, възлизащ на 92.1% от БВП), Италия (външен дълг, възлизащ на 132.6% от БВП) и Португалия (външен дълг, възлизащ на 129% от БВП), се търгуват съответно с лихви от съответно 1.55, 1.56 и 2.22 процента? За справка – преди ратификацията на договорите за дилърство и агентство, дългът на България възлиза на 18.9% от БВП. Изрично подчертавам, че лихвите върху облигациите не зависят само, а по всяка вероятност дори не предимно, от това съотношение. Затова считам, аргументиран отговор на въпроси номер 3. и 4. би внесъл част от така нужната яснота около новия дълг.
Матуритетът
Притеснителен е и предвиденият в договорите максимален матуритет (срок до падежа) на облигациите от 30 години. Финасистът Юлиан Войнов твърди, че такъв дълъг срок означава, че всяко следващо правителство ще бъде ангажирано със заделянето на определена сума от бюджета за изплащане на лихви, което ще доведе до по-малка гъвкавост във финансовата политика. Отново според него „лихвите на финансовите пазари в момента са на рекордно ниски равнища и в бъдеще се очаква единствено тяхното повишение”. Изникват въпросите: 5. по-изгоден ли е дългият матуритет на облигациите за Република България, ако да – защо и с колко? и 6. каква е вероятността някога в този 30-годишен срок лихвите по облигациите да достигнат заложения таван от 10% и по-висока ли е въпросната, отколкото ако предвиденият матуритет бе по-нисък?
Размерът и предназначението на новия дълг
В опитите си да успокоят и хвърлят пясък в очите на хората, някои политици от ПП ГЕРБ, журналисти и експерти използват евтини манипулативни похвати. По думите на министър Горанов договорът за дилърство „не ангажира правно страната ни за задължително поемане на дълг – ако България намери друг финансов ресурс, то тя може да не емитира и едно евро”. Дори технически да е прав, което няма как да знаем със сигурност докато текста на въпросния договор не бъде публикуван, министърът много добре знае, че дълг ще бъде поет. По думи на министър-председателят – ако договорите не бъдат ратифицирани „няма да има пари, няма да можем да платим, държавата ще фалира и ще приключим”. Състоятелността на последното твърдение тук няма да бъде коментирана. То идва, за да илюстрира твърдото намерение заем да бъде взет, както и манипулативността и недобросъвестността на всички опити обществеността да бъде убедена в противното.
Проблемите не спират дотук. В последните две седмици многократно бе повторено, че от осемте милиарда евро заем шест ще отидат за погасяване на стари задължения, а два – за покриване на бюджетни дефицити. Според различни източници обаче се получава разминаване (т.е. ще има надвземане) от над три милиарда лева, тъй при смятането на шестте милиарда евро за рефинансиране на стар дълг са включени и вече погасени задължения. Министърът на финансите Горанов обяснява това с „методологически различия”. Ама, Горанов, това не са ви краставици и домати, бе! Тук говорим за един камион с пари. Пестеливото обяснение само допълнително повдига съмнения, които могат да варират от некомпетентност до далеч по-страшни неща. Другото обяснение на същият е, че ставало дума за „буфери”. Не става ясно дали самият министър е наясно със себе си. Затова предлагам на вниманието му още въпроси за домашно: 7. щом става дума за методологически различия – каква е ползваната от министерство на финансите методика на изчисляване и откъде се получава това разминаване с над 3 милиарда лева, при употребата на, изглежда, други методики? и 8. как така изведнъж дългът става буфер?
Ратификацията от Народното събрание. Опозицията. Нещо като заключение
От изказване на министър Горанов разбираме, че народните представители, изглежда, ще ратифицират договор, до чийто текст или част от него дори нямат достъп. Тук някъде чашата на търпението прелива и фонтанът на епитетите старателно облива управляващи и опозиция в почти целия спектър от жълто до кафяво. Кой знае, може пък да им хареса – и без друго обичат да ядат по много.
Изпитвам непреодолими затруднения да коментирам въпроса извън курсив, затова няма да се насилвам да го правя.
Получава се така, че в една страна, чиято политическа система претендира за демократичност, онези, които по дефиниция се предполага, че трябва да изразяват и упражняват народната воля – одобряват дълг с неизвестни параметри. Не се знае каква ще е комисионната на банките, не се знае при какви условия ще става търговията на облигациите на международния дългов пазар и доколко таванът на лихвата от 10% е недостижим.
Вместо да покажат, че наистина са такава, господата в опозиция пасат патки и папагалстват едни и същи празнодумства. Не ми е известно някой от тях да е поискал публикуване текстовете на договорите. Дори не ми е известно някой от тях да се е оплакал, че няма достъп до въпросните. Защо? Възможните отговори на първия проблем според мен са два: 1. защото липсата на яснота относно условията, съдържащи се в договорите им позволява да хиперболизират негативните последици на въпросните пред обществото, като по този начин отчитат дейност и трупат политически активи и 2. защото много добре знаят, че ако те бяха на власт също щяха да вземат заем, тъй като също както колегите си в управлението – и те са послушни слуги на банките. Може и комбинация от двете. Що се отнася до втория проблем също ще предложа две предположения: 1. за да могат вбъдеще да се оправдават с това, че не са знаели какво ратифицират и 2. защото не им пука. Може и комбинация от двете.
Може да се изкаже предположението, че с акта на ратификация се търси легитимация на решението за поемане на дълг и евентуално – бягство от политическа отговорност. В тоя ред на мисли, а и в духа на всичко казано дотук – предложение номер две: господата народни представители, без значение дали са в опозиция, да изискат, а министъра на финансите да предостави публичен достъп до текстовете на договорите за дилърство и агентство, както и на цялата свързана с тях документация. Далеч съм от мисълта, че това ще бъде направено. Във връзка с комисионните за банките министър Горанов казал, че „няма как да даде конкретна информация, защото ще наруши договорните условия. Бил готов обаче да я предостави на парламента при условие на секретност”. Изглежда за него задължението му към банките е по-важно от това към хората. Мисля, че те заслужават да знаят какво и колко ще плащат. Да не говорим, че „надделяващ обществен интерес” по смисъла на Закона за достъпа до обществена информация сякаш е налице.
Остава да си зададем въпроса що за обществен строй допуска поемането на задължение от името и за сметка на хората без последните да знаят при какви условия става това и на каква цена. И що за наглост е въпросният да се зове „демокрация”?