8 прости правила, за да ми вдигнеш таксите
*Започвам с уточнението, че в този текст не излагам принципната си позиция по въпроса със семестриалните такси в Софийски, а и в другите университети. В него ще се опитам да аргументирам позицията на масовия студент защо ръководството на университета няма основание и право да иска каквото и да било повишение на цените за обучение в конкретния случай, въпреки огромната финансова дупка, в която е изпаднал Алма матер.
На 25-ти февруари 2015 се състоя събрание на Академическия съвет на Софийски университет, на което в крайна сметка беше решено да не бъде прието предварително обсъжданото предложение за повишение на студентските такси с 10% за редовните студенти и до таван (2/3 от държавната издръжка) за задочниците. Резонно, според мен, отхвърляне на нелегитимен опит за закърпване на сериозната дупка в джоба на университета.
По-интересен е въпросът защо въобще се е стигнало до обсъждане на въпросното повишение. Логиката диктува, че цената на една услуга се увеличава, когато търсенето на услугата се повиши, или при скок в качеството ѝ. Знаем със сигурност, че търсенето не се е вдигнало. През последната година в Софийски бяха приемани хора с тройки от матури, само и само да се попълни бройката. Точно за качеството на услугата ще си поговорим повече по-надолу.
Ето и няколко простички правила, които съветвам ръководството на Софийски университет да спазва, за да има очи да поиска от студентите си да заплатят повече за предоставената услуга:
ПРАВИЛО № 1 – Осигурете материална база!
Кой не знае Студентски град, кой не е чувал за него? Мястото, в което трима студенти споделят 20 квадрата “апартамент”, а в коридорите между две стаи вместо стена има стенен гардероб. Тук наличието на дограма, която може да бъде уплътнена само с един слой дунапрен, и легло, по-младо от теб, ти дават статут на полубожество. А ако това е подплатено с парно, което може да се регулира, и работеща магнитна карта, с която да се чекираш на входа, то вероятно вече ти вдигат паметник някъде из кампуса.
Но освен целия този “лукс” в студентските си общежития, Софийски университет предлага и напълно неосъвременена материална база за хората, на които въпреки злободневните главоболия им остава време и да учат. Не искам да дам грешна информация, затова ще споделя един-два дребни примера от моя факултет – Факултета по журналистика и масова комуникация. Съветвам ви да го посетите, за да добиете представа сами. Например във въпросния факултет по масова комуникация безжичен интернет можеш да ползваш в 1/3 от сградата…в най-добрия случай. Не е стигнала до мен информация за закупуването на втора камера, а радио студиото е оборудвано в добрите традиции на края на 80-те години на миналия век. Иска ми се да вярвам, че ФЖМК е лошо изключение, но като се има предвид, че през последните години е в тройката на най-добрите факултети в Алма матер, жестоко се съмнявам.
Та, драго академично ръководство, едно от задължителните условия, за да поискате повишението на семестриалните такси е да осигурите адекватна материална база на потребяващите услугите на университета студенти и преподаватели.
ПРАВИЛО № 2 – Харчете разумно!
Тук няма да се впускам в многословие. Флашките по 80 лв. НЕ са разумен харч. Столовете на трицифрени цени – също. Намалете също екскурзиите и тиймбилдингите. Тъй де, екип се гради на първо място чрез и за работа. А вие имате доста работа за вършене.
Ако това правило не е спазено и ръководните органи на университета пръскат пари безразсъдно, то не виждам как могат да очакват някой да гори от желание да дава още от “ценните си хартийки”, за да бъдат и те изгорени.
П.П.: Законът за обществените поръчки не винаги гарантира добра сделка за купувача. Ние студентите знаем това и не ни стига да сте само законни, ако не сте изгодни. Наистина!
ПРАВИЛО № 3 – Използвайте финансовия си потенциал!
Изключително добър начин Софийски университет да изкара пари е помещенията, които не се ползват, да бъдат дадени под наем, за да бъдат адекватно стопанисвани с чужди пари и за да донесат финансова печалба. С един куршум два заека! (намиг към ръководството)
Снимка: Нели Томова
А защо не направите студентските столове годни за употреба? Така те биха могли да донесат и печалба. Разбира се, за тази цел трябва да има чисти прибори и маси за всички и поне малко храна в храната. Търговският вид отдавна е превъзмогнат като фактор от гладния студент, но когато цялата “рибност” на рибената чорба се състои в половин опашка или парче рибена кожа, нещата някак не изглеждат правилно.
Потърсете и алтернативни начини за попълване на финансите. Паричките от европроекти и НПО-та са само част от идеите. Проектоблагодетелите не са малко, но и те като учащите не искат да наливат пари в бездънна яма.
Това правило е ключово за искането за повишение на таксата за обучение. Все пак всеки един студент би бил по-спокоен, ако знае, че прибягват до неговите пари само в краен случай, чак след като всички други алтернативи не са били достатъчни.
