Browsing February, 2015
Шампионат под мотото “Продължаваме напред”
Европейското първенство по волейбол за мъже, чийто домакин е България, безспорно е спортно събитие номер 1 за родината ни през тази година. Да не кажа през това десетилетие.
На фона на мъждукането на другите спортове у нас, волейболът (и в частност федерацията) получи наистина огромно признание и най-вече доверие от Европейската централа с решението ние да организираме шампионата на Стария континент.
Провеждането на спортен форум от такъв мащаб не е шега работа, но за огромно съжаление на привържениците на спорта у нас изглежда, че европейското ще върви ръка за ръка с гафовете, ако можем да съдим по провелия се в понеделник жребий за турнира. А самите гафове в церемонията не бяха един и два.
Но първо бих желал да обърна внимание на нещата, които ми харесаха:
1. Провеждането на жребия в Народния театър “Иван Вазов” – едва ли в София можеше да се намери по-подходяща сграда от Театъра. Слава Богу, поне в центъра на столицата се намират архитектурни шедьоври, които да са достатъчно представителни и да могат да влизат в употреба за провеждането на събития от подобен ранг. Персоналът определено се постара всичко да мине както трябва и макар и да имаше известно мърморене, че част от седалките са твърде близо, то това едва ли е проблем, с който даден волейболен деятел се среща за първи път.
2. Стефан Августинов – г-н Августинов трябваше да има по-скоро поддържаща роля по време на церемонията, но изглеждаше най-адекватно от всички (българи) на сцената, като бързите му реакции успяха донякъде да позамажат останалите нередности.
Две положителни точки определено са малко, но за сметка на това негативните компенсират с брой. За разлика от положителните, тях не смятам да ги номерирам, тъй като далеч не съм убеден, че не пропускам нещо, а не смятам, че някой печели от нещо от това колко точно бяха издънките.
Водещите:
Странно е, че те така и не се представиха. Може би по телевизията техните имена да са били изписани, но в залата това остана скрито от публиката. Изборът Сашо Йовков да бъде водещ, предвид “славата му” сред волейболната публика, също остава неясен. Освен това журналистът от БНТ можеше да окаже (или поне да опита) помощ на сценичната си половинка в моментите, в които тя се затрудняваше с превода. Момичето, което за мен е непознато (простете невежеството ми), но разбрах, че се казва Биляна благодарение на заключителните думи на другия водещ “от мен Сашо Йовков и от Биляна хубава вечер” (явно според Сашо Йовков той съществува като Сашо Йовков, а другите – само със собственото си име, wow), се справи нелошо, особено имайки се предвид, че имаше най-сложната задача от всички на сцената. Въпреки това бе доста конфузно, когато президентът на ЦЕВ Андре Майер използва няколко специфични за играта термина, които явно бяха непознати за нея. Тъжното е, че един от тези термини бе “draw”, което всъщност стоеше в основата на цялото събитие.
Министър Кралев и кметицата Фандъкова:
Едва ли двамата носят пряка вина, но те също попаднаха сред издънилите се на церемонията. Министърът на спорта Красен Кралев успя да повтори казаното секунди по-рано от Сашо Йовков в речта си към присъстващите, че България и Италия са първите два домакина на европейски първенства по волейбол и това ги свързва. Фандъкова пък заяви, че е голяма чест, че първенството отново ще бъде в София 64 години след като за пръв път сме приели този форум. Само че годините са 65.
Мултимедия и ефекти:
Едва ли за някой от присъстващите в залата стана ясно защо, аджеба, презентацията на италианските градове минава два пъти. Вероятно това ще да е някой нов похват за проверка на вниманието на публиката. Или просто некадърност.
Гафът с микрофона на президента Майер няма да го коментирам много-много, но поне човекът прие с усмивка техническата неизправност, а в края на церемонията дори успя да се пошегува с това. Интересно бе обаче да се види, как ВИП-овете от ложата ръкомахат с надеждата Майер да ги забележи и да спре да приказва, докато не му донесат читав микрофон. Хеле след около две минути и това се случи.
Появата на топките с имената на отборите също бе доста странна , като за щастие на организаторите платното, с което бяха покрити, не успя да ги катурне при ненадейното им издигане изпод на сцената.
Жребият:
Това дали жребият е добър, или лош няма да го коментирам. Има се волейболни специалисти, нека те кажат. Лошо впечатление обаче ми направи пренебрегването на Варна за сметка на София, тъй като излиза, че ремонтът на зала “Конгресна” е на практика безсмислен, тъй като дълбоко ме съмнява, че мач като Белгия – Беларус ще събере повече от 200 човека публика. Да, за мачовете на Полша ще има хора в залата, но едва ли е реалистично да очакваме дори в един от двубоите тя да е поне наполовина пълна.