ПРАВИЛО № 4 – Подобрете учебния процес…
Не е тайна за никой студент на Софийски университет, че в учебната програма се поддържат дисциплини колкото да се запази хорариум. Някои дори нямат отношение към изучаваната специалност. Други пък дисциплини съвсем ги няма и не дават резултати. Дали заради това, че се преподават само за протокола или заради некомпетентност на преподавателите, нямам достатъчно богат поглед, за да преценя изцяло. Факт е обаче, че малко студенти биха оценили всеки компонент от учебната си програма като смислен.
Друг проблем на процеса на обучение е неосъвремененият материал. Не е адекватно пак в гореспоменатия ФЖМК по КОК (“Компютърно опосредствана комуникация”) допреди две години да се изучават теории за бъдещето на mIRC като медия, а “Съвременна журналистика” да ни учи за медиите по времето между 45-та и 89-та година.
Тази точка вероятно е най-важното условие за вдигане на таксите. Все пак около учебния процес се върти всичко друго. Той е и първото показно за това, че един университет е ОК.
ПРАВИЛО № 5 – …и гледайте да е редовен!
Друг проблем на обучението в Софийски университет са нередовните преподаватели. Привидно изключително заети със страшно много странични ангажименти, те реално имат един-единствен страничен ангажимент – преподаването. Никой не отрича компетенцията и постиженията в областта на драгите ни професори и доценти, но много от тях не приемат присърце отговорната мисия да предадат знанията си на идните поколения.
Който не желае да участва в процеса на обучение, не трябва да бъде задължаван да го прави. Но пък задължително правило е този процес да е редовен, за да имат очи след това същите тези професори и доценти да поискат каквото и да било повишение на таксите.
ПРАВИЛО № 6 – Ангажирайте студентите и преподавателите!
Важно условие за развитието на една институция е да накараш участващите в нея да се чувстват съпричастни към съдбата ѝ. Носенето на лилавите тоги по празници е готино, но още по-готино е да си обграден от хора, които знаят какво символизира специалното облекло и колко значим е университетът като институция.
Прекрасен “тиймбилдинг” биха били повечко научни проекти съвместно между студенти и преподаватели. Още практически дейности, които да ангажират вниманието на учащите и да ги накарат да се чувстват полезни. Инициативи като радио “Реакция” за жалост са рядкост, а още по-рядко са плод на университетски усилия.
Така де, ако очакваш от някого да спаси нещо посредством парите си, то задължително условие е да му пука за това нещо. И въпреки че Алма матер е Алма матер (а може би на първо място заради това), той е призван да се доказва всеки ден пред своите потребители и служители.
ПРАВИЛО № 7 – Изгответе си адекватни отчети!
Дълг “между 8 и 18 милиона” НЕ може да бъде представен за нормално основание за повишаване на таксите.
Срещу Софийски университет текат множество дела с неясен изход. Голяма част от парите са висящи точно заради такива дела. И съгласете се с мен, няма как да определиш повишение на цената на базата на плаващи задължения. Как знаеш с колко трябва да се вдигнат таксите? Нима няма разлика между 8 или 18 милиона пасив?
И понеже тези 10 милиона разлика няма да ми ги дадете при всяко положение, ще ви посъветвам да не искате моите 10% поне докато не уточните колко пари ви трябват, колко ще изкарате от повишението на таксите и други процедури, които между другото са си честа практика в различни структури, в които има намесена парá.
ПРАВИЛО № 8 – Поискайте парите от този, който ТРЯБВА да ви ги дава!
Последно, но не и по значение, осмо правило гласи, че ако искаш пари, то трябва да ги искаш от правилния източник. В случая този “този” са Министерството на образованието и науката и Министерството на финансите.
Държавната политика в сферата на образованието е критично сбъркана, това е ясно. Какво обаче прави ръководството на най-големия университет в страната по въпроса? Със сигурност недостатъчно. През годините опитите за натиск върху въпросните министерства винаги са се проваляли я заради дребни облаги за най-силно викащите, я заради политически противоборства сред тях.
Изключително важно е, когато за основна причина за финансовата криза в университета посочваш намалената държавна субсидия, първо да се обърнеш към първопричината, а не към удобните “ходещи такси”. Изисква го най-малкото достойнството ти.
Снимка: “Призив”
Ако всички тези правила бяха спазени, не се съмнявайте, пари в университета щеше да има. Но тогава ректорското ръководство би имало основание да поиска повишение на цените, за да повиши още качеството на предлаганата услуга.
Докато обаче условията не бъдат факт, всеки опит за вдигане на семестриалните такси логично ще бъде приеман на нож. Затова най-добросъвестният ми съвет към ръководството на Алма матер е да се огледа, да преброи до 8 по вече указания ред и чак след това да се опитва да изкопчи повече пари от учащите. Всичко друго е опасна заигравка по ръба между неинформираното мълчание на студентите и техния гняв.
Валентин Янков