Не стана ясно и как ще се процедира след груповата фаза. Директни елиминации от четвъртфиналите, от осминафиналите, нова групова фаза…
Къде точно се провежда първенството:
За София и Варна разбрахме. За италианските градове обаче не стана ясно, след като от сцената различните присъстващи посочиха Торино, Милано и Бусто Арсицио.
Димо Тонев:
Решението на организаторите на поканят на сцената бивш волейболен национал бе добро. Но точно Димо Тонев ли бе човекът? При цялото ми уважение към г-н Тонев и към всичко, което е направил за волейбола у нас, но можеше да каже поне едно “здравейте” на хората в залата и на тези пред телевизорите. Същата роля, но с по-голям успех, можеше да изпълни и всяко от “момичета на късмета” от популярното шоу с Къци в края на 90-те. Сигурен съм, че Димитър Златанов, може би най-добрият български волейболист за всички времена, щеше да се справи по-добре от Димо Тонев. А освен това бе сред зрителите в залата.
Любо Ганев:
Агент Тони е личност, която се забелязва от километри. Не знам дали по телевизията са го показвали (едва ли), но на мен ми бе пред очите през цялото време, тъй като се намирах на не повече от 5 метра от него. На него обаче явно не му бе особено интересно и почти през цялото време главата му клюмаше напред-назад в опит да не заспи. Това едва ли щеше да е чак такъв проблем, ако Ганев не заемаше една от най-високите позиции във федерацията и нямаше открити аспирации към това един ден да я оглави. Все пак след изтеглянето на жребия намери сили да се провикне към Георги Братоев и Мартин Божилов, за да им каже, че иска отборът да играе до последния ден на шампионата.
Изпълнителите на сцената:
Тук критиката е минимална, но няма как без нея. Децата от музикалното училище “Любомир Пипков” заслужават да бъдат похвалени за изпълненията си, които бяха в синхрон с българските традиции. Не такова обаче бе положението с танцовия ансамбъл “Нешка Робева”, пардон, “Нешка Арт”. Самото изпълнение вероятно е с висока художествена стойност и аз едва ли съм го оценил (много вероятно!!!), но облеклото на танцьорите в тениски на Ïron Maiden, Megadeath и Metallica, както и акробатичният им рокеднрол поне на мене не ми се вписват в традиционната представа българско. И все пак това далеч не бе толкова лоша, колкото финалната песен, написана от… wait for it… Нострадамус. Сериозно!? Чрез връзката с Нешка очаквах да е по-скоро дело на Ванга…
Като цяло церемонията показа едно – България има желание да организира такива големи форуми, но няма необходимия капацитет, за да го направи. Успяхме да се изложим пред чужденците още на първия тест и ако организаторите не вземат драстични мерки, то рискуваме вместо волейболен празник да посрещнем волейболна катастрофа. С незавършената още зала във Варна и с “дребните проблеми”, съпътствали церемонията, засега първенството се движи само по инерция. Важното обаче е, както отбеляза Стефан Августинов и както е казал един велик наш сънародник, че “продължаваме напред”. Дано обаче това не ни доведе до челен сблъсък.
Георги Крумов
снимка: worldofvolley.com
“Студио Реакция” усеща последствията от сесията
Едно от най-големите недоразумения на висшето образование у нас – така наречената сесия, не пощади и екипа на “Студио Реакция”. Момчетата от студиото много искаха да предложат някоя нереално интригуваща тема за днешното си издание, но идейният запек е толкова силен, че дори и най-рекламираното разхлабително не можа да ни помогне.
И все пак професионализъмът изисква жертви, така че всичко ще се случи както обикновено – Богдан Млъчков ще представи своя “Реактор”, Георги Велизаров ще изригне в “Бунт”, а основната тема ще бъде “Нямаме основна тема”.
Всичко това не означава, че понеделнишкото студио ще скучно, оказионно и проформа. Бъдете с Валентин Янков и Атанас Кирачин в 18ч., за да чуете и други техни оправдания.
Втори дубъл меланхолии
Миналата седмица в “Железобетон” ви пускахме различни меланхолични рок парчета. Май взе да ни харесва, защото и тази вечер сме решили да повторим.
За третия брой на предаването пак сме подготвили плейлист, в който преобладава бавната и тъжна нотка. Причината е проста, при изготвянето на първата листа събрахме толкова много добри парчета, че решихме да ги разделим в две предавания. Тази вечер ще слушате нещо такова:
И ако миналата седмица заложихме на с една идея по-класически тракове, тази седмица ще ви предложим малко по-непознати или дори нетипични неща. Е, няма как да изпуснем да вкараме и няколко до болка познати парчета на колосите в жанра.
При всяко положение ще е интересно, затова не ни изпускайте. Почваме точно в 20:00. Съветваме ви, за да не изпускате нито една плоча(е, добре де, на винил още ни няма) “Железобетон”, да харесате нашата Facebook страница и да проследите архива ни в MixCloud.
Пуснете радиото!
Петък 13-ти от месец февруари не беше денят преди Деня на любовта…всъщност беше, но не там е въпросът. Не беше ден на нещастието. Напротив беше е голям ден за всички радио хора – Световният ден на радиото. Денят беше почетен от радио “Реакция” още дни преди да се състои. Колегите от “СтудентскиАД” изнесоха специална празнична програма, включваща различни материали с радио хора, няколко интересни факта за радиото и специален гост – Диляна Кирковска, главен експерт към СЕМ и радетел (и деятел) за силна радио журналистика. Запис от броя можете да си пуснете от поленцето малко по-долу:
StudentskiAD – 10.02.15 by Studentskiad on Mixcloud
В чест на този ден от “Реакция” впрегнахме сериозни усилия. Освен “СтудентскиАД” петъчното “Студио Реакция” също ви поднесе свой епизод за Световния ден на радиото. А в тази публикация решихме да ви представим няколко разговора с различни радио човечéта, които събрахме през последната седмица в чест на празника.
Мравов и Нати – радио “Реакция” by Radioreakcia on Mixcloud
Започваме с един задочен разговор със свидните ни колеги Константин Мравов и Наталия Иванова, разделен на две части.
В първата те ни разказват за полското студентско онлайн радио “Метеор”. Въпреки че студентите, участващи в него също се борят малко или много с различни институции, както и ние в “Реакция”, то те не могат да бъдат оприличени на нас. Ще разберете защо от горния материал.
Вторият разговор е на темата радиото като медия и усещане. Косьо и Нати споделят какво ги е привлякло в радиото. Ако искате да преминете директно към него, просто използвайте посочения маркер.
Росица и Фуджай – “ВТУ радио” by Radioreakcia on Mixcloud
Продължаваме с още 2 разговора. И двата са със студенти на Великотърновски университет, които участват и в програмата на университетското “ВТУ радио”. Това са Росица Георгиева, спортната редакция, и Фуджай Саидов, цялостният принос за работния процес. Какво ни дава радиото и какво е бъдещето му, чуйте от Роси и Фуджи в записа над това текстово поленце.
Стела и Виолета (радио “Аура”) и Руми (радио “Тотал) by Radioreakcia on Mixcloud
Следват още два разговора.
Първият от тях е със Стела Златарева и Виолета Николова от радио “Аура”. Те споделят какво ги е сблъскало с радиото, какво за тях е “Аура”, както и за бъдещите си планове, свързани с радио средата.
Вторият разговор е с Руми Рафет от музикалното радио “Тотал”. Защо се е захванал да се занимава с радио и какви са амбициите на Руми, ще разберете от материала горе.
Жоро Руменов (радио “Реакция”) и Дорейд Ал Хафид (радио “Землянка) by Radioreakcia on Mixcloud
Завършваме с последните два разговора. Те са с Георги Руменов и Дорейд ал Хафид, създатели съответно на “Реакция” и “Землянка”.
С Жоро си поговорихме за причините, доволи до създаването на радиото и развитието му, което го е направило такова, каквото го познаваме днес.
Дорейд ни сподели каква е идеята, заложена в “Землянка”. Разменихме и няколко мисли за българската радио среда, за това, което трябва да се промени в нея, за да стане тя привлекателна за всички слушатели, както и визии за бъдещето на радиото.
И двата материала можете да слушате от записа над текста.
Надяваме се да сте прекарали един весел час в слушане на материалите. Честит празник отново, малко на патерица, на всички, занимаващи се с тази не просто медия, а страст. Към многоуважаемата публика: пуснете радиото, струва си!
АРХЕОЛОГИЯ НА ЛЮБОВТА
Възможно е, тъй като гост в предаването ще бъде проф. д-р Диана Герова от Националния архиологически институт към БАН. Проф. Герова има по-специална професионална, но и лична връзка с Япония. От 1999 до 2000 г. прави специализация в Япония, има научни разработки освъществени с международната “Шинто” фондация към ООН, а от 1998 развива археологичен проект на НАИМ заедно с Токайския университет. През 2013-та проф. Герова е имала и една любопитна среща с японския яктьор Хаято Ичихара Хаято, за която също ще разпитаме подробно днес в 20:00.
Традиционните ни рубрики също са на линия като за 17-тия брой на Клечките ще ви разходим из дебрите на япинските сериали и аниметата и мангата. Седмичните ни новини също са на линия.
Като за край ви оставяме и няколко нови ъпдейта, които направихме в останалите си социални мрежи, и на които ни се струва, че е смислено да хвърлите един поглед:
82. FC /06.02.2015/ – K-драма OST вечер/ K-drama OST night by Friday_Chopsticks on Mixcloud